Печора (; ) е град в Република Коми, Русия. Разположен е близо до река Печора в близост до планината Урал. Населението на града към 1 януари 2017 г. е 40 653 души.
Забележителности на града са Печорското летище и военновъздушната база Печора Каменка.
История През лятото на 1940 г., във връзка със строителството на Печорската железопътна линия (1937 – 1942), в района на днешната железопътна гара Печора започва работа строителен отряд, съставен главно от затворници на ГУЛАГ. С първите временни жилища железопътната гара започва да се наричат селище. През същото лято на 1940 г. на река Печора е построено пристанището Канин Нос. В края на 1942 г. Печорската железопътна линия е пусната в постоянна експлоатация. През лятото на 1943 г. немците предприемат десант със самолети от Карско море към Печора с цел да се взриви моста над реката, но членовете на саботажната група, съставена от съветски военнопленници, доброволно се предават на НКВД. На 18 януари 1949 г. разширените селища на железопътната гара Печора и пристанището на Канин Нос са обединени и получават статут на град. Административният център на Кожвински район е преместен от Кожва в Печора.
През следващите години Печора става един от основните транспортни възли в републиката – към водния и железопътния транспорт е добавен и въздушен такъв, когато през 1956 г. е построено летище Печора. Във връзка със строителството близо до града на радиолокационна станция тип „Дарял“ към системата за ранно предупреждение за ракетно нападение, през януари 1974 г. е започнато строителството на Печорската ТЕЦ. Първият енергоблок е пуснат в експлоатация на 5 февруари 1979 г. Така Печора се превръща в „енергийна столица“ на Коми – в днешно време около една трета от цялата електроенергия на Република Коми се произвежда в Печорската ТЕЦ.
През 1990-те години са закрити няколко големи предприятия. Жителите започват активно да се преселват към по-южните територии на Русия. Днес градообразуващите предприятия на Печора работят сравнително стабилно. През 2010 г. е приет генерален план за развитието на Печора до 2030 г. Генеральный план г. Печора
Население Население по години 1959 Всесоюзная перепись населения 1959 года. 1970 Всесоюзная перепись населения 1970 года. 1979 Всесоюзная перепись населения 1979 года. 1989 Всесоюзная перепись населения 1989 года. Численность городского населения. 1996 2002 2006 30 586 37 803 56 361 64 746 62 400 48 700 47 200 2010 2012 2013 2014 2015 2016 2017 Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2017 года 43 105 42 296 41 716 41 189 40 910 40 653
Климат Климатът в Печора е субполярен. Средната годишна температура е −1,9 °C, средната влажност на въздуха е 77%, а средното количество годишни валежи е около 625 mm.
Икономика Водещата промишленост на града е електроенергетиката. В днешно време в Печорската ТЕЦ работят 5 енергоблока, чиято обща мощност е над 1 млн. kW. Тя произвежда около 1/3 от електроенергията в Република Коми и едно от най-големите предприятия за електроенергия в Европейската част от Северна Русия. На второ място в икономиката на града се нарежда нефтодобивната промишленост, която е подсигурена от значителните промишлени запаси от нефт и природен газ в района. През района минават: нефтопроводът Усинск – Печора – Ухта – Ярославъл, газопроводите Усинск – Печора, Западен Соплеск – Печора, Ямал – Европа, Бованенково – Ухта и метанолопроводът Кожва – Вуктил. От 1979 г. работи завод за железобетонни изделия, а от 1987 г. работи и завод за производство на метални конструкции.
Транспорт Целогодишна автомобилна връзка с централните райони на страната няма. Тече строителство на автомобилен път Ухта – Печора – Усинск – Нарян Мар. Градът е достъпен чрез черни и недостроени пътища. Речният транспорт на града е развит, като пристанището му извършва както товарни, така и пасажерски превози. С железопътна гара Печора разполага още от 1941 г. Летището на града осъществява полети три пъти седмично до Сиктивкар и обратно.
Източници
Категория:Градове в Коми