Конят (Equus ferus caballus)Grubb, P. (2005). „Order Perissodactyla“. In Wilson, D. E.; Reeder, D. M. Mammal Species of the World (3rd ed.). Johns Hopkins University Press. pp. 630 – 631. ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494. е един от двата съвременни подвида на Дивия кон (Equus ferus). Представлява опитомен еднокопитен бозайник представител на семейство Коне. Предците на съвременните коне еволюират преди около 45 – 55 милиона години от дребен многопръст тревопасен бозайник „хиракотерий“, който е бил с ръст само 14 cm и тегло 5 kg, до едър еднокопитен представител днес. Одомашняването от хората започва преди около 6000 години, а до 3000 г. пр. Хр. конят се разпространява в различни краища на Земята. Представителите на днешния опитомен подвид са наследници на дивия кон, който свободно е обитавал първичните си местообитания. Самият термин див кон е неточен, но се използва, за да отдели конете от видове, които никога не са били одомашнявани. Такъв например е Конят на Пржевалски, който е вторият подвид на дивия кон.
Дълголетната връзка на коня с човека е наложила използването на редица думи и термини, които да опишат отделните възрастови и полови категории, размери на тялото, неговия цвят, анатомични особености, маркиране, породи, движения и поведение.
Анатомията на коня е следствие от редица еволюционни приспособления, възникнали с цел развиване на скорост за избягване от хищници. Имат силно развито чувство за баланс и отбрана. В тази връзка конят е развил и една от необичайните си черти – спи еднакво добре както изправен, така и легнал, благодарение на уникалната си способност за „заключва“ сухожилията на краката си. Сънят на коня има само 2 фази – SWS (кратък дълбок сън) и REM (бързо движение за очите).
Бременността при кобилите продължава 11 месеца, а малкото конче се изправя на крака и започва да следва майка си минути след раждането. Обучението на младите коне започва на около две- до четиригодишна възраст. Тялото на коня достига пълното си развитие на около петгодишна възраст, а продължителността на живота му е около 25 – 30 години.
В световен мащаб конете играят голяма роля в човешките култури в продължение на хилядолетия. Те се използват за развлекателни и спортни дейности, както и за работни цели. Конете са използвани многократно по време на война, благодарение на което оборудването, техниките на езда и водене, както и методите за контрол, са се усъвършенствали значително. Много продукти се получават от коне, в това число месо, мляко, кожа, коса, кости, и различни фармацевтични продукти, извлечени от урината на бременни кобили. Хората гледат опитомени коне, осигурявайки им храна, вода и подслон, както и грижи от специалисти, като ветеринарни лекари и ковачи.
Описание Физически характеристики Конят има дълги и тънки крака, приспособени за бързо бягане. Развит е само третият (средният) пръст, който е облечен с копито, а вторият и четвъртият са рудиментарни. Тялото е покрито с гъста космена покривка, състояща се от твърди и меки косми, като дългите и груби косми на врата образуват грива, а на опашката – дълъг космен кичур.
Анатомично устройство Анатомията на коня е описана за пръв път през 1618 г. от болонския сенатор Карло Руини в неговата „Anatomia del Cavallo“. По-късно, в първите учебници по ветеринарна анатомия, на коня се отделя първостепенно място.
Конят се отличава с редица особености в устройството на костите, мускулите, органните си системи и физиологичните процеси, протичащи в тях.
Костна система
Скелетът на коня е съставен от дълги и леки кости (около 175 на брой), благодарение на което цялото тяло на коня е олекотено значително. Той включва череп, гръбначен стълб, гръден кош, гръдни и тазови крайници. Подвижността на гръбначния стълб е голяма. Той е съставен от пет вида прешлени: шийни (vertebrae cervikales), гръдни (vertebrae thoracales), поясни (vertebrae lumbales), кръстни (vertebrae sacrales) и опашни (vertebrae caudales). Всички те са свързани чрез стави, като по дължината на гръбначния стълб образуват няколко извивки, най-развита от които е шийно-гръдната. Гръдният кош (thorax) на коня има специфична тясна и издължена форма. Той е затворен между гръдните прешлени, гръдната кост (sternum) и 18 чифта ребра. Гръдните крайници са съставени от: лопатка (scapula), раменна кост (os humeri), подраменни кости (radius et ulna), 7 киткови кости (ossa carpi), 3 подкиткови кости (ossa metacarpi) и кости на пръста (ossa digiti). Последните са бабкова, венечна и копитна фаланга. Тазовите крайници са съставени от: кости на таза (pelvis), бедрена кост (os femoris), подбедрени кости (tibia et fibula), 6 петни кости (ossa tarsi), 3 подпетни кости (ossa metatarsi) и фаланги на пръста.
Копита Копитата при конете са изключително чувствителни. Освен за лесно придвижване по различни терени, копитата на конете имат едно важно предназначение – стъпвайки върху копитото си при движение, то притиска кръвоносните съдове, благодарение на което кръвта се връща по-лесно обратно към сърцето. Това подпомагане на кръвоносната система увеличава издръжливостта на тези красиви животни.
Храносмилателна система В дивата природа конете ядат по малки количества от един и същи вид на храна през целия ден, като изминават големи разстояния, за да си я набавят. Ето защо храносмилателната система на коня е дълга около 30 m, и по-голямата част от нея е само черва.Budiansky, Stephen. The Nature of Horses. Free Press, 1997. ISBN 0-684-82768-9
Храносмилателната система на конете е съставена от два отдела – преден и заден. Предният отдел включва устната кухина, слюнчените жлези, фаринкса, хранопровода и стомаха, а задния – тънкото и дебелото черво, черния дроб, панкреаса и ануса.
Устна кухина
Устната кухина на коня заедно с всички органи в нея служи за поемане и механична обработка на храната, оформяне на хапката и придвижването ѝ към фаринкса. Тя включва устни, бузи, твърдо и меко небце, език и зъби. Устните обграждат входа на устната кухина. Те са дълги, меки и силно подвижни, което подпомага за по-лесното поемане на растителна храна. Отвън са покрити с нежна кожа и редки косми, като долната устна има силно развит брадичков мускул. Бузите образуват страничните стени на устната кухина, като при коня те са много обширни. Твърдото и мекото небце се намират в горната част на устната кухина. Твърдото небце е дълго и притежава 16 – 18 напречни гребена, които участват в механичната обработка на храната и изпращането ѝ назад към фаринкса. Мекото небце е дълго около 10 – 12 cm и се разполага плътно върху езичния корен, поради което коня не може да диша през устата. Ако се стигне до повръщане, то става през носа. Езикът е дълъг и силно подвижен. Притежава широк корен, странично сплеснато тяло и плътен връх с дебели странични ръбове. Зъбите на конете, в зависимост от своята форма, местонахождение и положение се делят на кътници, резци и кучешки зъби. Нормално при жребците те са 40 на брой, а при кобилите – 36. Кътниците са основните зъби на коня. Те са 24 на брой, по 12 на всяка челюст. Имат рудиментарни корени и високи коронки със сложни емайлови гънки на дъвкателната повърхност (лафодонтни). Резците са предните зъби на коня. Те са 12 на брой, по 6 на всяка челюст. Кучешките зъби са много малки, и са разположени между кътниците и резците. При жребците те са 4 на брой, по един от всяка страна както на горната, така и на долната челюст, а при кобилите обикновено липсват.
Формата и устройството на зъбите се намират във връзка със стриването на твърдата степна растителна храна. По зъбите може да се определи както възрастта на коня, така и полът му. В редки случаи има животни, които в двете челюсти, преди първия кътник, имат непостоянен зъб, наречен „вълчи зъб“. Той е силно рудиментиран, с конусообразна форма. Тогава при жребците зъбите са 44, а при кобилите – 40. Възрастта се определя основно с оглед и преценка състоянието на резците.„Основи на животновъдството“ – учебник за полувисшите училища, доц. Еленко Кадийски 1963 г. Зъбната формула на коня е:
Слюнчени жлези Слюнчените жлези на коня са три вида: околоушна, долночелюстна и подезична. От трите най-голяма е околоушната жлеза. Тя е разположена подкожно, вентрално на ухото, като заема пространството между каудалния ръб на долната челюст и крилото на атласа. Тя е силно развита и има продълговата, удължена четириъгълна форма с широки краища и стеснена средна част. Достига на дължина до 20 – 25 cm, има ширина около 5 – 10 cm и дебелина 1,5 – 2,5 cm.
Стомах Стомахът на коня е еднокамерен, торбовидно удължен, с вместимост около 12 – 15 l. Разположен е изцяло в лявата половина на предната част на коремната кухина, без да достига до вентралната коремна стена, дори при пълно изпълване. От вътрешната си страна е покрит с лигавица, която е разделена на две части – кутанна и жлезна, отделени една от друга чрез висок и назъбен гребен (margo plicatus). Кутанната лигавица е твърда, грапава и с белезникав цвят. Разположена е в левия край на стомаха, в областта на сляпото разширение. Жлезната лигавица е мека, сочна, с влажна повърхност и тъмночервен цвят, като заема около 3/5 от цялата лигавична повърхност на стомаха.
Мускулатурата на стомаха е изградена от три слоя: надлъжен, пръстеновиден (напречен) и наклонен (кос). Всички те формират в областта на кардията силен затварящ мускулен сфинктер (muskulus sphincter cardiae), чрез който се спира връщането на храната обратно към хранопровода, а в областта на пилора образуват пилорен сфинктер (muskulus sphincter pylori), благодарение на който храната от стомаха се пропуска на порции към тънкото черво.
Черва
Червата, както и хранопроводът на коня, са много дълги. Те се простират от пилорния сфинктер на стомаха до ануса, като общата им дължина е около 20 – 30 m. В тях се извършва досмилане и усвояване на храната. Разделят се на тънко и дебело черво. Тънкото черво има дължина 21 – 25 m и вместимост около 55 – 70 l. Съставено е от дванадесетопръстник, празно и хълбочно черво. Дванадесетопръстникът има дължина около 1 метър и диаметър около 5 cm. В началната си част, той е удебелен и образува S-образна извивка в която, на 15 cm от пилора се отварят заедно изводните канали на черния дроб и панкреаса. Празното черво е с дължина около 20 m и диаметър около 6 – 7 cm. То е разположено в лявата слабинна област и образува множество непостоянни извивки. Хълбочното черво е с дължина около 1,5 m, има по-тънка стена и по-широк лумен. Дебелото черво е силно развито с дължина около 8 m. Съставено е от сляпо, ободно и право черво. Сляпото черво е продължение на хълбочното, разположено е в дясната половина на коремната кухина и има форма на голяма дорзокраниално отворена дъга. Достига дължина 1 m, има диаметър 20 cm и вместимост около 26 – 30 l.Williams, Carey A., Ph.D., Extension Specialist. „The Basics of Equine Nutrition“ from FS #038, Equine Science Center, Rutgers University, Revised: April 2004. Web site Посетен на 9 февруари 2007 Ободното черво е с дължина около 6 – 8 m, има диаметър до 30 cm, и вместимост 65 – 150 l. Съставено е от 3 части – колон I, II и III, имащи различна форма, дължина и местоположение. Правото черво е последната част на дебелото черво и има дължина около 20 – 30 cm.
Мускулна система Мускулната система на коня се състои от мускули, най-често пресечени от сухожилни ленти. Голяма част от мускулите, най-вече на крайниците, са основно сухожилни, поради което имат голяма сила на действие и много бавно се изморяват. При конете има три вида мускули: Скелетни мускули – представляват мускулни снопове, изградени на свой ред от мускулни влакна. Всеки мускул е покрит от фиброзна тъкан, наречена фасция, към която може да се прикрепва друг мускул. Мускулът се прикрепва към дадена кост чрез сухожилия. Свиването на тези мускули води до придърпване на сухожилията, които на свой ред дърпат костта към която са захванати. Тези мускули обикновено са групирани по двойки, така че да се противопоставят един на друг (антагонисти). Едните се наричат сгъвачи, а другите разгъвачи.