Марчело Тегалиано (; ; * втора пол. на VII век, † 726) е вторият дож на Венецианската република, който управлява от 717 г. до смъртта си.
Биография Единственото сигурно историческо споменаване на Марчело (фамилията Тегалиано е късно изобретение от края на XIV век, въведено от хронистите Николò Тревизан и Енрико Дандоло) се намира в Pactum Lotharii, сключен през 840 г. между император Лотар I и дожа Пиетро Традонико. В текста се цитира т.нар. terminatio liutprandina – споразумението за определяне на границите около Читанова, сключено при краля на лангобардите Лиутпранд между херцог Паолучо и Магистър Милитум Марчело, което все още е считано за валидно по времето на Свещената Римска империя.
Pactum-ът е потвърждаван многократно през следващите векове и следователно е бил добре познат на Йоан Дякон – първият летописец, който около 1000 г. идентифицира Паолучо и Марчело съответно като първи и втори дож на Венеция.
Тези заключения са възприети от последващата историография чак до съвременната епоха, когато някои учени поставят под въпрос историчността на Паолучо и Марчело. Според италианският историк от IXI–XX век Роберто Чеси първият дож е Орсо, пряко избран от венецианците през 726 г. по време на въстанието срещу политиката на византийския император Лъв III Исавър; Паолучо следва да бъде идентифициран с екзарха на Равена Паоло, а Марчело – с Магистър Милитум от византийската йерархия във Венетикà. Карло Гуидо Мор и Стефано Гаспари, напротив, предполагат, че Паолучо е бил лангобардският херцог на Тревизо, докато Марчело е бил неговият венециански събеседник.
Не се знае почти нищо за управлението на Тегалиано, който според хрониките умира след девет години като дож – ако се приеме най‑вероятната датировка, между смъртта на Паолучо през 717 г. и 726 г. Със сигурност в този период конфликтът между патриарха на Градо и патриарха на Аквилеа отново се разгаря. През 723 г. папа Григорий II изпраща писмо до епископите на църковната провинция Венеция и Истрия, в което смъмря Серено от Аквилеа за нарушаването на правата на Донато от Градо. Оставяйки настрана съмненията на много историци относно автентичността на писмото, текстът ни е предаден изцяло от Андреа Дандоло; сред получателите фигурира и Магистър Милитум Марчело, придружен от титлата „херцог“, но това със сигурност е по‑късна фалшификация, целяща да придаде по‑голяма достоверност на документа.
Според Андреа Дандоло той е погребан, подобно на своя предшественик, в Ераклеа. Споменатите Тревизан и Дандоло, въз основа на сходството на името и предполагаемата фамилия, идентифицират Марчело като основател на родовете Марчело и Фоникали.
Вижте също Списък на дожите на Венеция
Източници Marco Pozza, TEGALLIANO, Marcello, detto Tegalliano, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 95, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2019 Norwich, John Julius. A History of Venice. Alfred A. Knopf: New York, 1982.
Категория:Венецианска република Категория:Дожи на Венеция