Голямата земна кукувица (Geococcyx californianus) е птица от семейство Кукувицови (Cuculidae), род Земни кукувици (Geococcyx). Обитава югозападната част на Съединените американски щати и Северно Мексико. Известна е още като голяма северноамериканска земна кукувица и бягаща земна кукувица. Другият вид от рода е малката земна кукувица, разпространена в Мезоамерика от Мексико до Никарагуа.
Голямата земна кукувица е най-бързо бягащата летяща птица в света. Тя успешно се е адаптирала към големите температурни амплитуди на пустините и полупустините, които обитава. Развила е редица поведенчески и физиологични особености, които способстват за оцеляването ѝ в безводната и негостоприемна среда. Птицата води наземен начин на живот, не е взискателна към храната си и дори ловува гърмящи змии. Случва се да снесе яйцата си в гнездата на други птици, но гнездовият паразитизъм при този вид кукувица не е систематично изразен.
Със своята колоритна външност – пъстра окраска, дълга опашка и остър клюн, голямата земна кукувица буди възхищение още у древните индиански народи, превръщайки се в част от техните фолклорни традиции и ритуали. Тя е символ и на много съвременни спортни отбори, организации и агенции. Придобива световна известност след успеха на героя Бип Бип (чийто първообраз е) от поредицата анимационни филми „Бързоходеца и Уили Койота“ на студиото Уорнър Брадърс.
Етимология Голямата земна кукувица е описана за пръв път под името Saurothera californiana през 1829 г. от френския лекар и естествоизпитател Рене Лесон. През 1831 г. Йохан Ваглер създава родовото наименование Geococcyx (от гръцки geo – земя, kokkux – кукувица). То се възприема и за голямата земна кукувица, като втората част от биноминалното название се запазва californianus по типовото находище в Сан Диего, Калифорния Прилагателното „голяма“ () се налага в английския език, тъй като това е най-едрият представител на рода Земни кукувици (Geococcyx).
Прозвището си „пътен бегач“ или „бягащ по пътя“ (; ) получават в миналото, когато птиците тичали край конете и каруците на заселниците. Мексиканците я наричат още Paisano, със значение на думата: „сънародник“, „спътник“, а според някои автори и „малък приятел“.
Произход Най-ранните фосили на голямата земна кукувица датират още от плейстоцена и холоцена. Те са открити в американските щати Калифорния, Ню Мексико, Тексас, Аризона и в щата Нуево Леон в Мексико. Намерените в една пещера на територията на щата Ню Мексико фосили са на възраст 33 590 години, което ги прави най-древните останки на голяма земна кукувица намирани дотогава. Фрагменти от скелета на птицата са изкопани от катранените ями „Ла Брея“ , край Лос Анджелис, Калифорния. Други вкаменелости са намерени в калифорнийските окръзи Санта Барбара и Кърн и в северно Мексико.
Подвидове Съгласно приетите научни критерии към таксономията на вида Geococcyx californianus не са причислени отделни подвидове. Въпреки това е имало мнения за съществуването на два не широко признати подвида: G. c. dromicus и G. c. kongligi, а от подвид G. c. conklingi са открити фосили.
Geococcyx californianus conklingi – За първи път тази кукувица е описана като нов вид – Geococcyx conklingi от д-р Хилдегард Хауърд в нейната статия „Нов вид пътен бегач от кватернерните пещерни отложения в Ню Мексико“, публикувана в списание Кондор през 1931 г. Фосилите на птицата които тя изследва, са открити през 1929 г. при разкопки в пещерата Конклинг, намираща се в окръг Доня Ана, Ню Мексико. От името на пещерата () произхожда наименованието на подвида – G.c.conklingi. По-късни изследвания налагат извода, че кукувицата не е нов вид, а е подвид на вида Geococcyx californianus. Птицата е живяла в края на плейстоцена и началото на холоцена на територията на южно Ню Мексико, западен Тексас и североизточно Мексико. Костните измервания показват, че тя е била с 10 – 20 % по-едра от съвременната голяма земна кукувица.
Geococcyx californianus californianus – Това е съвременната голяма земна кукувица, единствения оцелял представител на вида Geococcyx californianus. Кукувиците от този подвид (G. c. californianus) и от подвида G. c. conklingi са живели съвместно в един времеви период, от края на плейстоцена до измирането на последната.
Geococcyx californianus dromicus – Обособяването, класифицирането и именуването на подвида G. c. dromicus е дело на д-р Хари Оберхолсер и е описано в издадената през 1974 г. книга „Птичият свят на Тексас“. Тази кукувица населява територията от южен Тексас до мексиканските щати Нуево Леон и Веракруз. Тя е по-малка по размер от представителите на подвида G. c. californianus, които обитават западните части от ареала на вида.
Geococcyx californianus kongligi
Местообитание и разпространение Местообитание Откритите останки на голямата земна кукувица показват, че преди 8 хил. г. птицата е живяла в гористи местности и едва по-късно се е адаптирала към сухи и полусухи райони с надморска височина до 2300 m. Тя е обитавала много по-обширна територия в сравнение с тази, която заема днес. Една от причините за промяната в ареала ѝ се дължи на неблагоприятния ефект от човешката дейност. В наши дни обитава пустинните шубраци и гъсталаци, краищата на обработваемите земи, обраслите с храсти и дървета полупустини, както и местности с редки храсталачни гори, заемащи тропическите и субтропическите зони на югозападната част на Северна Америка. Избягва напълно лишени от растителност терени, горите и участъците с гъста тревиста растителност, напълно покриваща почвата.
Разпространение Голямата земна кукувица е немигрираща птица. Тя целогодишно обитава пустинните и полупустинни области в югозападната част на САЩ и Северно Мексико, като най-често се среща в пустините Сонора, Чиуауа, Мохаве и др. В САЩ може да бъде видяна в щатите Калифорния, Аризона, Ню Мексико, Тексас, Невада, Юта, Колорадо, Оклахома и Канзас. По-рядко се наблюдава в Арканзас, Мисури и Луизиана. На територията на Мексико населява щатите Долна Калифорния, Южна Долна Калифорния, Сонора, Синалоа, Чиуауа, Дуранго, Халиско, Коауила де Сарагоса, Сакатекас, Агуаскалиентес, Гуанахуато, Керетаро, Мексико, Нуево Леон, Тамаулипас и Сан Луис Потоси, достигайки до щатите Мичоакан, Пуебла и Веракрус.
Физически белези Размери
Дължината на тялото при голямата земна кукувица варира между 50 и 62 cm, с височина между 25 и 30 cm. и размах на крилете 45 – 60 cm. Обичайно теглото на възрастната птица достига 376 g, при минимум 220 g и максимум – 540 g. Средната дължина на опашката не надхвърля 29 cm, а размахът на крилете достига 43 – 61 cm. Тя е най-голямата кукувица в Северна Америка, като популацията на запад е по-едра от тази на изток.
Оперение Оперението на голямата земна кукувица в областта на главата, врата, гърба и крилата е тъмно кафяво до черно на цвят, със светли бежови ивици. Оперението по гърдите е по-светло, а в областта на корема е едноцветно бежово. Перата по гребена в задната част на главата са черни. Очите са с ярки жълти ириси, заобиколени от зона, лишена от пера, достигаща до задната част на окото. Кожата в нея е бяла, обагрена в края си в синьо и оранжево. Човката е сиво-синя. Опашката е тъмна и дълга. Краката са оцветени в светлобежово отпред и сиво-синьо отзад. При този вид кукувица няма изразен полов диморфизъм. Мъжките и женските птици имат идентично оперение.
Структура на тялото За разлика от повечето птици, включително и тези от семейство Кукувицови, краката на голямата земната кукувица са силни и мускулести. По-развитата мускулна маса и по-гъвкавите пръсти ѝ осигуряват повече мощност и по-добър баланс по време на движение. Подобно на другите кукувици, на кълвачите и на туканите, краката ѝ завършват с четири пръста, два от които сочат напред и два – назад. При гребенчето на главата интересното е, че птицата може свободно да го движи, подобно на мъжкия папагал какаду. Формата на тялото е обтекаема. Човката е продълговата и крива при върха. Опашката е дълга, функционална и може да бъде повдигана под голям ъгъл. Тя служи за балансьор по време на бягане, за кормило при смяна посоката и за спирачка при рязко спиране.
Полет и движение Голямата земна кукувица е адаптирана за живот на земята. Тя е слаб летец и рядко може да бъде видяна в полет. Най-често прехвръква между клоните на ниската растителност, но само на къса дистанция до 4 – 5 метра. За сметка на това тя е най-бързо бягаща летяща птица. Може да развие скорост между 24 – 30 km в час и да я поддържа на дълги разстояния. Когато бяга, птицата изпъва шията си напред и държи главата си изправена. Тя придържа опашката си успоредно на земята, балансирайки с нея и с крилата си. Предпочита да тича през открити пространства като пътища и добре поддържани пътеки. Отбягва обрасли с гъста растителност терени.
Физиологична и поведенческа адаптация
Голямата земна кукувица е дневна птица. С времето тя е възприела различни физиологични и поведенчески особености, които ѝ помагат да оцелее в характерния с висока си температура и липса на вода ареал. Птицата е развила полезен способ предпазващ я от прегряване. Организмът ѝ е способен да отдели излишната топлина както през кожата, така и чрез процес на образуване водни пари, които освобождава с дишането. Ако обаче температурата на околната среда е много висока, тялото ѝ не може да се справи с натрупващата се топлина и птицата може да получи топлинен удар. Ето защо през сухия сезон кукувицата се активира веднъж в ранните утринни часове и повторно в края на деня – от 15:30 до 20:00 часа. През останалото време си почива на сянка.
Вследствие на особено студените нощи типични за пустините и полупустините, голямата земна кукувица е развила още един защитен механизъм. За да не губи излишна енергия в поддържане на постоянна телесна температура, птицата изпада в състояние на обездвиженост, близко до хибернация. Температурата на тялото ѝ пада от 40 до 34 градуса, с което намалява енергийните си разходи с повече от 30%., спестявайки средно по 551 калории за час. Това състояние си има и своите негативни страни – кукувицата става бавна, мудна, реакциите ѝ губят своята бързина и сръчност и тя не може да реагира адекватно при опасност. Погледнато от еволюционна гледна точка, това е един добре премерен риск. Птицата има малко естествени врагове и вероятността да бъде изядена през нощта е минимална. За сметка на това спестената енергия осигурява много по-големи шансове за оцеляване на вида.
Рано сутрин, за да се затопли, голямата земна кукувица взема слънчеви бани. Тя застава така, че слънчевите лъчи да падат перпендикулярно на гърба ѝ. Птицата раздалечава крила излагайки на припек тъмните вътрешни пера, позволявайки на кожата и кръвоносните съдове под нея по-бързо да се затоплят.виж тук По този начин по-ефективно усвоява топлината и то без да разходва излишно метаболитна енергия .
Голямата земна кукувица може да си набави вода от животните, които ловува. Лигавицата на клоаката ѝ активно реабсорбира урината и връща усвоената течност обратно в кръвния поток. Така птицата свежда до минимум загубата на вода, а излишно натрупаните соли отделя във високи концентрации от специално приспособените си носни жлези.
Продължителност на живота Продължителността на живота при голямата земна кукувица достига 7 – 8 години, до 9 години в плен. Нейни естествени врагове са грабливите птици, като орли, ястреби, соколи Апломадо (Falco femoralis) и червеноопашати мишелови (Buteo jamaicensis), домашни котки, порове, койоти, миещи мечки. Змиите от рода Pantherophis, както и тези от вида Pituophis catenifer нападат малките пиленца и яйцата ѝ. Случва се по време на особено студени години нощем да измръзне до смърт.
Хранене