Боровското съкровище е тракийско съкровище от IV век пр.н.е.

Състои се от 5 сребърни съда с позлата – 3 ритона, каничка ритон и разлата купа. Върху съдовете са открити надписи, свързани с тракийския одриски цар Котис I (383 – 359 г. пр.н.е.) Съкровището принадлежи към т.нар. „одриски царски подаръци“, дар е от Котис І на анонимен гетски владетел. Част от съдовете са изработени като единен сервиз – някои от тях (ритонът с протоме на сфинкс, големият съд и самата каничка ритон) са изобразени върху фигуралната композиция на каничката. Предметите са украсени с образи на животни и митологични сцени и имат изключителната стойност за изследването на тракийската вяра и обредност.

Откриване Открито е случайно от Трайчо Стоев през 1974 г. в землището на село (днес град) Борово, Русенско, в местността „Сиври тепе“, на т. нар. Беленски хълм. При оран тракторите изваждат на повърхността древните предмети, нанасяйки им повреди, но по-късно реставраторите ги възстановяват.

При разкопаване на могилите в околността са разкрити правоъгълни по план гробни съоръжения, като Беленският хълм се оказва център на гетски могилен некропол. Подът и стените на гробниците са измазани с черна, червена и бяла боя, свързвани с цветовете на смъртта и новото раждане, при смесването на които се получава цветът орфнинус, свързван с името на Орфей.

Тези обстоятелствата водят до предположение, че ритоните и каничката са били поставени в голямата купа или са били покрити с нея. Символично „погребани“ по този начин, те сакрализират пространството и преповтарят на друго ниво засвидетелстваната в некропола обредност.

Предмети

Първият ритон с образа на бик ясно се различава от другите два. Той е с по-къс рог, с хоризонтално разположени канелюри и със значително по-бедна орнаментика. Приликата с другите ритони е в изящната изработка на протомето.

Ритонът с протоме на кон е най-богато украсен, като рогът е с вертикални канелюри, завършващи с овали, между които са поставени златни перлички. Предната част на коня е майсторски изработена и, както при бика, е декорирана със стилизирани орнаменти. Различават се надписи от долната му страна.

Третият ритон е с протоме на крилат сфинкс и доста прилича на този с протоме на кон. Интересно е, че на ушите на сфинкса има дупки, вероятно за обици. Голямата разлата купа е с подвижни дръжки, закрепени върху апликации на глави на силени. На дъното има позлатена фигура на грифон, захапал за врата сърна.

От иконографска гледна точка най-интересният съд е каничката-ритон. Тя има яйцевидна форма и издължено гърло (с надписи), вижда се и място на липсваща дръжка. Вторият отвор се намира на дъното ѝ. Украсата по каничката е много богата – три фриза обрамчват целия съд. Горният фриз изобразява празнично шествие с подчертано дионисови персонажи. Фигурите са по-малки от тези в централния фриз, което се обяснява с йерархическата перспектива. В долния фриз фигурите изглежда са на пиршество, ако съдим по седящите пози и ритоните и фиалите в ръцете им. Дъното е украсено с фриз от жерави. Несъмнено цялата иконография е подчинена на античната религия и митология.

Тълкуване Изобразените сцени по корпуса на каничката са интерпретирани от проф. Иван Венедиков и проф. Иван Маразов.

Според проф. Венедиков, горният фриз представя шестващия тиас на Дионис, който се отправя към пируващите божества, сред които професорът идентифицира фигурите на Орфей и Евридика. В долния фриз са представени самите божества, като централна роля е отредена на Дионис и богинята (вероятно неговата майка Семела или съпругата му Ариадна). Те са заобиколени от два Ероса и силени, които са участници в пиршеството.

Друга интерпретация прави професор Иван Маразов, който предполага, че сцените са свързани с мистериите на Кабирите, като интерпретира иконографски сходства с някои вази от Тиванския Кабирион. Според него, горният фриз също изобразява дионисово шествие с подчертано приповдигната разпуснатост, характерна за света на „природното“. Долният фриз представя брака между богинята и владетеля, т. нар. акт на хиерогамия. Известно е, че хиерогамията е кулминационен момент в мистериите на Кабирите. Проф. Маразов е на мнение, че Боровското съкровище е сервиз с култово предназначение и се е използвал при мистериални практики.

Галерия

Източници

Библиография Венедиков, Иван. Медното гумно на прабългарите. София, „Наука и изкуство“, 1983 г. Маразов, Иван. Митология на траките. София, ИК Сектор, 1994 г. Маразов, Иван. Художествени модели на древността. София, Монографии МИФ 2. Департамент „История на културата“, НБУ, 2003 г. Маразов, Иван. Боговете на Самотраки. София, изд. Стандарт, 2010 г.

Категория:Тракийски съкровища Категория:Тракийско изкуство Категория:Одриско царство Категория:Борово Категория:Основани през 4 век