Пермакултурата (, от permanent agriculture или permanent culture), понякога наричана на български и вечноделие (съкратено от вечно земеделие)Английско-български речник на термини от устойчивото земеделие-Устойчиво земеделие по български, е приложна наука за дизайн на човешки местообитания и продуктивни земеделски системи, наподобяващи максимално естествените.
Първото документирано съвременно практикуване на пермакултура, като систематизиран подход, е на австрийския фермер Сеп Холцер през 60-те години на XX век, но идеята е разработена научно от австралийците Бил Молисън и Дейвид Холмгрен с техните сътрудници през 1970-те. Молисън измисля и самия термин, като съкращение от permanent agriculture, но по-късно предпочита да говори за пермакултурата, като за „постоянна, вечна култура“ – permanent culture, като набляга на мнението си, че едно общество, може да съществува неограничено само ако се съобразява с природата и не я унищожава.
В България, „вечно земеделие“ е сравнително ново понятие, но тъй като тя е една от страните с изключително развито градинарство, може да се каже, че голяма част от принципите и методите на пермакултурата, се практикуват, макар не като самостоятелна дисциплина и стратегия за изграждане на цялостни системи, а като отделни, изолирани случаи. Все пак съществуват и изцяло вечноделски проекти, които целят разпространяването на пермакултурата.
Същност, ценности, принципи Пермакултурата е съвкупност от методи за устойчив дизайн на земята. Тя се основава на екологични и биологични принципи, като използва повтарящи се природни модели (образци), за да максимизира ползите и да минимизира усилията. Целта ѝ е да създаде устойчиви, продуктивни системи, които задоволяват човешките нужди и хармонично интегрират хората и земята. Взима предвид екологичните процеси на растенията и животните, техните хранителни цикли, климатичните фактори. Нуждите на обитателите от храна, енергия, подслон и инфраструктура се удовлетворяват от изпитани технологии. Елементите в системата се разглеждат заедно с взаимодействията помежду им, като продуктите на един елемент са ресурс за друг. В типична пермакултурна система работата е сведена до минимум, отпадъците са превърнати в ресурси, продуктивността и добивите са увеличени и околната среда е възстановена. Пермакултурните принципи могат да бъдат прилагани във всякаква среда и мащаб – от градски жилищни комплекси до селски къщи, от малки ферми до големи региони. Самите основни принципи на пермакултурата са:
Относително разположение: всеки елемент (къща, изкуствен водоем, път и т.н.) се разполага спрямо другите елементи по такъв начин така, че при взаимодействие един с друг ползата да е максимална. Всеки елемент осъществява множество функции. Всяка функция се осъществява за сметка на много елементи. Ефективно енергийно планиране. Преимуществено използване на възобновяеми ресурси вместо изкопаеми горива. Преработка на енергията намясто. Използване и активизация на механизмите за естествена смяна на видовете с цел подобряване на почвите и другите условия. Използване на разнообразие от видове, за да може системата да бъде по-продуктивна и по-издръжлива на неблагоприятни явления. Използване на границите и природните форми за осигуряване на максимален ефект. Това което разделя пермакултурата от останалите подходи за (природосъобразно) развитие, е че тя е не само модел или техника, а разбираем, научен подход за дизайн на човешки местообитания. Всеки обект – дом, училище, клиника, бизнес, ферма, село – има уникален набор от елементи на дизайна. Но докато към всеки обект се подхожда по уникален и съобразен с неговите елементи начин, пермакултурният дизайн е винаги базиран на 3 основни ценности или принципи („Пермакултурна етика“):
Грижа за земята – Грижата за всички живи системи трябва да продължи и да се увеличи. Грижа за хората – Осигуряване на достъп до всички ресурси нужни за човешкото съществуване. Ограничаване на границите за популация и консумиране – Урегулиране на човешките нужди, съобразно нуждата от заделяне на ресурси за осъществяване на горните принципи.
Български пермакултурни проекти „Засей ме“ „Пермакултурна Асоциация на България“ „Тринога“ „Без мотика“
Вижте също
Устойчиво развитие Гран Чако Хидропоника Суша Сентръл парк Вуи Автаркия Природни забележителности в България
Източници
Категория:Земеделие Категория:Екология Категория:Устойчиво развитие