Димитър Тодоров Страшимиров е български историк на Българското възраждане, писател, педагог и обществен деятел.
Биография Роден е в големия български род Страшимирови в семейството на зидаря, преселник от Баня, Разложко, Тодор Страшимиров, на 20 декември 1868 година във Варна. Брат на писателя Антон Страшимиров и левия политик Тодор Страшимиров. Завършва гимназия във Велико Търново (1886), следва литература и история в Берн и защитава докторат по литературни науки в Берн (1893). През учебната 1894/1895 година е директор на Сярското българско четирикласно училище.
Активен деец е на Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация, като до декември 1902 година е председател на настоятелството.Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 292.
На 17 септември 1899 година е назначен за учител в Класическата гимназия (Първа мъжка) в София, но на 27 октомври е уволнен. На 1 септември 1908 година отново е назначен в Първа гимназия от Втора софийска мъжка прогимназия. Уволнен е на 26 април 1911 година, защото е избран за депутат в V велико народно събрание,Списък на част от народните представители в 5 велико народно събрание а по-късно същата година и в XV обикновено народно събрание.
През 1922 г. е ръководител на Архивния отдел на Народната библиотека. Трашлиева, Л. Български исторически архив при Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” – история и съвременност - Известия на държавните архиви, (2000), кн. 80, с. 31 - 58. Линк на сайта „Електронна библиотека по архивистика и документалистика“, посетен на 25 април 2026.
За периода 1927 – 1929 година е директор на Народния театър, а през 1930 – 1935 година става заместник-директор на Народната библиотека. Редактор е на списание „Съвременник“ (1889 – 1890).
Публицист, автор на голям брой студии и статии, публикувани в „Българска сбирка“, „Мисъл“, „Искра“ и др. Сред по-важните му изследвания са „История на Априлското въстание“ в три тома (1907), „Любен Каравелов“ (1925), „Васил Левски. Живот, дела, извори“ (1929). Автор е на стихосбирката „Южни сонети“ (1894), на романа „Сред мрака“ (1912), на драмата „Врази“ (1912). Под негова редакция през 1908 г. излиза сборникът „Архив на Възраждането“, който съдържа документи за политическото възраждане в том 1 и документи за Съединението – в том 2.
Умира в София на 2 март 1939 г.
Памет На Димитър Страшимиров е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (). Както и улица в квартал „Смирненски“ в град Пловдив.
Трудове на Димитър Страшимиров Страшимиров, Д. Христо Ботев като поет и журналист. Пловдив, 1897 Страшимиров, Д. Чепино. 1897 Страшимиров, Д. История на Априлското въстание. Т. I-III. Пловдив, 1907 Страшимиров, Д. Васил Левски. Живот, дела, извори (1929), преизд. 2012 от изд. Изток-Запад. Архив на Възражданието; Том I; Документи по политическото възраждание, София, 1908
Бележки
Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“ Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Директори на български училища в историята Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български общественици от Македония Категория:Български писатели от Македония Категория:Български историци от Македония Категория:Български учени от Македония Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български библиотекари Категория:Български архивисти Категория:По произход от Баня Категория:Родени във Варна Категория:Починали в София