Страшимир Иванов Дочков е български лекар и революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Произход
Дочков е роден в 1873 година в Цариград в семейството на Иван Дочков и Анна Десимирова. Баща му е печатар и участник в българската църковна борба, един от видните българи в столицата на Османската империя, който под редакцията на Петко Славейков издава сатиричния вестник „Гайда“, а след това и вестник „Право“. След създаването на Източна Румелия Славейков кани Дочков в Сливен, където той е губернаторски чиновник. Двамата издават вестник „Българско знаме“. Брат му Атила Дочков работи дълги години в Българската екзархия в Цариград.
Образование Страшимир учи първоначално в Сливенската прогимназия. Пети клас завършва в Бургас, след което продължава образованието си в Пловдивската гимназия. На 17-годишна възраст в 1890 година той заминава за Солун и в 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. Отива да следва естествени науки в Новорусийския университет в Одеса, но заради участие в студентски социалистически кръжок е изгонен. Завърнал се в България, Страшимир Дочков е назначен за учител в Чирпан, където се сдружава с поета Пейо Яворов.
През 1898 година с помощта на брат си и заможни цариградски българи Страшимир Дочков отива в Женева, където се записва студент по медицина. По-късно се прехвърля в университета в Берлин. През 1905 година Дочков се дипломира като хирург, защитава дисертация и получава титлата доктор на медицинските науки.
Във ВМОРО
В 1905 година започва работа като лекар в Битоля, но на следната 1906 година се мести първоначално за кратко във Фере, а след това в Одрин, където е лекар на Одринската българска мъжка гимназия, на Одринската българска католическа гимназия и на другите български училища в града. Дочков остава в Одрин до 1912 година, когато се мести в Цариград. Работи и в Софлу.
Дочков влиза във ВМОРО и на IV конгрес на Одринския революционен окръг в 1908 година е избран за член на окръжния комитет.
По време на Балканската война Дочков е санитарен подпоручик в Трета етапна болница в Лозенград. В хода на Първата световна война е произведен в чин майор.
Западнотракийски деец От 1919 до 1920 година е във Върховния административен съвет на Западна Тракия.
В 1920 година е делегат на конгреса на Българо-турската революционна организация в село Химитли, Гюмюрджинско, и е избран за министър на Автономна Западна Тракия (1920 – 1923). По време на събитията в Тракия лекарят се жени за Елена Фотева, дъщеря на свиленградския търговец Васил Фотев. В Одрин се раждат двете им деца Живко и Васил. През 1925 г. младото семейство се премества в Свиленград. Предлагат на Дочков катедра в медицинския факултет при Софийския университет, но той отклонява предложението. Заселва се и работи в Свиленград. Дочков се отдава на медицината и посвещава своите знания и опит за подобряване здравето на местните жители, като развива широка обществена дейност. Страшимир Дочков умира внезапно от менингит през 1936 г.Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-И, Държавна агенция Архиви, София, 2012, с. 289 Негови спомени, снимки и документи се пазят в Централния държавен архив.
В годината на смъртта му се създава общоградски инициативен комитет със задача да се издигне паметник на д-р Страшимир Дочков в знак на благодарност за това, което е направил за хората. Монументът е поставен на видно място в градската градина. След преврата на 9 септември 1944 г. паметникът на д-р Дочков е унищожен.
Бележки
Категория:Български лекари Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Тракия Категория:Български майори Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Десети випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Възпитаници на Женевския университет Категория:Възпитаници на Одеския национален университет Категория:Родени в Истанбул Категория:Починали в Пловдив Категория:Починали от менингит