Владѝслав Еугѐниуш Шико̀рски (), повече известен като Владислав Сикорски, е полски военен и политически водач, генерал-полковник.
Биография Роден е в с. Тушов Народови (дн. Подкарпатско войводство, Югоизточна Полша), Австро-Унгария, която е сред 3-те страни, поделили си полската територия. Преди Първата световна война участва в няколко нелегални организации, целящи освобождаването на Полша. Бие се в състава на Полските легиони през Първата световна война, а по-късно – в новосъздадените Сухопътни войски на Полша в Полско-съветската война (1919 – 1921). Той играе важна роля в Битката за Варшава, когато съветските войски, очакващи лесна победа, са изненадани и вкарани в отстъпление от полска контраатака.
В ранните години на Втората полска република Сикорски заема няколко държавни поста, вкл. министър-председател (1922 – 1923) и министър на отбраната (1923 – 1924). Изпада в немилост след Майския преврат на Йозеф Пилсудски и идването на правителството „Санация“ и остава в опозиция до 1939 г. Публикува няколко книги за военното изкуство и външнополитическите отношения на Полша.
По време на Втората световна война става министър-председател на Правителството на Полша в изгнание и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Полша и яростен защитник на полската кауза на дипломатическите събирания. Той подкрепя оправянето на отношенията между СССР и Полша, които се изострят след Съветско-германския договор и Нахлуването в Полша през 1939 г. Съветският лидер Йосиф Сталин обаче ги прекъсва поради искането на Сикорски за разследване на Катинското клане от Червения кръст.
През юли 1943 г. самолет, на борда на който е Сикорски, се разбива в морето, веднага след като е излетял от Гибралтар, като всички на борда без пилота загиват. Точните условия около катастрофата се обсъждат, като съществуват много конспиративни теории за нея и за смъртта на Сикорски. Разследващите по-късно откриват, че нараняванията му не са обичайни за загинал при самолетна катастрофа (което поражда спор за обстоятелствата, довели до смъртта му).
През 1907 г. се сближава с Полската социалистическа партия, която тогава е една от основните независими групировки. По това време среща Юзеф Пилсудски. Шикорски притежава сериозно военно образование и обучава останалите членове на партията като им представя различни теми, свързани с военното изкуство. През 1908 г. в Лвов, заедно с Мариан Кукел, Валери Славек, Кажимеж Соснковски, Витолд Йодко-Наркевич и Хенрик Минкевич, основават Związek Walki Czynnej (Съюз за активна борба), чиято главна цел е организирането на въоръжено въстание срещу Руската империя. През 1910 г. Шикорски е един от организаторите и на Związek Strzelecki (Асоциация „Стрелец“). Назначават го и за отговорник по военните въпроси в Комисия на временните независими конфедеративни партии (Komisja Tymczasowych Skonfederowanych Stronnictw Niepodległościowych). Освен това е един от водачите на Прогресивно-демократическата партия (Stronnictwo Postępowo-Demokratyczne).
Първа световна война След избухването на Първата световна война Пилсудски навлиза със своята рота в земите на Кралство Полша, а Шикорски попада в австро-унгарската армия. По-късно попада в Главния щаб на полската войска в Миехув, където разработва схема за формиране на Полски спомагателен корпус. Малко след това Шикорски става шеф на Военния департамент в Националния комитет (който възниква на 16 август 1914 г., когато австрийците вземат решение за създаването на Полските легиони). Изпълнява тази длъжност до 1916 г.
На 19 юли 1916 г., в резултат на безупречната му служба, става полковник. През 1916 г. между Шикорски и Пилсудски назрява конфликт. Шикорски все още се застъпва за сътрудничество с австро-унгарската империя и се занимава с изтеглянето на поляци за Полските въоръжени сили, докато Пилсудски смята, че при липсата на политически отстъпки, трябва да бъде спряно изтеглянето. През юли 1917 г. войниците от две бригади от Полските легиони – по тайна заповед от командира – отказват да положат клетва за лоялност към немския император. Пилсудски е интерниран в Магдебург, а Шикорски отново бива внедрен в австро-унгарската армия. Става командир на командването за допълване на Полския спомагателен корпус. След подписването на Брест-Литовския мирен договор през март 1918 г. Шикорски протестира срещу откъсването на Хелмската земя от Кралство Полша. В резултат на това е обвинен в предателство и е интерниран.
След като излиза от затвора започва сътрудничество с генерал Тадеуш Розвадовски, тогава неофициален съветник на Регентския съвет, а от октомври 1918 г. шеф на щаба на полската войска. По заповед на генерал Розвадовски още през октомври Шикорски пристъпва към създаване на полска войска на територията на Галиция, като наема основно от бившите членове на Полския спомагателен корпус.
Председател на Съвета на министрите След убийството на Габриел Нарутович, маршалът на Сейма Мачей Рата, съгласно чл. 40 от Мартенската конституция, получава правото до определи шефа на Съвета на министрите. На 16 декември 1922 г. назначава на тази длъжност генерал Владислав Шикорски. Той изпълнява и задълженията на министър на вътрешните работи. Основна задача на новия премиер в сферата на вътрешната политика се оказва необходимостта да внесе спокойствие в напрегнатата социална ситуация около убийството на Нарутович. На 17 декември правителството въвежда извънредна ситуация. Военен министър става генерал Кажимеж Соснковски, който назначава Юзеф Пилсудски за шеф на Генералния щаб. Кабинетът на Шикорски няма безусловната подкрепа на нито една от политическите сили тогава.
Въпреки това, на 23 януари 1923 г. Шикорски получава вот на доверие от Сейма (макар че част от депутатите напускат заседанието и не участват в гласуването). Все пак мнозинството от политическите сили третира неговото правителство като временно. След успокояването на социалното напрежение и избора на нов президент (Станислав Войчеховски), правителството на Шикорски се изправя пред поредната задача – разрешаване на икономическите и финансовите проблеми и най-вече намаляване на инфлацията.
Правителството на Шикорски довежда до признаването на източните полски граници от западните страни. Във връзка с това на 15 март 1923 г. Съветът на посланиците приема резолюция.
В същото време правителството не се справя с въпросите, свързани с вътрешната политика. Владислав Грабски, министър на финансите, разработва план за реформа, но не получава подкрепа от Сейма. Шикорски се опитва да маневрира между последователите на Пилсудски и тези на Националната демокрация. Неговите привърженици създават тайна организация „Чест и Родина“. Опитва да ограничи влиянието на най-крайните десни сили. Стреми се да привлече на своя страна хора от другите партии, но не успява. Серията от бомбени атентати през пролетта на 1923 г. отслабват авторитета и влиянето на правителството. В страната расте напрежение, което кабинетът не успява да овладее.
В резултат на това в Сейма се появяват тенденции към създаване на коалиции, които се съсредоточават около десните и центристките групировки. След дълги преговори, на 17 май 1923 г. във Варшава е подписан т.нар. Ланцкоронски пакт, в резултат на който споразумение за сътрудничество подписват Обединената народна партия, Полската християндемократическа партия и Полската народна партия „Пяст“. Още на 26 май този блок предизвиква оставката на генерал Владислав Шикорски от поста председател на Съвета на министрите.
Извън основното течение в политиката През 1921 г. Пилсудски повишава Шикорски в генерал-лейтенант. През годините 1921 – 1922 изпълнява длъжността шеф на Главния щаб. В периода 1924 – 1925 г. е министър по военните въпроси във второто правителство на Владислав Грабски. През май 1926 г. отново е възприеман като един от кандидатите за шеф на правителството. След оставката на кабинета на Александър Скшински на 5 май 1926 г., Карол Попел, лидер на Работническата партия, предлага отново Шикорски за тази длъжност, тъй като смята, че той е човек с голям авторитет, готов да се противопостави на Пилсудски. Президентът обаче отказва тази кандидатура, твърдейки, че това би означавало да влезе в явен конфликт с Пилсудски. Така кандидатурата на Шикорски за премиер отпада. Витос го предлага за министър на вътрешните работи, а за да го убеди да приеме тази длъжност, за Лвов заминава Попел. Оказва се обаче, че Пилсудски е твърдо против участието на генерала в правителството на Витос.
През 1934 г. е издадена книга, чийто автор е Шикорски „Бъдещата война – нейните възможности и характер както и свързаните с нея въпроси за защита на страната“. В нея представя своите анализи и очаквания, чиято точност е потвърдена от световния военен конфликт, който избухва пет години по-късно.
По това време публикува много от своите разсъждения, предвиждайки между другото опасността от демилитаризация на Германия и трагичните последици от политиката на умиротворяване.
Шикорски започва да пише обстойни статии на военно-политически теми във вестника „Kurier Warszawski“, в които предупреждава за опасността от немското могъщество. Заедно с това лансира идеята за създаване на съюз на демократичните страни (с участието на Полша) със СССР, насочен срещу Германия.
Малко преди да започне Полската кампания, Шикорски се връща в страната и се опитва да заеме позицията, на която би могъл изцяло да използва своите умения, но не успява. Заминава за Франция, където на 28 септември, с разрешение на съюзниците, се заема със създаването на полска армия в изгнание.
Премиер и главнокомандващ (1939 – 1943) В Париж се присъединява към Владислав Рачкевич и Станислав Миколайчик. Игнаци Мошчицки отстъпва от длъжността президент на Република Полша и назначава Владисла Рачкевич. От своя страна Рачкевич поверява мисията за създаване на правителството на Аугуст Залески, бивш министър на външните работи. Неговата позиция обаче е доста слаба – септемврийският крах подкопова авторитета на този лагер. В опозиция спрямо него е и Владислав Шикорски. Генералът е възприеман като франкофил и политик, който има добри контакти с френските власти. На 30 септември 1939 г. Рачкевич го назначава отново за премиер. В същото време представителите на опизицията подписват т.нар. парижко споразумение с политиците от Санацията, които пребивават във Франция. Според това споразумение президентът ще изпълнява своите конституционни правомощия в съгласие с премиера.
Първоначално в кабинета на Шикорски има равновесие между политиците, свързани с междувоенния Фронт Морж, и представителите на Санацията: Владислав Шикорски – премиер и министър на военните работи, Станислав Стронски – вицепремиер и министър на информацията, Аугуст Залески – министър на външните работи и Адам Коц – министър на финансите. Скоро обаче конфигурацията се променя в полза на първите – влизат Юзеф Халер (министър без портфейл), Ян Станчик (социални грижи), Мариан Сейда (също министър без портфейл). Финансовият ресор се поема от Хенрик Страсбургер, а Коц става вицеминистър.
В средата на октомври в Париж пристига Кажимеж Соснковски, когото Рачкевич назначава за свой заместник. Влиза и в правителството като министър без портфейл. Привържениците на Санацията искат той да стане и Главнокомандващ на въоръжените сили, но от лагера на Шикорски не допускат това да се случи. На 7 ноември 1939 г. Шикорски е назначен за Главнокомандващ и Главен инспектор на въоръжените сили. Правителството на Шикорски бива моментално признато от Франция и Великобритания за легално и суверенно представителство на полската държава. САЩ признава този факт на 2 октомври 1939 г. Междувременно в състава на кабинета влиза близък приятел на генерала, Станислав Кот, който оглавява вътрешното министерство. Това засилва позицията на премиера.