Георги Хр. Герджикович (, Джордже Джерджикович) е сръбски офицер, деец на македонската емиграция в Сърбия и България.
Биография Роден е като Георги Герджиков в 1880 година в Гевгели, Османската империя. Завършва френското търговско училище „Гир" в Солун. В 1898 година за кратко учителства в Мачуково, след това се записва във Военната академия в Белград, която завършва в 1900 година и постъпва на служба в сръбската армия. При избухването на Илинденско-Преображенското въстание напуска Сърбия и става войвода на чета в отряда на Върховния комитет, начело с полковник Анастас Янков.
След разгрома на въстанието се връща в Сърбия. Присъединява се към Сръбския македонски комитет, който е формиран и допуснат в Македония през 1904 година със съгласието на Борис Сарафов. По това време посредничи между сърбоманската чета на Мицко Кръстев и ВМОРО, като се опитва да убеди Мицко да се присъедини към българската организация. Попада под влияние на дейците на Сярската група. В резултат през 1905 година Герджикович и воденчанинът Григор Хаджиташкович късат със Сръбския комитет и започват да издават в Белград вестник „Автономна Македония“, като едновременно с това поддържат връзки с лявото крило на ВМОРО. Вестникът защитава идеята, че Македонският въпрос не е въпрос на никоя балканска държава и се бори за една автономна Македония, част от Балканска федерация. Герджикович и Хаджиташкович пишат във вестник „Дневни лист“:
След последвалия конфликт с дейците на Сръбския комитет е принуден да напусне Белград и през 1906 г. се мести в София, където работи като чиновник в Българската народна банка.
През 1907 година Георги Герджикович се среща с Яне Сандански и Тодор Паница в София и им осигурява средства за изпълнение на вече взетото решение за убийството на задграничните представители - Сарафов, Гарванов и Матов. Съществуват предположения, че срещата е координирана с представители на Руското посолство и сръбското разузнаване в България.Бояджиев, Стоян. Истинският лик на Яне Сандански, София, 1994, стр. 14 - 15.
След Младотурската революция в 1908 година, изпаднал окончателно под влиянието на левите идеи на Сярскта група, се мести в Солун, където започва работа като администратор на вестник „Конституционна заря“ в Солун. Умира в града от туберкулоза в 1911 година.
Бележки
Категория:Дейци на ВМОК Категория:Дейци на сръбската пропаганда в Македония Категория:Сърбомани Категория:Сръбски офицери Категория:Родени в Гевгели Категория:Починали в Солун