Деспот С. Баджов, приел името Деспот Баджович () e деец на ранната Сръбска пропаганда в Македония.
Биография Роден е 1850 година в град Крушево. Учи във ІІ отделение на семинарията в Белград, където става сърбоманин. В 1873 година започва да преподава в патриаршисткото основно училище в Битоля. На следната 1874 година издава „Буквар за српско-македонске основне школе“ на македонски говор, поради неразбирането на сръбския от страна на местните славянски деца в Македония, ставайки пионер на македонизма като преходен етап към сърбизацията на българите в Македония. В 1876 година сърбоманите Тодор Станкович от Ниш, Коста Шуменкович от Охрид и Баджович протестират пред Цариградската конференция, че включвала почти цяла „Стара Сърбия“ в Западната българска автономна област. По време на Руско-турската война заедно с Тодор Станкович, Милош Милоевич, архимандрит Сава Дечанац, Аксентие Хаджиарсич, Коста Шуменкович и Глигорие Чемерикич е в таен комитет в Ниш, който има за цел подпомагане на настъплението на сръбските войски и завладяване на територии в Западна България.Рад Србије на заштити државних и националних интереса у Македонији
В 1878 година се изселва в Сърбия. В същата година издава в Белград книгата „Којој словенској грани припадају Словени у Горњој Албанији и у Македонији“, в която твърди, че македонските диалекти са наречие на сръбския език, а „по-съзнателните“ македонци се наричат „стари сърби“.Баџовић, Деспот. Којој словенској грани припадају Словени у Горњој Албанији и у Македонији, Београд, 1878, с.5 – 6
През 80-те години контактува с други изявени просръбски македонски дейци като Темко Попович.Деспот Баджович През април 1885 година признава че "българизмът в Македония е завладял почти навсякъде". В същата година издава „Искрена реч на сърбомакедонците“ (Искрена реч Србо-Македонцима), в която твърди:
Вижте също Стефан Баджов
Бележки
Категория:Сърбомани Категория:Родени в Крушево Категория:Дейци на сръбската пропаганда в Македония Категория:Сръбски учители