Пенджабският език (, Pañjābī) е индоарийски език, говорен в областта Пенджаб.
Писменост Собствената писменост на пенджабския език е гурмукхи, която се използва в индийския щат Пенджаб, както и от сикхите в останалата част на света. Пенджабците от съседните индийски щати пишат на деванагари, а тези в Пакистан използват модифициран вариант на арабицата, наречен шахмукхи.
Фонология Гласни предни средни задни затворени полузатворени полуотворени отворени Три от гласните са по-кратки от останалите: , и . Съществуват и назализирани гласни.
Съгласни лабиални дентални/алвеолни ретрофлексни палатални веларни глотални носови преградни и прегр.-проходнибеззвучни придихателни звучни проходни , едноударни странични полугласни
Лабиоденталната полугласна се реализира като билабиална проходна съгласна в средисловието пред , и . Няма ясни правила, които да определят кой от двата алофона да бъде избран в началото на думата. Небният носов звук се среща само пред палатални съгласни, а веларният – само пред веларни. Съгласните , и се срещат само в заемки от арабски, персийски език и английски, а – и в заемки от санскрит.
Транслитерация +Транслитерация (вляво) и произношение (вдясно) a – ā – i – ī – u – ū – e – ai – o – au – k – kh – g – ṅ – c – ch – j – z – ñ – ṭ – ṭh – ḍ – ṇ – t – th – d – n – p – ph – f – b – m – y – r – ṛ – l – ḷ/ll – v/w – s – ś/sh –
Тонове Обикновено се приема, че тоновете са 3 – висок (в транскрипцията ), нисък () и среден (не се отбелязва). Високият и ниският тон исторически са произлезли от звучните придихателни съгласни, каквито се срещат в другите индоарийски езици.
Графема, исторически отговаряща на звучна придихателна съгласна, се произнася в началото на думата като беззвучна съгласна с нисък тон на следходната гласна: ḍhol „барабан“ bhainạ̄ „сестра“.
В края на корена се произнася като звучна съгласна с висок тон на предходната гласна: māgh „месец магх)“ singh „лъв“.
В рамките на корена между кратка и дълга гласна се произнася като звучна съгласна с нисък тон на следходната гласна: paghārnā „стопявам“ се произнася само в начална позиция, иначе е индикатор за висок тон на предхождащата я гласна: tīh тридесет. /ih/ и /uh/ звучат съответно като и : kihṛā „кой“ uh „той“. /ahi/, /ahu/ се произнасят респективно и : kahiṇā „казвам“ vahuṭī „годеница“.
Съществуват тройки думи, различими единствено по тона на гласната: ghoṛā „кон“ koṛā „камшик“ kuhṛā „прокажен“.
Морфология Имена Съществителни Изменят се по род (мъжки и женски), число (единствено и множествено) и падеж (пряк и косвен). Косвеният падеж се употребява, когато името е последвано от следлог. За съществителните имена от женски род не е характерно противопоставянето по падеж. Универсален маркер за множествено число е окончанието -ā̃ (с аломорф -vā̃ след основи, завършващи на -ā): kuṛī – „момиче“, kuṛīā̃ – „момичета“ bhaiṇnū̃ – „на сестрата“, bhaiṇā̃ nū̃ – „на сестрите“ mā̃ – „майка“, māvā̃ – „майки“.
Отклонение от това правило са известен брой предимно завършващи на съгласна съществителни, които образуват мн. ч. в пряк падеж с окончание -ī̃: rāt – „нощ“, rātī̃ – „нощи“.
И при имената от мъжки род окончанието -ā̃ е маркер за мн. ч., но само в косвен падеж: ghar kol – „до къщата“, gharā̃ kol – „до къщите“.
Когато основата завършва на -ā/-ā̃, окончанието за мн. ч. е -iā̃: ghoṛе ute – „върху коня“, ghoṛiā̃ ute – „върху конете“.
В пряк падеж опозицията по число е характерна само за имената, окончаващи на -ā/-ā̃: mazdūr – „работник“, „работници“ muṇḍā – „момче“, muṇḍe – „момчета“.
Прилагателни Прилагателните имена биват изменяеми и неизменяеми. Изменяемите се съгласуват със съществителното, което определят, по род, число и падеж.
+ склонение на изменяемото прилагателно moṭā ед. ч. мн. ч.м. р. пряк падеж косвен падеж ж. р.пряк падеж косвен падеж
Сравнителна степен се изразява синтактично. Но някои прилагателни притежават и синтетична форма: takṛā, „силен“ – takṛerā̄, „по-силен“ suhṇā, „красив“ – suhṇerā, „по-красив“ patlā, „тънък“ – patlerā, „по-тънък“.
Прибавянето на наставката често е съпроводено с изменения в корена: moṭā, „дебел“ – muṭerā, „по-дебел“ cauṛā, „широк“ – cuṛerā, „по-широк“ uccā, „висок“ – ucerā, „по-висок“ miṭtḥā, „сладък“ – mitḥerā, „по-сладък“.
Глаголи Налице е обичайната за индоарийските езици система от глаголни времена. Особеност е синтетичният начин на образуване на бъдеще време.
Деепричастие се образува от основата на глагола с наставката -ke: khā pīke – „като хапнал и пийнал“. Маркер за инфинитив е окончанието -ṇā, което се явява -nā при основа, завършваща на r, ṇ и n: vajāuṇā, „свиря“, karnā, „правя“, sunnā, „слушам“.
Бележки
Външни препратки
Категория:Индоарийски езици