Радово или Радево (, Харопо, катаревуса: Χαροπόν, Харопон, до 1927 Ράδοβον, Радовон) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония.
География Селото е разположено в Сярското поле, на южния вход на Рупелското дефиле и на около 4 километра северно от демовия център град Валовища (Сидирокастро).
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е по личното име Радо. Жителското име е ра̀довя̀нин, ра̀довя̀нка, ра̀довя̀не.
Легендата за възникването на селото е следната: В далечните времена на първоначалния период на османската власт, буен младеж на име Радо е живял в Демир Хисар. След поредната младежка свада Радо избягал в Солун и станал пират. Кръстосвал с кораб в Бяло и Средиземно море. След време той и неколцина негови другари решили да оставят опасния занаят. Радо ги довел в Демир Хисар и се оженили за най-личните български моми в града. Построили си къщите в близост до града и така основали селото Радово. Традицията да си вързват кърпи на главите е пренесена в новото Чучулигово.
В Османската империя В данъчен регистър на немюсюлманското население в казата Демирхисар (Тимурхисар) от 1617 година Радово е отбелязано като село с 82 джизие ханета, оризари.Грозданова, Елена. Новоиздирени османотурски документи от XVI и XVII век за категориите население със специални задължения и статут, Известия на държавните архиви, кн. 51, София, 1986, с. 278.
През XIX век Радово е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Радово (Radovo) е посочено като село с 95 домакинства и 300 жители българи.
През 1891 година Георги Стрезов пише:
Според статистическите изследвания на Васил Кънчов към 1900 година Радево брои 400 жители, всичките българи християни.
Цялото население на Радово е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Радово (Radovo) се състои от 560 българи патриаршисти гъркомани.
В Гърция През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Радово попада в Гърция. В 1926 година името на селото е сменено на Харопон, в превод Радостно, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Радово на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Базо Μπαζιο Камина Καμίνιαместност на З от Радово и на И от пътя Кулата - Валовища; прилагателно бъзо(в) от бъз с ъ > а в говора Мояново или Моян Μογιάν Плистра Πλύστραниви между Герман и Пулево; от личното име Моян от Мойо и -ан Кюнки Κιούγκι Вриси Βρύσηчешма в Сенгелската планина СИ от Радово; от турското künk, „тръба“ Бабата Μπαμπατα Патера Πατέραвръх в Сенгелската планина СИ от Радово Кербурун Κερμπουρούν Мити Μύτηвъзвишение в Шарлия И от Радово (332 m)
Личности Родени в Радово Георги Симеонов, български революционер от ВМОРО, воденски селски войвода през Илинденско-Преображенското въстание Димитри Авгенаки, български революционер, участник във Филики Етерия, прехвърлил се след разгрома на въстанието в Молдова в 1821 година отвъд Прут в Русия. В документ на задържалите го руски власти пише за него: „Българин, турски поданик от село Радово, намиращо се около град Демир. Преди 34 години пристигнал във влашкото градче Плоещ. Занимавал се с правенето на самари. През април месец се присъединил към етеристите. В Русия не е бил. Постоянно местожителство има в своето отечество.“Тодоров, Николай. Балкански измерения на Гръцкото въстание от 1821 година. Приносът на българите, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 182. Иван Радовски (1905 – 1978), български революционер, деец и терорист на ВМРО Лазар Кунгалов (1884 – 1970), български революционер,деец и войвода на ВМОРО и ВМРО Тома Радовски (1862 – 1957), български революционер, деец и районен войвода на ВМОРО и ВМРО Христо Радовски (1903 – 1980), български революционер, член и деец на ВМРО Марко Радовски (1908 – 1984), български революционер, деец и четник на ВМРО Димитър Радовски (1913 - 1982), български учител и бирник в българската администрация на Сяр по време на българското управление на Беломорието 1941 - 1944 год. Велик Иванов Кунгалов, дългогодишен и уважаван от българите кмет на селото и баща на войводата Лазар Кунгалов
Външни препратки Песен за Радово
Бележки
Категория:Села в дем Синтика