Лудвиг I (; * 25 август 1786, Страсбург; † 29 февруари 1868, Ница) е немски княз от династията на Вителсбахите и крал на Бавария (1825 – 1848).

Той наследява баща си Максимилиан I Йозеф през 1825 г. на баварския трон и напуска в революционната 1848 г. в полза на сина си Максимилиан II Йозеф.

Произход и ранни години Кръстеният като Лудвиг Карл Август е син на Максимилиан I и принцеса Августа Вихелмина Мария от Хесен-Дармщат. Кръстник му е Луи XVI (крал на Франция). Той е чичо на Елизабет Баварска, по-късната императрица на Австрия и Унгария.

По рождение е трудно чуващ и е възпитаван религиозно от 1797 г. от католическия свещеник Йосиф Антон Замбуга. Следва в университета на Ландсхут и след това в Гьотингенски университет. Учи литература и руски език.

На 12 октомври 1810 г. като баварски престолонаследник се жени за принцеса Тереза от Саксония-Хилдбургхаузен (1792 – 1854) (Принцовата сватба). Така се създава традицията на мюнхенския Октоберфест. Мястото, където се е провела сватбата и се провежда Октоберфест се казва в чест на принцесата Терезиенвийзе.Geschichte des Münchner Oktoberfestes

Пътувания и строителство През декември 1804 г., при пътуване до Рим, е впечатлен от класическото изкуство. По време на престоя си в Париж и в Италия създава колекция от антики. През 1816 г. нарежда да бъде построена Глиптотеката в Мюнхен – първият музей на античното изкуство в света. По-късно нарежда строежите на църквата „Лудвигскирхе“, Колонадата на пълководците (Feldherrnhalle), а Резиденцията е разширена от фон Кленце с нова фасада по подобие на флорентинския Палацо Пити. Другият предпочитан от Лудвиг I архитект, Фридрих фон Гертнер, е архитект на Дворцовата библиотека. Лудвиг I нарежда и построяването на Кралския площад (Königsplatz) и на Пинакотека. Друг важен проект на краля е огромния гръцки храм Валхала.

Като трон-принц той отива в Рим и купува Вила Малта. През 1817 г. е главен организатор на смъкването на министъра граф Монжела.

Крал на Бавария На 13 октомври 1825 г. след смъртта на баща му той става крал на Бавария. От 1837 г. той се нарича и херцог на Франкия, херцог на Швабия и Пфалц при Рейн.

През ноември 1826 г. той мести университета Лудвиг Максимилиан от Ландсхут в Мюнхен. Университетът става едно от най-блестящите средища на католицизма в Германия, въпреки че е отворен и за протестанти. Същевременно кралят връща в Бавария всички изгонени от граф Монжела църковни ордени с изключение на йезуитския.

През 1831 г. парламентът гласува намаляване на бюджета за големи строежи, поради което Лудвиг I се смята за предаден и изпитва огромно огорчение. В писмо до сина си Максимилиан пише: „Там, където трябваше да има благодарности, се сипят само упреци и обвинение след обвинение!“. Лудвиг I счита протестантството за извор на либерализъм и застава на страната на католицизма.

От 1846 г. става любовник на танцьорката Лола Монтес. На 9 февруари Лудвиг I затваря университета след протести, но два дни по-късно отменя мярката си и издава заповед Лола Монтес да напусне града. Лудвиг I застава отново на страната на протестантите, които също са против него. Френската революция е достигнала Бавария и кралят не е в състояние да удържи властта. На 20 март 1848 г. той абдикира в полза на сина си, Максимилиан II Йозеф.

Следващи години Живее още 20 години и умира на 29 февруари 1868 г. на 81 г. във вилата, която е взел под наем за зимата в Ница. Погребан е в базиликата Свети Бонифац на бенедиктинския манастир в Мюнхен.

Лудвиг I е също поет. Той посещава на 28 август 1827 г. Гьоте във Ваймар и му дава ордена на Бавария за седемдесет и осмата му годишнина.

Деца Лудвиг I има с Тереза девет деца: Максимилиан II Йозеф (1811 – 1864) Матилда Каролина (1813 – 1862) Ото I от Гърция (1815 – 1867), крал на Гърция Теодолинда Шарлота Луиза (1816 – 1817) Луитполд Баварски, принц – регент на Бавария (1821 – 1912) Аделгунда Августа Шарлота (1823 – 1914) Хилдегард Луиза Шарлота (1825 – 1864) Александра Амалия (1826 – 1875), игуменка и писателка Адалберт Вилхелм (1828 – 1875), ерц-принц на Гърция

Литература Heinz Gollwitzer: Ludwig I. von Bayern. Königtum im Vormärz. Eine politische Biographie. ISBN 3-7991-6287-9. Hubert Glaser: Ludwig I. von Bayern: Lebensgang und Leitbilder. In: Die Sehnsucht eines Königs. Ludwig I. von Bayern (1786 – 1868), die Romantik und Schloß Runkelstein. Hg. v. der Stadt Bozen, Bozen 2003, S. 119 – 140. Rudolf Reiser: König und Dame. Ludwig I. und seine 30 Mätressen. Buchendorfer Verlag, München 1999, ISBN 3-934036-05-8. Rudolf Reiser: Ohne Bacchus friert Venus. König Ludwig I. in Anekdoten. München: Buchendorfer Verlag, 2001. ISBN 3-934036-48-1 Golo Mann: Ludwig I. König von Bayern. ISBN 3-923657-27-7. Winfried Nerdinger: Romantik und Restauration, Architektur in Bayern zur Zeit Ludwigs I. 1825 – 1848, Hugendubel, München 1987, ISBN 3-88034-309-8 Karl Theodor von Heigel: Ludwig I. König von Baiern. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19. Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 517 – 527.

Източници

Външни препратки Ludwig I. – Künstler, Charmeur und Monarch, Monumente Online

Категория:Баварски крале Категория:Вителсбахи Категория:Гьотингенски университет Категория:Мюнхенци Категория:Родени в Страсбург Категория:Починали в Ница