Община Велики Преслав е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в югозападната част на област Шумен. С площта си от 277,626 km2 е 7-а по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,19% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на север и изток – община Шумен; на югоизток – община Смядово; на юг – община Върбица; на запад – община Търговище, област Търговище.

Природни ресурси Релеф Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ попада в южните части на Източната Дунавска равнина и северни части на Източния Предбалкан.

В северните, североизточните и източните части на община Велики Преслав се простират съответно югозападните и северозападните части на Шуменското поле и Смадовското поле. В най-източната част на общината, източно от село Златар е разположена „опашката“ на малкия язовир „Кълново“ и в него се намира минималната височина от 73 m н.в. на община Велики Преслав. В най-северната част на общината, на границата с община Шумен попада южната част на Шуменското плато. На границата с община Шумен е разположена най-високата му точка връх Търнов дял (Търнов табия, 501,9 m).

По югозападните периферии на двете полета преминава условната граница между Източната Дунавска равнина и Източния Предбалкан. На запад и северозапад от пролома на река Голяма Камчия в пределите на общината попадат част от северните склонове на Преславска планина. В нея, на границата с община Върбица се издига най-високата ѝ точка – връх Голяма Въшкадалница 723,4 m, която е и най-високата точка на общината. Югоизточно от пролома на територията на община Велики Преслав е разположена северозападната, най-висока част на Драгоевска планина, която също е част от Източния Предбалкан. Най-високата ѝ точка връх Отъка 608,7 m е разположен на около 3 Km югозападно от село Драгоево.

Води, климат, полезни изкопаеми Основна водна артерия на общината е река Голяма Камчия, която протича през нея от югозапад на североизток с част от средното си течение. Реката навлиза на територията на община Велики Преслав 2 km след като изтече от големия язовир Тича и протича в дълбока проломна долина между Преславска планина на северозапад и Драгоевска планина на югоизток. Южно от град Велики Преслав излиза от пролома и навлиза в югозападната част на Шуменското поле. Минава последователно покрай град Велики Преслав и село Миланово, югозападно от село Хан Крум завива на изток и напуска пределите на общината. На територията на общината река Голяма Камчия получава отляво най-големия си приток река Врана, която протича през нея с най-долното си течение.

Климатът е умерено-континентален. Средногодишната температура е между 9 °C и 11,5 °C. Средногодишните валежи са 650 mm.

Община Велики Преслав е бедна на полезни изкопаеми. На територията ѝ се експлоатират две находища на варовик – край селата Драгоево и Троица.

Населени места

Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Велики Преслав 5945 76,763 Ески Станбул, Ески Истанбуллук, Преслав Мокреш 259 3,897 Карамихца, МаркишДрагоево 728 51,119 Мостич 138 4,776 Махмуд кьой, АлусиянЗлатар 728 38,370 Осмар 294 19,842 Имренчево 215 20,852 Суха река 70 8,562 Кочово 533 27,546 КатошеваТроица 613 14,757 Миланово 542 5,379 Вели бей, Владимировци Хан Крум 359 5,763 Чаталар, Цар Крум

Административно-териториални промени Указ № 1071/обн. 10 декември 1883 г. – признава с. Преслав за гр. Преслав; Указ № 633/обн. 25 декември 1895 г. – преименува с. Бешевлие на с. Кирилово; Указ № 519/обн. 30 ноември 1899 г. – преименува с. Чаталар (Чатали) на с. Цар Крум; МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Вели бей на с. Владимирци; – преименува с. Карамихца на с. Мокреш; – преименува с. Махмуд кьой (Махмудово) на с. Алусиян; МЗ № 5997/обн. 3 декември 1943 г. – преименува с. Мокреш на с. Маркиш; МЗ № 1190/обн. 25 март 1947 г. – преименува с. Кирилово на с. Кирково; Указ № 141/обн. 25 март 1950 г. – преименува с. Владимирци на с. Миланово; Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – възстановява старото име на с. Маркиш на с. Мокреш; Указ № 174/обн. 7 март 1968 г. – преименува с. Алусиян на с. Мостич; Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава с. Кирково и го присъединява като квартал на гр. Преслав; Указ № 1125/обн. 2 август 1977 г. – преименува с. Цар Крум на с. Хан Крум; Указ № 206/обн. 17 септември 1993 г. – преименува гр. Преслав на гр. Велики Преслав.

Население Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 17 253 1946 17 026 1956 17 989 1965 21 092 1975 21 565 1985 20 028 1992 17 682 2001 16 276 2011 13 382 2021 10 424

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 13 382 7936 3078 943 157 98 1170 100.00 59.30 23.00 7.04 1.17 0.73 8.74Велики Преслав 7694 5190 1004 593 31 58 818 Велики Преслав 67.45 13.04 7.70 0.40 0.75 10.63Златар 1032 397 303 294 29 Златар 38.46 29.36 28.48 2.81Драгоево 860 789 4 5 6 5 51 Драгоево 91.74 0.46 0.58 0.69 0.58 5.93Троица 755 344 397 5 Троица 45.56 52.58 0.66Кочово 688 289 256 3 134 Кочово 42.00 37.20 0.43 19.47Миланово 619 59 509 0 4 5 42 Миланово 9.53 82.22 0.00 0.64 0.80 6.78Хан Крум 369 344 8 15 Хан Крум 93.22 2.16 4.06Имренчево 353 196 45 106 0 Имренчево 55.52 12.74 30.02 0.00Мокреш 315 5 308 0 0 Мокреш 1.58 97.77 0.00 0.00Осмар 303 274 13 12 Осмар 90.42 4.29 3.96Мостич 298 18 254 8 17 Мостич 6.04 85.23 2.68 5.70Суха река 96 31 18 0 0 0 47 Суха река 32.29 18.75 0.00 0.00 0.00 48.95

Политика Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019 Общ брой места 17 17 17 17 17ГЕРБ 5 4 3 6Коалиция „БСП за България“ 4Движение за права и свободи 2 4 3 4 4Коалиция „Алтернатива на гражданите“ 2Български земеделски народен съюз 1Българска социалистическа партия 3 4 4 Обединени земеделци 2 3 Алтернатива за българско възраждане 2 Реформаторски блок 1 КП „Тича“ (Българска нова демокрация, ВМРО – Българско национално движение, Новото време, Обединени демократични сили) 2 Синя коалиция (Демократи за силна България, Съюз на свободните демократи) 2 Атака 3 Национално движение Симеон Втори 1 2 Коалиция „БСП, ПК Тракия“ 6 Съюз на демократичните сили 3 Рома 2 Коалиция „Социалдемокрация за Велики Преслав“ 1 Мустафа Шабан Мехмед – Независим 1 Блокът на Жорж Ганчев 1

Транспорт През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 21 km. В северната част на общината, от северозапад на югоизток, на протежение от 14,1 km – участък от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Шумен – Каспичан – Варна; На протежение от 6,9 km – цялото трасе на жп линията от село Хан Крум до град Велики Преслав.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 45,7 km: участък от 17,5 km от Републикански път I-7 (от km 129,9 до km 147,4); началният участък от 9,7 km от Републикански път II-74 (от km 0 до km 9,7); последният участък от 18,5 km от Републикански път III-7302 (от km 6,7 до km 25,2).

Топографски карти

Източници

Външни препратки