Димитър (Димо) Иванов Аянов е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, войвода на чета на Македоно-одринското опълчение.
Биография Аянов е роден в лозенградкото село Дерекьой във видното революционно семейство Аяновци - поп Стойчо Аянов е виден духовник и революционер, а Георги Попаянов е деец на ВМОРО. Двамата му вуйчовци Георги и Атанас в 1875 година са затворени в Одрин. Учи в родното си село, Малко Търново и Лозенград. Завършва Одринската гимназия на 24 юни 1900 година. Учителства в Гьоктепе и Урумкьой. Става член на ВМОРО и поддържа връзки с Георги Кондолов, Яни Попов и Димитър Ташев. Охранява конгреса на Петрова нива. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като отдельонен командир на четата на Лазо Лазов. С братовчед си Георги Хаджиатанасов от Дерекьой и 15 четници разрушават телеграфната станция в Дерекьой. След края на въстанието охранява изтеглянето на бежанците към България.
На 31 септември 1907 година завършва Школата за запасни офицери в Княжево и е произведен в чин подпоручик и веднага записва право в Софийския университет.
Служи в Българската армия като подпоручик в 24-ти пехотен черноморски полк.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява първа рота (чета) на Лозенградската партизанска дружина, начело с Михаил Герджиков, която действа в Малкотърновско и Лозенградско. Отрядът му блокира турски части и биваци. Отличава се като ротен командир в Боя при Шаркьой.
Първа рота на Лозенградската партизанска дружина на МОО с командир Димитър Аянов Номер Име Години Околия Селище Бележки Ангел Михалев 26 Малгарско Харлагюн Васил Николов Андонакев 25 Бунархисарско Дерекьой Георги Попаянов 31 Бунархисарско Дерекьой сребърен медал „За заслуга“. Георги Стоянов 35 Лозенградско Ериклери Димитър Арнаудов 28 Малкотърновско Малко Търново орден „За храброст“ ІV степен Димитър Янев 29 Бабаескийско Енимахале Йордан Ангелов 29 Кривопаланско Крива паланка Костадин Василев 47 Костурско Загоричани Никола Георгиев Саров 28 Лозенградско Пирок сребърен медал „За заслуга“ степен Петко Георгиев Аянов 48 Бунархисарско Дерекьой орден „За храброст“ ІV степен Петко Хулев Ангелов 33 Малкотърновско Визица бронзов медал „За заслуга“ Порчо П. Ангелов Солунско Зарово убит на 26 ноември 1912 година Стою Михалев (Милков) Ангелов Софлийско Голям Дервент убит при Дерекьой на 9 октомври 1913 година
След Балканските войни учи в Швейцария. Участва в Първата световна война като капитан, командир на 8-а рота на 64-ти пехотен полк на 11-а дивизия. Поради стара рана получена при Чаталджа през Балканската война е освободен от военна служба.
След войната се установява в Бургас. Член е на Тракийската организация. Организира риболовната кооперация „Тракия“ в Несебър. Съдейства за благоустрояването на Баня, Кошарица, Несебър и Бата. Участва в инициативата за пресушаването на блатата по Хаджийската река, за устройването на скеля в Емине и построяването на Паметника на Петрова нива.
Умира на 12 май 1952 година в Бургас.
Семейство Димитър Аянов е баща на Христо Аянов (р. 17 ноември 1921 г.) – подпоручик (30 януари 1943, 62-ри випуск) от българската армия, участник във Втората световна война (1941 – 1945), служил в 57-и пехотен драмски (1943), 9-и пехотен пловдивски (1944) и 21-ви пехотен средногорски полк (1945).Руменин, стр. 52
Военни звания Подпоручик (30 януари 1907) Поручик (14 юли 1913) Капитан (22 септември 1917)
Бележки
Източници
Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български капитани Категория:Възпитаници на Одринската българска мъжка гимназия Категория:Български офицери от Тракия Категория:Родени в Дерекьой Категория:Починали в Бургас Категория:Български революционери от Тракия Категория:Български просветни дейци от Тракия Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен