Беледие хан е селище в Западна България, разположено в землището на село Градец, община Костинброд, Софийска област.
Не е регистрирано като самостоятелно селище по данни на НСИ за периода от Освобождението на България на 3 март 1878 г. насам. Счита се за махала на с. Градец.
География Намира се на 26 км от центъра на София и на 18 км от околовръстния път, по Републикански път II-81 (София – Петрохан – Берковица – Монтана – Лом), известен като Ломско шосе. Разположен е на 735 м надморска височина.
Беледие хан е (юго)източна точка на планинския рид Три уши, чиито възвишения плавно преливат в Мала планина.
На 1,3 км от селището тече река Крива. Реката се образува от сливането на 2 потока, извиращи край Чибаовци и Царичина в Мала планина. По нейното течение има множество къси, но дълбоки проломи с красиви скални откоси. Тя се спуска към Софийското поле и се влива в река Блато, която е приток на Искър.
Силно варовитият терен е причина за динамичния релеф и наличието на многообразни карстови форми – пещери, карстови полета, валози и др. Формирал се е специфичен микроклимат и богато разнообразие на природни местообитания. Сред главните ценности на местността са пещерите, с техните скрити обитатели – много видове прилепи, както и множество скалолюбиви растения. Местността предлага подходящи обитания и за множество птици. Природата в околностите на Беледие хан е съхранила редица редки представители на флората и фауната, много от които днес са защитени видове.
История Селището е възникнало на място до стар римски път. Над Беледие хан, по стария римски път, има полуразрушени останки от древно селище.
През османското владичество тук е съществувал общински хан ( означава „община“,Беледие – Речник на българския език 2.0 където пътуващите с конски впрягове са заменяли уморените коне с отпочинали. В хана пътниците са си почивали преди изкачването на планината към прохода Петрохан.
Описанието на маршрутите на дилижансите в пощенския архив от края на XIX век Беледие хан е посочено и като междинна спирка по направлението Лом – София. https://kartanavremeto-vratsa.org/story/1962/219?page=4 Практически това са станциите за смяна на конете. Трябва да се подчертае, че заедно с пощата се извършва и транспорт на пътници.
В края на XIX век около стария хан започват да се настаняват и първите заселници от село Градец. Част от тях са жители на опожареното от турците село Кривина, намирало се в местността Водениците по поречието на река Крива и наречено по името на криволичещата река. Мнозинството от жителите му, прогонени от турците, се спускат към Софийското поле и основават днешното село Кривина.
За името на селището стари беледианци разказват легендата, че е наречено на дъщерята на ханджията Бела, която се била хвърлила от скалите, за да не се даде на турците.
Автентични архивни записки на пещерняци разказват за експедиции и дори за куриозни арести от граничари в този район през миналия век. Текстът е дигитализиран и достъпен в Подземен бележник в Hinko.org (PDF)https://hinko.org/hinko/Dowloads/12/XII-05.pdf
Забележителности Беледие хан е интересен и посещаван от спелеолози. В околностите му във варовиковите скали са открити около 30 пещери. Посетилите ги твърдят, че тези пещери не отстъпват по красота и на най-известните в България. Пещерите около Беледие хан са съсредоточени в четири района- връх Дедина глава, хижа „Люляка“, местностите „Стените“ и „Малата скала“.Проучвания в Мала планина
Дедина глава е възвишение (връх), разположено непосредствено над махала Беледие хан. Районът около него е един от четирите основни пещерни центъра в местността. Водата, която се събира във валозите (падините) на платото, прониква под земята и е образувала сложна система от над 30 пещери. Част от тези пещери и пропасти са съсредоточени именно около и под връх Дедина глава.Дедина глава
Районът представлява интерес и за любителите на скалното катерене. Скалите наоколо са сред най-рано посещаваните от софийските катерачи – още през 1930-те години. Най-популярното място за катерене при скалите на Беледие хан се нарича „Бъчвата“. В най-дясната част на сектора се намира пещерата Гълъбарника. Дължината и е 90 м. Още малко по-нататък е друга пещера - Въртешката, с дължина 53 м.
Районът е любимо място за отдих и туризъм сред природата. През 1964 г. на 1,3 км от Беледие хан с много доброволен труд е построена хижа „Люляка“, която днес е обновена и разширена. Тя разполага с 22 легла, туристическа кухня и столова. Покрай хижата по поречието на река Крива има множество живописни поляни, подходящи за пикник.
Валозите в района на Беледие хан и връх Дедина глава са класически пример за карстов релеф. Районът се намира в преходната зона между рида Три уши и Мала планина (част от Стара планина). Той е изграден от силно окарстени варовици. В тази местност „валози“ се наричат затворените карстови падини и долини (ували). Те са се образували в платото над долината на Крива река. Вместо реките да текат по повърхността, водата от дъждовете и снеговете веднага попива в напукания варовик чрез въртопи и понори. В резултат на това повърхността е набраздена от сухи, тревисти падини (валози), които нямат повърхностен отток.Валозите
През есента на 2008 година над река Крива е построен нов мост, който дава възможност на посетителите на района край хижа „Люляка“ да достигнат до любимите си места за пикник и разходки, да ползват новоизградената беседка и възстановената детска площадка, както и да се запознаят с богатото биоразнообразие на Беледие хан.Туристически кът - Беледие хан
Местността в района на Беледие хан е предложена от Българската фондация „Биоразнообразие“ за защитена местност. Влиза в състава на общоевропейската мрежа от защитени територии „Натура 2000“.
Природни богатства
Разнообразните условия на природната среда в района на Беледие хан са добра предпоставка за развитието на много растителни и животински видове, често рядко срещани на други места в България. Природните условия в района обуславят множеството типове местообитания, повечето от които са обект на специален интерес и защита. Сред най-известните от тях са неблагоустроените пещери, съобществата на обикновената хвойна върху варовик, дъбово-габъровите гори, храстови съобщества с участие на нисък бъдем и много други. Богатството на природните местообитания се увеличава и благодарение на преминаващата оттук малка, но живописна Крива река. Нейното течение и крайбрежия създават условия за живот на много привързани към водата редки видове като жабата дървесница (Hyla arborea), обикновената блатна костинурка (Emys orbicularis), водни кончета, редица птици.
В района се срещат няколко защитени и ендемични вида бръмбари. Най-значимият от тях, чието местообитание там е строго защитено, е унгарският бегач (Carabus hungaricus). Той е рядък хищен вид, обитаващ откритите сухи тревисти ливади в района. Доклад за екологична оценка. Регионът на Беледие хан се отличава с богато карстово биоразнообразие и в него могат да се наблюдават още: Бръмбар рогач (Lucanus cervus) — едър вид, който живее в старите гори около местността, а също така и множество пещерни бръмбари — карстовите образувания (като пещерите Гълъбарника и Въртешката) приютяват специализирани, нелетящи ендемични видове, които се срещат само в подземните води и корените на растенията. Пещерни бръмбари
Това пъстро многообразие е причина за богатството на растителния и животинския свят в околностите на Беледие хан. Тук са открити над 400 вида растения, от които два са разпространени само в България, а 18 се срещат единствено на Балканския полуостров. Открити са 19 вида земноводни и влечуги, над 60 вида птици. От установените на територията на община Костинброд 14 вида прилепи, 10 обитават околностите на Беледие хан, което определя района като изключителен за опазването им – 9 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Безспорно едни от най-интересните обекти в околностите на Беледие хан са пещерите, чиито важни обитатели са прилепите. Сред тях са предимно пещеролюбиви видове, като някои от тях образуват размножителни колонии.
От най-срещаните прилепи са големият нощник (Myotis myotis), пещерният дългокрил (Miniopterus schreibersii), големият подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) и малкият подковонос (Rhinolophus hipposideros). Сред бозайниците често срещан е лалугерът (Spermophilus citellus), източноевропейският таралеж (Erinaceus concolor), вълкът (Canis lupus) и лисицата (Vulpes).
Околностите на Беледие хан предлагат богато разнообразие от храна и убежища на много представители на царството на птиците. Част от гнездящите, мигриращи или зимуващи тук птици са поставени под закрила на редица природозащитни документи в Европа и България. От включените в Червената книга на България в района се срещат 6 вида, попадащи в категорията „застрашен“. От застрашените видове птици в района на Беледие хан могат да се срещнат орел змияр (Circaetus gallicus), малък орел (Hieraaetus pennatus), осояд (Pernis apivorus), малък ястреб (Accipiter nisus), голям ястреб (Accipiter gentilis) и голям горски водобегач (Tringa ochropus).
От общо 18 вида земноводни в България, в околностите на Беледие хан са установени 9 вида. В района са открити и 10 вида влечуги, сред които пепелянка (Vipera ammodytes), смок мишкар (Elaphe longissima), слепок (Anguis fragilis), сива водна змия (Natrix tessellata) и др.
В околностите на Беледие хан са установени над 400 вида растения, от които 29 вида са с висока природозащитна значимост. В Червената книга на България попадат 10 вида като горската съсънка (Anemone nemorosa), татарската змийска трева (Goniolimon tataricum) и веленовският рожец (Cerastium velenоvskyi Hayek). Районът се характеризира с висок брой на видове с ограничено географско разпространение (ендемити). От общо 20 ендемични вида установени тук 2 са български ендемити, а 18 са балкански ендемити. Защитени от закона за биологичното разнообразие са 9 вида, сред които орхидеята змийско езиче (Himantoglossum caprinum), пелопонеската луличка (Linaria peloponesiaca), дланолистия ветрагон (E. palmatum) и др. Изключително голямо и недостатъчно проучено е многообразието на безгръбначни животни, гъби, ниски растения.
Туризъм Беледие хан е сред малкото места в непосредствена близост до София, където съчетанието от див карстов релеф, живописни речни долини и спокойна планинска атмосфера създава отлични условия за природен туризъм. Селището и местността в околностите му са едва на 26 км от Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ – историческия център на столицата. Махалата е удобна отправна точка за еднодневни и уикенд пътувания в полите на Западна Стара планина.
Макар пещерите в района да не са благоустроени за масов туризъм, те представляват интерес за любителите на спелеологията и природните забележителности. Благодарение на специфичния релеф и богатото биоразнообразие местността попада в обхвата на защитената екологична мрежа „Натура 2000“ и привлича любители на фотографията, наблюдението на птици и дивата природа, пешеходния туризъм и скалното катерене. Освен богат на видове птици в района на Беледие хан се срещат много диви зайци, лисици, диви свине, сърни, язовци и порове, златки и белки, а също така и рядко срещаната на други места дива котка. Различните видове прилепи са истинските господари на подземния пещерен свят в района. Същевременно карстовите скали и откритите пасища над Беледие хан предлагат прекрасни условия за грабливите птици – същинските крилати владетели на местността.
Мястото за разходка е истински жив оазис съвсем близо до София. Освен рядко срещаните на други места видове черен щъркел, ястреби, мишелови и соколи, има множество нощни птици като чухал, бухал и горска ушата сова – те огласят нощите заедно с чакалите, които се чуват из околността. Туристите трябва да са предпазливи, защото районът в околностите на Беледие хан изобилства от пепелянки, слепок, земен гущер и множество смокове.