Кастро или Хисар (, катаревуса: Κάστρον, Кастрон) е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
География Селото е разположено на 800 m надморска височина, около 14 km западно от град Гревена.
История В Османската империя В края на ХІХ век Хисар (Кастро) е мюсюлманско гръкоезично село в Гребенската каза на Османската империя.
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Кастрон (Kastron) и жителите му са гръцко и влашкоговорещи.
Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Хисаръ живеят 300 валахади (гръкоезични мюсюлмани) и 200 гърци християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Хисар е смесено село гърци християни и гърци мохамедани в Гревенската каза на Серфидженския санджак със 101 къщи.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кастро (Κάστρο), Гревенска каза, живеят 650 валахади.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Кастрон (Κάστρον), Гревенска каза, живеят 330 мюсюлмани.
В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Хисар влиза в състава на Кралство Гърция.
В средата на 1920-те години по силата на Лозанския договор населението на селото е изселено в Турция, в село Хоназ край Денизли. и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. През 1928 година Кастро е представено като изцяло бежанско село с 21 семейства или 69 жители.
В селската църква „Свети Харалампий“ има икони, които бежанците са пренесли от старите си обиталища в Мала Азия.Официален туристически сайт за Западна Македония
Населението произвежда жито, тютюн, овошки и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.
Бележки
Категория:Села в дем Гревена Категория:Валахадски селища