Наблюдаемата вселена (също така метагалактика или видима вселена) е част от вселената, достъпна за наблюдение със съвременните астрономически методи на изследване. Тя представлява съвкупност от звездни системи (галактики), достъпни за съвременните телескопи. С нарастването на мощта и силата на оптичните инструменти, може да се наблюдава все по-голяма част от метагалактиката.

Наблюда́емата вселена има малко по-различно значение, но до голяма степен се припокрива с това за метагалактика. Това е понятие от теорията за Големия взрив, описващо частта от вселената, явяваща се минало за наблюдателя. От гледна точка на пространството, това е област в която материята (в частност излъчването) е успяла за времето на съществуването на вселената да достигне до съвременното ни местоположение (в случая съвременната Земя). Същата тази теория предсказва, че вселената всъщност има много по-големи размери. Макар и грубо, наблюдаемата вселена може да се опише като кълбо с наблюдател в центъра. Като цяло вселената може да е или да не е сферична, но от наша гледна точка наблюдаемата вселена е.

Разликата между понятията наблюдаема вселена и метагалактика е, че при понятието наблюдаема вселена не се взимат предвид възможностите на съвременната апаратура, а принципно се разглежда, че е възможно светлина или други сигнали да достигнат наблюдател на земята.

Обща маса Масата на Наблюдаемата вселена може да бъде получена, като се пресметнат нейните плътност и обем.

На базата на измерената плътност на материята Плътността на Вселената се изчислява на базата на наблюденията на анизотропията на микровълновото фоново лъчение, геометрията на разпределението на галактичните свръхкупове, както и космологичния нуклеосинтез.

Тези наблюдения ни дават средна плътност на Вселената от .

Радиусът на Вселената, ако я приемем за сфера, е приблизително равен на възрастта ̀и, умножена по скоростта на светлинатаПриближението е вярно, при положение, че Вселената се е разширявала със скоростта на светлината, т.е. разглежда се епохата след инфлацията, т.е. около св.г.. Плътността, умножена по обема, ни дава масата, или приблизително

На базата на измерената плътност на звездите Друг начин да се сметне масата на Вселената е да се оцени масата на всички звезди в нея. Измерената чрез Хъбъл средна звездна плътност е звезди/св.г.3. Съотнесено към обема на Вселената, това ни дава звезди.

Ако примем масата на Слънцето за средна звездна маса , и умножим по така получения брой звезди във Вселената , отново ще получим, че масата на Вселената е от порядъка на .

Фред Хойл оценява масата на Вселената, според теорията за стационарната Вселена, на , или , където H е константата на Хъбъл, G е гравитационната константа, а c е скоростта на светлината.

Бележки

Външни препратки Филм за еволюцията на галактиките и квазарите Най-голямата известна структура Логаритмична карта на вселената Често задавани космологични въпроси

Категория:Космология