Осъм (в античността наричана от траките НояКонстантин Иречек, История на българите, стр. 80, а от римляните ) е река в Северна България, област Ловеч – общини Троян, Ловеч и Летница и област Плевен – общини Левски и Никопол, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ заедно с река Черни Осъм, която е приета за начало на Осъм, е 314 km, която ѝ отрежда 5-о място сред реките на България. Дължината само на река Осъм е 278 km.
Географска характеристика Извор, течение, устие Река Осъм се образува от сливането на реките Бели Осъм (лява съставяща) и Черни Осъм (дясна съставяща) в северната част на град Троян, на 371 m н.в. Официално за начало на реката е приета река Черни Осъм. До град Ловеч тече в северна посока, а след това до град Левски – в североизточна. Между Троян и село Александрово, в Предбалкана тече в дълбока проломна долина. След Александрово навлиза в Дунавската равнина, като долината ѝ е асиметрична, със стръмни десни и полегати леви склонове. От град Левски генералното направление на Осъм е северозападно, като коритото ѝ е широко и поради малкия наклон меандрира във всички направления. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги, като преминава от каменисто – в песъкливо. Влива се отдясно в река Дунав (на 599-и km), на 22 m н.в. между град Никопол на изток и село Черковица на запад.
Водосборен басейн, притоци Площта на водосборния басейн на Осъм е 2824,2 km2, което представлява 0,35% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните: на запад – с водосборния басейн на река Вит; на изток и североизток – с водосборните басейни на реките Янтра и малкият приток на Дунав – Барата; на юг – с водосборния басейн на река Марица.
Водосборната област в Стара планина е залесена главно с широколистни гори. В предпланинския си участък водосборната област на Осъм е добре залесена и затревена. Високостеблените гори отстъпват постепенно мястото си на нискостеблени.
Списък на притоците на река Осъм. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборния ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток: → Бели Осъм 28,2 / 240,4 ← Черни Осъм 36 / 218 → Команска река 21 / 71 ← Малката река → Суха река 28 / 62 ← Ормандере ← Райка → Дрипла 20 / 64 ← Гостиня (Гостинка) → Бара → Берница → Шаварна (Бара, Пелишатска река) 30 / 140 ← Ломя 38 / 170
Хидроложки показатели Средногодишен отток при гр. Троян – 9,8 m3/s; Средногодишен отток при с. Градище – 12,6 m3/s.
Реката има ясно изразен максимум през месеците март-юни, дължащ се на снеготопенето в Стара планина и дъждовете през този сезон. Минимумът е в периода август-октомври.
Подхранването на Осъм е смесено – дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина и Предбалкана подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, в Дунавската равнина – предимно от дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.
Селища
По течението на реката са разположени 13 населени места, в т.ч. 3 града и 10 села: Област Ловеч Община Троян – град Троян; Община Ловеч – Лешница, Казачево, Сливек, град Ловеч, Умаревци, Йоглав, Александрово; Община Летница – град Летница; Област Плевен Община Левски – Козар Белене, Трънчовица; Община Никопол – Бацова махала, Санадиново, Муселиево.
Стопанско значение, природни забележителности Водите на река Осъм, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Тя е основен източник на вода за селищата в поречието и района на град Плевен. Поречието ѝ се използва за производство на електроенергия. Тук са изградени ВЕЦ-вете: „Камен рид“, „Баш бунар“, „Ловеч“ и „Китка“.
По цялото протежение на долината на реката преминават пътища от Държавната пътна мрежа: второкласен път № 34 Плевен – Никопол, от село Дебово до град Никопол, на протежение от 14,9 km; второкласен път № 35 Плевен – Ловеч – Троян – Кърнаре, от Ловеч до Троян, на протежение от 33,3 km третокласен път № 301 Козар Белене – Летница – Ловеч, на протежение от 55,7 km; третокласен път № 303 Българене – Левски – Павликени – Дряново, от Българене до Градище на протежение от 15,4 km; третокласен път № 304 Българене – Дебово, на протежение от 24,5 km;
По целия ляв бряг на реката преминава трасето на жп линията Левски – Ловеч – Троян.
На десния висок бряг на Осъм в района на село Деветаки се намира живописната Деветашка пещера, а на притока ѝ р. Маарата при с. Крушуна се намира карстовият Крушунски водопад, с височина 15 m.
Етимология Тракийското название на река Осъм е било Noya (Ноя), по-късно римляните я преименуват на Anasamus, Asamus (Аесмус), а гърците на Οσμοσ (Осмос). На старобългарски и турски се е наричала Осма. Името Осъм се е наложило чак в средата на 19 век.
Вижте също Списък на реките в България Списък на реките в България по водосборни басейни Списък на реките в България по дължина Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)
Топографска карта
Източници
Реки в България
Външни препратки Река Осъм на BlueLink.net
Категория:Реки в България Категория:Реки в област Ловеч Категория:Реки в област Плевен Категория:Притоци на Дунав