Четвъртата македонска война, позната още като въстанието на Андриск, е римско-македонски сблъсък от 149 – 148 г. пр.н.е., кулминация на поредица от конфликти, започнали още в последните десетилетия на III в. пр.н.е. Завършва с окончателно покоряване на Древна Македония от Рим.
Предпоставки
Причина за войната е разрушаването на военнополитическия ред, наложен от Рим след битката при Пидна от 168 г. пр.н.е.
По нареждане на Сената победителят в Третата македонска война проконсул Луций Емилий Павел налага политическа и административна уредба, чийто замисъл е да възпрепятства повторно засилване на Македония. Римските войски се оттеглят от страната. Но преди това тя е разделена на четири области (merides), административно и икономически изолирани една от друга. Заедно с последния цар от династията на Антигонидите Персей и синовете му, в Италия са отведени голям брой военни и администратори, представляващи цвета на управленския елит. Властта в четирите републики със средища в Амфиполис, Тесалоника, Пела и Пелагония е поета от аристократи, потомствени противници на Антигонидите и лоялни на Рим. Немалка част от македонците обаче остават против новата уредба. Недоволството се корени в значителното обедняване на Македония, напълно оплячкосана непосредствено след поражението от 168 г. пр.н.е., лишена от най-доходоносните си икономически отрасли (златните и сребърните мини са затворени, дърводобивът за корабостроене – забранен) и от житниците си в Тесалия и бившите царски имения.
Възстановяване на македонското царство
Към 151-150 г. пр.н.е., когато голяма част от зърното на Тесалия е изнесено за Рим, в Македония възникват обществени вълнения. По това време адрамитецът Андриск, представящ се за незаконен син на Персей, прави първи опит да вдигне македонците на оръжие. Неполучил достатъчно подкрепа, той е принуден да емигрира.
През 150 или 149 г. пр.н.е. Андриск се завръща в Македония начело на войска, набрана в Мала Азия и Тракия. Първото му нападение над най-източната от четирите области е отблъснато, но малко по-късно (три или четири месеца по-късно според първоизточника Полибий), в сражение в земята на одомантите източно от Стримон, опълчението на тази област е разгромено. Андриск прекосява реката и сломява войската и на втората област. След това второ сражение цяла Македония пада под властта му без повече съпротива. Андриск се установява в древната столица Пела и се обявява за цар под името Филип VI.
Намеса на Рим
Много скоро след възцаряването на Андриск негови войски проникват в Тесалия. Местният елит отправя призив за помощ към Ахейския съюз. В това време в Елада пристига пратеник на Сената – Публий Сципион Назика, със задачата да се опита да уреди кризата по мирен път. През същата 149 г. пр.н.е. Рим влиза във война с Картаген (Третата пуническа война). Значителни римски сили са заети в Африка срещу картагенците и в Иберия срещу бунтуващите се лузитански племена. За римляните и съюзните им елини Андриск се появява в Македония като „паднал от небето“Полибий. Всеобща история. Книга 36, 10. Превод Валерий Русинов. Достъп от 11.08.2024.. Вместо преговори, Назика е принуден да поведе ахейските войски, за да отблъсне нашествениците от Тесалия.
Рим изпраща срещу Андриск претора Публий Ювенций Тална. Но освен с гръцките контингенти той разполага само с един легион. Това се оказва недостатъчно, за да изпълни поставената му задача. През 149 или в началото на 148 г. пр.н.е. войските на Тална търпят пълно поражение, а самият той загива в битката с македонците и траките.
Втората битка при Пидна
Вследствие от разгрома на Тална голяма част от Тесалия пада в ръцете на Андриск. Победата с величина, непостигната от други елинистически царе, нито в предишните македонски войни, му печели престиж и привърженици в Македония, но също буди страх у част от македонските първенци от отмъщението на Рим. Андриск е принуден да прибегне към репресии, за да се справи със съпротивата им. Това, на свой ред, засилва опозицията и дестабилизира властта му.
След поражението римляните са решени да спасят престижа, на който се крепи господството им в Елада. За умиротворяване на Македония през 148 г. пр.н.е. е назначен втори претор – Квинт Цецилий Метел, снабден с проконсулски правомощия и двойно по-силна войска. Във военната кампания срещу Андриск се включва царят на Пергам Атал II, който води политика на сътрудничество с Рим и против повторно възмогване на регионалния съперник Македония.
Появата на силната пергамска флота по македонското крайбрежие застрашава тила на Андриск. Той решава да изтегли войските си от Тесалия и да прегради пътя на настъпващите легиони на Метел при Пидна. В сблъсък между конниците на двете армии македонците излизат победители, след което царят им решава да отдели част от силите си и да ги прати в Тесалия, за да компрометира на свой ред тила на римляните. От това се възползва римският предводител. Метел привлича на своя страна македонския кавалерийски командир Телест и го убеждава да дезертира заедно с конниците си. След тази измяна македонската армия не успява да удържи римския щурм. Според летописеца Евтропий, писал векове по-късно, в битката губят живота си 25 000 души.
След поражението при Пидна голяма част от македонците изоставят Андриск. Той се оттегля в Тракия, където събира нова войска, но е преследван и повторно разбит от Метел. Войната приключва след като под заплахите на римския предводител един от тракийските вождове му предава Андриск.
Последици
Въстанието на Андриск убеждава Рим да промени политиката си по отношение на Македония като наложи по-пряк военен контрол върху страната. Формално юридически провинция Македония не е образувана. Четирите автономни области, създадени през 167 г. пр.н.е. и унищожени две десетилетия по-късно от Андриск, са повторно учредени от Метел. Но в тях вече се разполагат трайно значителни римски войски, за да се справят с новите претенденти и нападенията на съседните траки и келти. Римското господство над Македония е поставено пред по-сериозно изпитание едва през 80-те години пр.н.е. по време на Митридатовите войни.
Източници
Категория:Войни на Римската република Категория:Войни на Древна Македония Категория:150 година пр.н.е. Категория:149 година пр.н.е. Категория:148 година пр.н.е.