Луѝс Бунюѐл Портолѐс (, ) е испански кинорежисьор, създал най-важните си творби във Франция и Мексико.
Роден през 1900 година в заможно испанско семейство, той учи в Мадридския университет, където става близък приятел със своите връстници Федерико Гарсия Лорка и Салвадор Дали. В Междувоенния период е активен участник в кръга на сюрреалистите в Париж и прави първите си авангардистки филми. Заради подкрепата си за републиканците в Испанската гражданска война живее дълги години в чужбина – първо в Съединените щати, а след това в Мексико, където подновява работата си в киното. От 50-те години на XX век се налага на международната сцена като един от водещите кинорежисьори в света, продължавайки да работи почти до смъртта си през 1983 година.
Творчеството на Луис Бунюел се развива на два континента и три езика и обхваща широк кръг от жанрове, сред които експериментален филм, документалистика, мелодрама, сатира, мюзикъл, еротика, комедия, романтичен и фантастичен филм, историческа драма, криминален и приключенски филм и уестърн. Въпреки тази голяма разнопосочност, по думите на режисьора Джон Хюстън, филмите на Бунюел, независимо от жанра си, са толкова специфични, че веднага се разпознават, а според Ингмар Бергман „Бунюел почти винаги правеше Бунюелови филми“.
Биография Произход и ранни години
Луис Бунюел е роден на 22 февруари 1900 година в Каланда, малък град в Арагон, Испания, в заможното семейство на Леонардо Бунюел и Мария Портолес. По-късно Бунюел пише, че в Каланда „Средновековието продължи чак до Първата световна война“. Най-големият в семейство със седем деца, той има двама братя – Алфонсо и Леонардо, и четири сестри – Алисия, Консепсион, Маргарита и Мария.
Когато Бунюел е на четири месеца и половина, семейството се премества в Сарагоса, където са сред най-богатите жители на града. Там получава строго образование в частен йезуитски колеж. Изгонен и обиждан от свой преподавател, той отказва да се върне в училището и учи последните две години от средното си образование в местно обществено училище.
Още като дете Бунюел показва интерес към представленията – негови приятели разказват как той проектира сенки на екран, използвайки одеяло и магически фенер. Освен това се занимава с бокс и свири на цигулка. В детството си Луис Бунюел е силно религиозен, но на шестнадесет години се разочарова от нелогичността на християнската доктрина, както и от прекалената власт и богатство на Католическата църква.
През 1917 година Луис Бунюел постъпва в Мадридския университет, където първоначално учи агрономство, след това инженерство, а накрая философия. В студентското общежитие на университета се запознава с много млади артисти от Поколение '27, като се сближава особено с художника Салвадор Дали и поета Федерико Гарсия Лорка. По това време започва връзката на Бунюел с бъдещата поетеса и драматург Конча Мендес, която представя като своя годеница, и с която прекарва ваканциите в Сан Себастиан. Двамата се разделят през 1923 година, според Мендес заради „непоносимия характер“ на Бунюел.
Начало на кариерата му в киното Преместване в Париж
След смъртта на баща си, през 1925 година Бунюел заминава за Париж, където започва работа като секретар на организацията Международно дружество за интелектуално сътрудничество. По това време следи активно киното и театъра, като често ходи на кино по три пъти на ден. Интересът на Бунюел към киното се засилва, след като гледа филма на Фриц Ланг „Уморената смърт“ – по собствените му думи именно този филм го убеждава, че образите са истинското средство за изразяване и че трябва да се занимава с кино. В Париж се запознава с пианиста Рикардо Винес, който през 1926 година съдейства за избора на Бунюел за художествен директор на нидерландската премиера на куклената опера „El retablo de maese Pedro“ от Мануел де Фая.
Бунюел решава да се заеме професионално с кино и се записва в частното училище на Жан Епщайн. По това време Епщайн е сред най-успешните режисьори във Франция и филмите му са определяни като „триумф на импресионизма в движение, но и триумф на модерния дух“. Не след дълго Бунюел става асистент-режисьор на Епщайн във филмите „Mauprat“ (1926) и „La chute de la maison Usher“ (1928), както и на Марио Налпас в „La Sirène des Tropiques“ (1927). Участва и с второстепенна роля на контрабандист в „Carmen“ (1926) на Жак Федер.
През 1927 година Луис Бунюел влиза в конфликт с Епщайн, заради неодобрителното си отношение към Абел Ганс, учител на Епщайн, и симпатиите си към сюрреализма. По това време Бунюел започва да пише филмови рецензии за „Гасета Литерария“ и „Каие д'ар“, а със Салвадор Дали публикуват в „Амикс де лес Артс“ поредица от есета за киното и театъра, в които обсъждат технически въпроси, като сегментирането, монтажа и „фотогеничността“. Във връзка със сътрудничеството си с „Гасета Литерария“ Бунюел участва в създаването на първия киноклуб в Мадрид и става негов пръв председател. Заедно с известния писател Рамон Гомес де ла Серна работи по сценарий за първия си филм с работно заглавие „Los caprichos“, който така и не е заснет.
„Андалуското куче“
През 1929 година Бунюел създава заедно със Салвадор Дали първия си филм, 16-минутния „Андалуското куче“ („Un chien andalou“). Филмът, финансиран от майката на Бунюел, се състои от поредица шокиращи образи с фройдистки характер – известната начална сцена показва в близък план разрязването на женско око с бръснач. „Андалуското куче“ е приет с ентусиазъм от зараждащото се по това време движение на сюрреалистите и продължава да бъде излъчван често в киноклубовете и в наши дни.
Сценарият на „Андалуското куче“ е написан за шест дни в дома на Дали в Кадакес. В писмо до свой приятел от февруари 1929 година Бунюел описва процеса на написване така: „Трябваше да измислим сюжетна линия. Дали ми каза: „Снощи сънувах мравки, пълзящи в дланите ми.“ и аз казах: „Боже, а аз сънувах, че разрязвам нечие око.“ Ето го филма, да започваме и да го направим.“ В търсен контраст с подхода на режисьори като Жан Епщайн никога да не оставят нищо в работата си на случайността и да базират всяко естетическо решение на рационална основа, Бунюел и Дали решават да елиминират умишлено всички логични асоциации. По думите на самия Бунюел: „Сценарият бе написан за по-малко от седмица по едно много просто, единодушно прието от двама ни правило: да отхвърляме всяко хрумване, всеки образ, които биха могли да породят някакво рационално, психологическо или познавателно обяснение. Да отворим всички врати за ирационалното. Да запазваме само образите, които ни стъписват, без да се опитваме да разберем защо.“
Целта на Бунюел е да шокира и предизвика интелигенцията, като по-късно той казва: „В исторически план филмът представлява яростна реакция срещу това, което в онези дни се наричаше „авангард“, и което беше насочено изключително към артистичната чувствителност и разума на публиката.“ Въпреки намеренията му, филмът постига голям успех и Бунюел коментира: „Какво мога да направя за хора, които обожават всичко ново, дори когато то е насочено срещу най-дълбоките им убеждения, или за неискрения корумпиран печат и за нелепото стадо, което вижда красота или поезия в нещо, което по същество е не повече от отчаян страстен призив към убийство?“. След премиерата на филма Бунюел и Дали са официално приети в затворения кръг на сюрреалистите, ръководен от поета Андре Бретон.
„Златният век“ В края на 1929 година, след успеха на „Андалуското куче“, Бунюел и Дали получават поръчка за нов късометражен филм от Мари-Лор дьо Ноай и Шарл дьо Ноай, собственици на частно кино и спонсори на артисти, като Ман Рей и Пиер Шенал. Първоначалният замисъл е филмът да е приблизително с дължината на „Андалуското куче“, само че озвучен, но до средата на 1930 година той постепенно нараства до един час. Притеснен от увеличената дължина на филма и от удвоения му бюджет, Бунюел предлага да спре работата по него и да изреже част от материала, но Дьо Ноай го оставят да продължи.
Филмът, озаглавен „Златният век“ („L'Age d'Or“), е започнат в сътрудничество с Дали, но докато работят по сценария, двамата влошават отношенията си. Бунюел, който през тези години има подчертано леви политически възгледи, се стреми към осмиване на всички буржоазни институции, докато Дали, който по-късно подкрепя националистите в Испания, цели просто създаването на скандал с използването на скатологични и антикатолически образи. Напрежението между тях се изостря, след като на вечеря в Кадакес Бунюел се опитва да удуши Гала, любовница на Дали и съпруга на поета Пол Елюар. След този инцидент Дали се отказва от участие във филма. По време на снимките Бунюел се справя със своята техническа неподготвеност като снима сцените в тяхната естествена последователност и използва целия заснет материал. Той кани свои приятели и познати да участват във филма без заплащане – така всеки, дошъл със смокинг или вечерна рокля, получава роля в сцената в салона.
Обявен от Салвадор Дали за целенасочена атака срещу католицизма, „Златният век“ предизвиква скандал, по-голям от този с „Андалуското куче“. Една от първите прожекции е нападната от членове на крайнодесните организации Младежи патриоти и Антиеврейска младежка група, които заливат екрана с мастило и вандализират съседната художествена галерия, унищожавайки ценни сюрреалистични картини. Филмът е забранен от парижката полиция „в името на обществения ред“. Дьо Ноай са заплашени с отлъчване от Католическата църква заради светотатствената финална сцена, свързваща визуално Иисус Христос с текстовете на маркиз Дьо Сад, и през 1934 година решават да изтеглят от обръщение всички копия – филмът не е показван отново до 1979 година след тяхната смърт, с изключение на едно копие, нелегално пренесено в Англия и използвано за частни прожекции. Скандалът със „Златния век“ е толкова голям, че премиерата на друг филм, финансиран от Дьо Ноай – „Кръвта на поета“ на Жан Кокто, е отложена с две години, а Шарл дьо Ноай е принуден да напусне Парижкия жокей клуб.
От друга страна в резултат на скандала, Бунюел и водещата актриса на филма Лия Лис предизвикват интереса на „Метро-Голдуин-Майер“ и пътуват до Холивуд на разноски на студиото. В Холивуд Бунюел се среща с пребиваващи там известни европейци – Сергей Айзенщайн, Йозеф фон Щернберг, Жак Федер, Чарли Чаплин, Бертолт Брехт. Той получава стипендия за усвояване на технически умения в областта на киното, но след като е изгонен от снимачната площадка на Грета Гарбо, която не обича присъствието на външни лица, прекарва повечето си време у дома. Единственият му траен принос за студиото е участието като статист в „La Fruta Amarga“, испаноезичен римейк на филма „Мин и Бил“. След няколкомесечен престой му е възложено да работи върху испанския акцент на Лили Дамита, но той отказва и малко по-късно заминава за Испания.
„Урдите, земя без хляб“ Началото на 30-те години на XX век в Испания е период на политическа и социална нестабилност. След установяването на републиканско управление, анархисти и радикални социалисти нападат и опожаряват седалището на монархистите в Мадрид и десетки църкви в столицата и други градове в страната. Бунюел участва активно в политическите вълнения в страната през този период. През 1931 година се присъединява към Комунистическата партия на Испания, макар че по-късно отрича да е бил комунист.