Аврам Ноам Чомски () е американски лингвист, философ "Chomsky, Noam", The Cambridge Dictionary of Philosophy, Cambridge University Press, 1999, p. 138. "Chomsky, Noam (born 1928), preeminent American linguist, philosopher, and political activist...", когнитивен изследовател и политически активист.
Той е институтен професорНай-високата титла, давана в МИТ. и професор емеритус по лингвистика в Масачузетския технологичен институт Профил на Ноам Чомски в сайта на Департамента по лингвистика, Масачузетски технологичен институт.. Чомски е добре известен в академичните и научните среди като един от бащите на съвременната лингвистика, той е основна фигура в аналитичната философия. След 60-те години на 20 век той става по-известен като политически дисидент и анархист Noam Chomsky, Chomsky on Anarchism (2005), AK Press, p. 5 и се описва като либертарен социалист. Чомски е автор на над 150 книги и приема международно внимание за своите възгледи, макар че обичайно отсъства от мейнстрийм медиите.
През 1950-те години започва да развива своята теория за генеративната граматика, която преминава през много преработвания и има силно влияние върху лингвистиката. Неговият подход върху изучаването на езика набляга на „присъщото множество, редица от лингвистични принципи, които са споделени от всички хора“, подход, познат като универсална граматика, „първоначално състояние и положение на изучаващия езика“ и откриването на „баланс за лингвистична вариация чрез по-общи възможни принципи.“ "Chomsky, Noam", The Cambridge Dictionary of Philosophy, Cambridge University Press, 1999, p. 138 Той развива тези идеи в издадената през 1957 Синтактични структури (Syntactic Structures), която полага основите на концепцията за трансформативна граматика. Той също така създава Йерархия на Чомски, една класификация на формалните езици по отношение на тяхната генеративна сила. През 1959 г. Чомски публикува широко влиятелна рецензия върху теоретичната книга на Б.Ф. Скинър Вербално поведение (Verbal Behavior). В тази своя рецензия, както и в други свои текстове, Чомски широко и агресивно предизвиква бихейвиористичните подходи към поведението и езика, доминиращи в онова време, и допринася за когнитивната революция в психологията. Неговият натуралистичен "Language & Communication: the problem of naturalizing semantics", Language & Communication, April 2000. подход към изучаването на езика е повлиян от философия на езика и ума.
Започвайки с опозиция по отношение на Виетнамската война, за първи път артикулирана в неговото есе от 1967 г. Отговорността на интелектуалците (The Responsibility of Intellectuals) и по-късно развита в неговата книга от 1969 г. Американската власт и новите мандарини (American Power and the New Mandarins), Чомски се затвърждава като известен критик на американската външна и вътрешна политика. Той става открит политически коментатор и усърден активист и декларира себе си като анархо-синдикалистЧомски пише предговор към издание на книгата на Рудолф Рокел Анархо-синдикализъм: теория и практика (Anarcho-Syndicalism: Theory and Practice), в който казва „Изведнъж почувствах, и все още изпитвам това, че Рокер ни посочва пътя към един много по-добър свят, свят който е на една ръка разстояние“ – Rudolph Rocker. Anarcho-Syndicalism: Theory and Practice. AK Press. p. ii. 2004. и либертарен социалист, принципи, които той смята за основани в Епохата на Просвещението Chomsky (1996), p. 71. и като „правилен и естествен израз на класическия либерализъм в епоха, която е напреднала в индустриалното общество“.
Един от най-цитираните живи учени, Чомски е повлиял на широк спектър академични области. Допринася за развитието на нова когнитивистична рамка за изучаване на езика и ума. Водещ критик на външната политика на САЩ, неолиберализма и съвременния държавен капитализъм, израелско-палестинския конфликт и основните медии. Чомски и неговите идеи силно влияят на антикапиталистическите и антиимпериалистически движения.
Кратка биография
Чомски е роден във Филаделфия, Пенсилвания, син на еврейския учен - хебраист Уилям Зеев Владимир Хомский (роден в Украйна) и Елси Симоновская (еврейка от Беларус). Започвайки 1945 г. следва философия и лингвистика в Пенсилванския университет при Зелиг Харис, професор по лингвистика, чиито политически възгледи частично споделя. Получава докторска степен от Пенсилванския Университет през 1955 г., резултат на научната му работа в Харвардския университет през предишните 4 години. В докторската си работа започва да развива някои от лингвистичните си идеи, разработвайки ги по-късно в книгата си Синтактични структури (1957 г.), може би най-известния му труд в областта.
След получаването на докторска степен Чомски преподава в Масачузетския технологичен институт в продължение на 19 години, като става и първият получател на професурата по модерни езици и лингвистика на името на Ферари П. Уард (1966 до 1976 г.) През тези години започва публично да коментира политически въпроси, привеждайки доводи срещу американското участие във Виетнамската война (около 1965 г.) През 1969 г. публикува първата си политическа книга, Американската сила и новите мандарини (American Power and the New Mandarins), съдържаща есета по темата. Оттогава е добре известен с дисидентските си политически възгледи, чете политически лекции по целия свят и пише редица книги и памфлети. Неговите убеждения, широко класифицирани като либертарен социализъм, му печелят както много привърженици, така и редица критици. Чомски продължава активно и научната си дейност като лингвист.
Приноси към лингвистиката През 1955 г. Чомски въвежда трансформационните граматики като първи граматичен модел с акцент върху формалността и изричността. (Терминът генеративна граматика често се използва като синоним, въпреки че е по-тесен.) Трансформационните правила позволяват построяването и интерпретацията на изречения. С ограничено множество от такива правила и краен брой думи, човек е в състояние да изрича изречения от едно безкрайно множество (което включва изречения, никога не изричани).
Способността за построяване на изказвания по такъв начин според Чомски е вродена и съответства на наличието на т.нар. езиков апарат. Този взаимодействащ с други системи апарат има поне два собствени компонента: когнитивна система за съхранение на информация и изпълнителна система за достъп към и обработка на тази информация. При това изпълнителната система не е специализирана спрямо даден език.
Когнитивната система взаимодейства с две подсистеми на изпълнителната система: артикулаторно-перцепционната (A-P) и концептуално-интенционната (C-I). Съответно се въвеждат два интерфейса с две репрезентационни форми: фонетична форма за A-P интерфейса и логическа форма за C–I интерфейса. Може да се направи сравнение с традиционното описание на език на Аристотел: „звук със смисъл“.
Тези структурни принципи са до голяма степен подсъзнателни, както и повечето други биологични и когнитивни свойства на човека. Универсалната граматика постулира, че съществуват вродени основни принципи на езиковия апарат, важни за всички езици. Тя представлява една теория за началното състояние на езиковия апарат.
По-късните теории на Чомски (Принципи и параметри, Минималистична програма) премахват специфичните за даден език правила и редуцират дескриптивните изказвания до две категории: инвариантни спрямо езика принципи и специфични за даден език параметри. Придобиването на език тогава означава единствено научаването на необходимия лексикон (думи, морфеми и пр.) и фиксирането на една селекция от параметри. Граматиката на един език представлява тази селекция.
Този подход е мотивиран от изключителната скорост, с която децата учат езици, сходните стъпки, следвани от децата по целия свят в този процес, както и факта, че децата правят характерни грешки, докато учат първия си език.
Идеите на Чомски продължават да имат силно влияние върху редица поколения лингвисти. Интересно е да се отбележи, че заради бурното развитие на самия Чомски, негови бивши поддръжници често остават „назад“ и не споделят по-новите му виждания. В този смисъл съществуват поддръжници на Чомски за всяка една фаза на неговите теории.
Йерархията на Чомски Чомски е известен с изследването си на формални езици през 1956 г. В опита си да определи дали те могат да изразят ключови свойства на човешките езици, той разпределя формалните граматики в класове с нарастваща изразителна мощ. Чомски заключава, че моделирането на различни аспекти на даден език изисква различни класове граматики. Например един регулярен език (език от третия клас граматики) е в състояние да опише английската морфология, но не и английския синтаксис (вижте също Приноси към други науки по-долу).
Влияние върху българското езикознание Синтактичната теория на Чомски в България развиват проф. Йордан Пенчев, проф. Илиана Кръпова, доц. Петя Бъркалова. Най-силно чомскианството получава прием сред преподавателите и учените от Пловдивския университет.
Приноси към психологията
Лингвистичните трудове на Чомски оказват значително влияние върху психологията и нейното развитие през XX век. Теорията му за универсална граматика бе директно предизвикателство към утвърдилите се тогавашни бихевиористични теории и е важен принос към разбирането на детското развитие. Основните принципи на теорията (макар и не задължително по-силните изказвания на новите теории, вж. Принципи и параметри по-горе) са всеобщо приети.
През 1959 г. публикува критика на Вербално поведение на Бъръс Фредерик Скинър, книга, в която лидерът на бихевиористите, доминирал психологията на XX век, аргументира, че езикът е само едно „поведение“. В тази книга Скинър твърди, че езикът, както всяко друго поведение – от отделянето на слюнка на едно куче, до изпълнението на един пианист – може да се припише на „тренировка с награди и наказания в интервал от време“. Езикът според Скинър се изучава на 100% от знаци и кондициониране от средата около изучаващия.
Критиката на Чомски към методологията и основните предпоставки на Скинър проправят път за една революция срещу тогавашната доминираща психологията бихевиористична доктрина. В Картезианска лингвистика от 1966 г. и следващи трудове Чомски излага обяснение на човешкия езиков апарат, което се превръща в образец за изследвания и на други области на психологията.
Много от сегашните концепции за това как действа разумът/психиката заимстват директно от идеи, чийто пръв модерен и убедителен автор е Чомски.
Основните идеи са три. Първо, че разумът е „когнитивен“, т.е. де факто съдържа ментални състояния, вярвания, съмнения и т.н. Предишните възгледи отричат дори това, твърдейки че съществуват взаимоотношения само по схемата „стимул-реакция“ като например „Ако ме питаш дали искам А, аз ще отговоря да“. За разлика от това, Чомски показва, че обичайното тълкуване на разума, като притежаващ вярвания и дори подсъзнателни ментални състояния няма начин да е невярно.
Второ, той привежда доводи за това, че значителна част от способностите на разума на възрастния човек са вродени. Въпреки че новородените деца не са в състояние автоматично да проговорят на даден език, всички те се раждат с изключителна способност за изучаване на езици, която им позволява много бързо да „попиват“ по няколко езика през ранните си години. Впоследствие психолозите разширяват тази теза отвъд езика; разумът на новороденото вече не се смята за „празна дъска“.
Трето, Чомски създава концепта за „модулност“, ключов признак на когнитивната архитектура на разума. Разумът се състои от множество взаимодействащи, специализирани подсистеми с ограничени интеркомуникационни потоци. Този модел се различава значително от старата идея, че всяка информация в разума може да бъде достъпна от всеки друг когнитивен процес (оптичните илюзии например не могат да се изключват, дори когато се осъзнават като такива).
Приноси към други науки и научната култура