Катерина де Медичи (), с рождено име Катерина Мария Рòмола ди Лорèнцо де Мèдичи (; * 13 април 1519, Флоренция, Флорентинска република; † 5 януари 1589, Блоа, Кралство Франция) е кралица на Франция от 1547 до 1559 г. като съпруга на крал Анри II и майка на други трима френски крале – Франсоа ІІ, Шарл ІХ и Анри III.
Има голямо и продължително влияние върху държавната политика.Orieux, с. 77 Името ѝ е свързано с религиозните войни, които се водят във Франция по време на нейното управление.
Зла аура обгръща фигурата ѝ във френската историография до края на XIX век: Катерина е представена като ревнива, отмъстителна, алчна за власт и готова на всичко, за да постигне целите си, почти въплъщение на онзи владетел, който Николо Макиавели е посветил на баща ѝ Лоренцо де Медичи, херцог на Урбино. В съвременната историография обаче тя се смята за една от основните кралици на Франция, пропагандаторка на религиозна толерантност. Макар и не без грешки тя се опитва да приложи политика на помирение между католици и протестанти, водена главно от желанието да се гарантира продължителността на династията Валоа.Cloulas, с. 165
Катерина знае, че Франция се нуждае от период на мир, за да се възстанови, и в това нейната политика е много различна от тази на нейния син Шарл IX, заобиколен от съветници, заинтересовани да го отстранят от влиянието на майка му. „Хазната бе в лошо състояние от незапомнени времена и бе истинско чудо, че ресурсите на страната все още не бяха напълно изчерпани. Крал Анри II по негово време, за да вземе заем от 50 хил. скуди в Швейцария, трябваше да ипотекира цялото кралство, както изрично се посочва в договора, достигнал до нас“.Ridolfo Mazzucconi, La notte di San Bartolomeo (1572), A. Mondadori Editore, Milano 1933, с. 39
Ролята ѝ в клането във Вартоломеевата нощ обаче все още допринася за превръщането ѝ в противоречив персонаж днес.
Чрез племенницата си Кристина Лотарингска, велика херцогиня на Тоскана чрез брак, Катерина също е прародителка на Медичите, великите херцози на Тоскана, които принадлежат към второстепенен клон на Медичите (също потомък на Лоренцо Великолепни, но само по женска линия чрез дъщеря му Лукреция, омъжена за Якопо Салвиати).
Произход Катерина е единствено дете на Лоренцо II де Медичи (* 12 септември 1492, † 4 май 1519), от 1516 г. до смъртта си де факто господар на Флорентинската република и от 1516 г. херцог на Урбино, и на френската принцеса Маделин дьо ла Тур д'Оверн (* 1495, † 28 април 1519). Техният брак е знак за съюза между краля на Франция Франсоа I и папа Лъв X, чичо на Лоренцо II, срещу императора Максимилиан I Хабсбург. По бащина линия нейни баба и дядо са Пиеро II де Медичи Злочестия, владетел на Флоренция, и Алфонсина Орсини, а по майчина – Жан IV дьо ла Тур д'Оверн, граф на Оверн, на Лораге, господар на Ла Тур, и Жана дьо Бурбон-Вандом.
Нейното раждане на 13 април 1519 г. е радост и за двамата родители, които са „еднакво... доволни, сякаш бе момче"... Името Катерина очевидно е дадено в памет на Катерина Сфорца, майката на Джовани деле Банде Нере, съпруг на Мария Салвиати, обединявайки по този начин двата клона на фамилията Медичи. Името Мария е в чест на Дева Мария, а Ромула – в чест на светеца покровител на Фиезоле..
Малко след раждането новороденото остава сираче: 19-годишната ѝ майка умира на 28 април от след родилна треска. Баща ѝ, който също е болен от известно време, най-вероятно от сифилис,Според маршал Флоранж, Лоренцо е бил болен от сифилис и е предал болестта на жена си Florange, Knecht, Catherine de’ Medici, с. 8. я последва на 4 май. Лудовико Ариосто идва късно, за да утеши приятеля си Лоренцо за смъртта на булката му и му посвещава Елегия Прима (където малката Катерина се споменава открито в стихове 37-42). Така Катерина се сдобива с Херцогство Урбино и Графство Оверн.
Биография Ранни години
Перипетиите в детството на Катерина отразяват размирната италианска политика от XVI век... Първоначално кралят на Франция Франсоа I изисква тя да бъде отгледана във Франция, опитвайки се да я използва като заложница, за да наложи споразуменията, предприети от папа Лъв X, но папата се противопоставя на това. Лъв X заявява, че иска да я омъжи за своя племенник Иполито де Медичи, но в действителност той се бави с французите, тъй като вече е сменил съюзниците и е застанал на страната на император Карл V. Той обаче не печели от смяната на съюзи и умира на 21 декември 1521 г. В Рим новороденото е отгледано от баба си по бащина линия Алфонсина Орсини и след смъртта ѝ през февруари 1520 г. е поставено под настойничеството на леля си по бащина линия Клариса де Медичи и на първата братовчедка на баща си Мария Салвиати, майка на бъдещия велик херцог Козимо I. През този период двете извънбрачни деца на Медичите – Иполито и Алесандро също са отгледани заедно с нея.. Единствена наследница на състоянието на Медичите, тя взима титлата на херцогиня на Урбино, което ѝ спечелва прозвището „duchessina“ („малка херцогиня“) от флорентинците..
Смъртта на папа Лъв X през 1521 г. води до прекъсване на властта на Медичите над Светия престол. Тя е последвана от краткия понтификат на Адриан VI, който в съюз с Хабсбургите лишава Катерина от правата ѝ върху Херцогство Урбино. През 1523 г. Джулио де Медичи, който е братовчед на дядото на Катерина, е избран за папа под името Климент VII. През 1525 г. Климент VII кара Катерина и Алесандро да се преместят в неговия дворец във Флоренция – Палацо Медичи Рикарди.. Детството на Катерина в града е прекъснато от войната между Климент VII и император Карл V. Папата се съюзява с французите срещу император Карл V, но гръмкото френско поражение в битката при Павия през 1525 г. излага Ватикана на имперското отмъщение, което завършва с разграбването на Рим на 6 май 1527 г. от страна на ландскнехтите.. Флорентинските републиканци се възползват от поражението на папата и безредиците, които царят в Рим, за да въстанат срещу Медичите и да поемат контрола над града. През същата година те се разбунтуват срещу управлението на кардинал Пасерини, което е наложено от папата. През 1529 г. Катерина е взета за заложница от републиканците, които заплашват да я изнасилят и да я убият, когато войските на императора на Свещената Римска империя обсаждат града. Тогава тя е едва на десет години и цял живот ще да остане белязана от политическата жестокост на този конфликт.
За да спаси владенията на Медичите и своята племенница, папа Климент е принуден да признае коронацията на Карл V Хабсбург за император на Свещената Римска империя в замяна на неговата помощ за връщането на Флоренция и освобождаването на младата херцогиня. Той предлага примирие с Карл V, което той приема и кара Флоренция да бъде обсадена през октомври 1529 г.. По време на този бурен период Катерина е държана като заложница в различни флорентински манастири, докато пристига в бенедиктинския манастир на Мурате, където е отгледана с любов от монахините.. Докато се извършва обсадата, бунтовниците екстремисти предлагат тя да бъде изложена гола на градските стени, така че да бъде убита с куршуми, или да бъде затворена в публичен дом.. Въпреки че градът се съпротивлява на обсадата, на 12 август 1530 г. гладът и чумата принуждават Флоренция да се предаде на 12 август 1530 г., след което става жертва на жестоките папски репресии. След като Флоренция се подчинява на властта на папата и императора, Катерина е отведена в Рим във Ватикана, където оттогава нататък тя расте при Климент VII.Franck Ferrand, La Cour des Dames, Tome 3 : Madame Catherine, Flammarion, 2009, 323 p.
Брак с Анри II
Поставена под прякото покровителство на папата, Катерина получава много добро образование. По този начин се възползва от изискана култура, пропита с Хуманизъм и Неоплатонизъм. С Катерина в папския двор Климент VII се опитва да уреди изгоден брак за нея и започва да ѝ търси жених,Knecht, Catherine de’ Medici, с. 12. разглеждайки много кандидати от цяла Западна Европа: Ерколе II д’Есте, Джеймс V, Хенри Фицрой, Федерико Гондзага, Гуидобалдо II дела Ровере и Франческо II Сфорца.. След като чува за тези брачни преговори, кралят на Франция Франсоа I номинира втория си син Анри за херцог на Орлеан. През 1531 г. кралят го предлага за жених и папата веднага се възползва от този шанс: младият орлеански херцог е изгодна партия за племенницата му.Frieda, с. 21 – 23. Климент VII успява дипломатически да съчетае два важни брака: този на Катерина със сина на краля на Франция и този на Алесандро (номиниран за херцог на Флоренция) с Маргарита Австрийска, незаконната дъщеря на Карл V..
Поради това 13-годишната Катерина започва да учи френски език, който бързо успява да направи свой собствен, говорейки го свободно по време на брака, макар и с подчертан италиански акцент.. В този период венецианският посланик Антонио Сориано я описва по следния начин: „Тя е малка на ръст и слаба, няма фини черти и има изпъкнали очи като всички Медичи“... Булката би донесла на съпруга си огромна зестра в монети, бижута, скъпоценни камъни и перли от страна на папата, също и заради отказа от активите на Медичите.. Френският крал планира да я омъжи за Анри, за да осуети влиянието в Рим на император Карл V.Franck Ferrand, La Cour des Dames, Tome 3 : Madame Catherine, Flammarion, 2009. Като единствена наследница на най-възрастния клон на Медичите (семейство, което тогава господства във Флоренция) и с чичо папа (начело на Папската държава), Катерина всъщност представлява полезен партньор за Франсоа I в контекста на войните между Хабсбурги и Валоа. Независимо от това, тъй като само дъщерите на императори или крале се считат за достойни да станат кралици на Франция, кралят предпочита да изчака по-добра партньорка за дофина Франсоа III и да предложи Катерина на по-малкия му брат Анри, който не е предназначен да царува.
Катерина напуска Флоренция на 11 септември 1533 г. и отива във Франция на борда на папската галера. Тя носи със себе си зестра от 100 000 крони сребро и 28 000 крони бижута, което ѝ печели прякорите „банкерката“ и „дъщерята на търговците“.Franck Ferrand, La Cour des Dames, Tome 3 : Madame Catherine, Flammarion, 2009. В договора е уговорено папата да осигури достатъчно голяма зестра, за да запълни дупката в кралските финанси. На 23 октомври 1533 г. тя пристига в Марсилия, където се среща със своя свекър и с 14-годишния Анри, бъдещият ѝ съпруг. На 28 октомври бракът е сключен с голямо великолепие в църквата „Свети Фереол“, и сватбата е отпразнувана с банкети и турнири.. Бракът е сключен в присъствието на папата, който е дошъл да говори с краля и лично да му предаде ръката на Катерина, като брачният договор е подписан след договора за съюз, който предвижда, че папата ще помогне на краля да завладее отново Миланското херцогство и Генуа в замяна на брака.
След сватбения бал двойката отива в стаята на младоженците, за да изпълни брачните си задължения. Същата вечер бракът е консумиран, за изключителното удовлетворение на папата и на Франсоа I, който лично присъства на сватбената нощ, шпионирайки младите хора от завесите на леглото, като по-късно заявява, че „всеки от тях се е показал силен в удовлетворението“... Папата отива там на следващия ден, за да намери двамата младоженци „щастливи един с друг и се успокоява, че Катерина вече не е отхвърлена".Frieda, op. cité, Следват пищни тържества, които продължават няколко седмици. Една повече или по-малко легендарна народна традиция разказва, че Катерина идва от Италия, придружена от около четиридесет готвачи и че тя представя дзабайоне, както и сорбето „Тути Фрути“ по време на сватбения банкет. Според друга легенда« Pastille » vient en réalité comme pastel du latin populaire pastella (« pâte »), via l'espagnol pastilla (cf. TiLF)., именно Жан Пастила, един от тримата ѝ майстори-сладкари, разпространява във Франция модата на пастилите на базата на гума арабика и захарен сироп.
Във френския двор Неравностоен брак