Джоузеф Билингс (; ) е английски мореплавател на руска служба, капитан-командор от руския флот, хидрограф, изследовател на източните брегове на Сибир и бреговете на Аляска.

Биография Ранни години (1758 – 1782) Роден е около 1758/1761 година близо до Лондон, Англия, в семейство на рибар. Като матрос участва в третото околосветско плаване на Джеймс Кук (1776 – 1780), за което е произведен в мичман, а след това и в щурман. Именно това плаване го подтиква да се отдаде на изследователски пътувания и е сериозна школа за по-нататъшната му дейност.

Постъпване на руска служба (1783 – 1785) Нямайки възможност да организира своя самостоятелна експедиция през 1783 година Билингс постъпва на руска служба и става мичман в руския флот. Като отлично образован и добре запознат с морските дейности, през 1785 година Билингс е назначен от императрица Екатерина II за началник на астрономическа и географска експедиция, имаща за цел преминаването от устието на река Колима до Берингово море и към северозападните брегове на Северна Америка и изследването на североизточните брегове на Сибир.

Експедиция Билингс – Саричев (1785 – 1793) Експедицията наброява 141 души, като за заместник на Билингс е назначен лейтенант Гавриил Саричев, който в следващите години провежда самостоятелни изследвания.

В края на 1785 година участниците потеглят от Петербург и на 27 март 1786 лейтенант Саричев пристига в Охотск, а Билингс – едва в началото на юли. Оттам експедицията се прехвърля във Верхнеколимск, където по време на зимуването са построени два малки кораба, с които двамата се спускат по Колима до устието ѝ и на 24 юни 1787 навлизат в открито море. През юли 1787 година извършват три опита да преминат от устието на Колима в Берингово море, като заобиколят Чукотка, но поради тежките ледове неуспяват да се справят със задачата.

В началото на септември 1788 година експедицията по суша се завръща в Охотск, където по това време се строят два кораба. На 22 септември 1789 г. в Охотско море, на път за Камчатка на двамата откриват остров Свети Йона.

На 9 май 1790 г. на кораба „Слава Русия“ Билингс и Саричев отплават от залива Авача на изток. Плават южно от Алеутските о-ви и на 3 юни акостират в Бобровия залив () на източния бряг на остров Уналашка. На 14 юни продължават на североизток и на 28 юни достигат до остров Кодиак (зал. Тримата светии, ). От 6 до 8 юли плават на север покрай източните брегове на островите Коудиак и Афогнак към Куковия залив. На 12 юли достигат до югоизточния планински бряг на п-ов Кенай, а на 19 юли влизат в залива Принц Уилям (най-северната част на залива Аляска). На 3 август достигат до остров Каяк и от там се връщат обратно в Камчатка.

През май и юни 1791 година на същия кораб двамата плават през Командорските о-ви към остров Уналашка. На 14 юли достигат до западния бряг на остров Свети Матвей. На северозапад от него откриват остров Хол () и протока Саричев между тях. На 20 юли достигат до остров Сейнт Лорънс, а на 28 юли достигат до югозападния бряг на п-ов Сюард, където се провежда среща между руснаците и местните ескимоси. На 31 юли корабът минава покрай остров Слейдж (), на 1 август навлиза в Беринговия проток и на 4 август акостира на чукотския бряг в залива Лаврентия, където Билингс сдава командването на Саричев.

През 1791 – 1792 година изследва по суша п-ов Чукотка, като преминава повече от 1500 км от Мечигменския залив до Нижнеколимск, като проследява и изследва в средата на декември 1791 година повече от 150 км от река Кувут (десен приток на Пегтимел), горните течения на Малък и Голям Анюй (януари – средата на февруари 1792) и сравнително добре отразява наличието на множество хребети с височина 1500 – 1853 м в този район. По негово разпореждане през есента на 1791 сержанта-геодезист Алексей Гилев обикаля с лодка целия източен бряг на Чукотка от Мечигменския залив до нос Дежньов, преминава пеша през носа, а след това с лодка и пеша първи описва около 500 км от северния бряг на Чукотка до Колючинския залив.

На 17 февруари 1792 г. експедицията завършва своята дейност и през 1794 се завръща в Петербург. Резултатите от нея са големи. Освен описанието на бита на чукчите, са описани и частично заснети големи части от бреговете на Охотско море, Алеутските о-ви и част от бреговете на Аляска. Значителен принос за това допринасят и маршрутите и изследванията на лейтенант, а впоследствие капитан Гавриил Саричев. Билингс написва отчет за експедицията (три книги), които впоследствие са преведени на руски. По събраните материали съставя маршрутна карта, която с незначителни изменения служи като основа на всички следващи карти за вътрешността на Чукотка чак до 1931 г.

Последни години (1794 – 1806) След завръщането си от продължилата девет години експедиция, през 1795 година Билингс е командирован в Черноморския флот и се заема с хидрографски изследвания.

През лятото на 1797 извършва хидрографски изследвания покрай бреговете на Таманския полуостров и южните и западни брегове на п-ов Крим. През лятото на 1798 описва северозападния бряг на Крим и черноморското крайбрежие на Русия от нос Тарханкут до Днестровския лиман – около 1000 км.

През 1799 публикува „Атлас на Черно море“, картите на който значително превъзхождат по точност неговите предшественици.

На 9 май 1799 Билингс е произведен в чин капитан-командор, но през ноември същата година поради неизлечимо заболяване подава оставка. Умира през 1806 година в Москва, като точната дата на смъртта му и последните години от живота му са неизвестни.

Памет Неговото име носят: нос Билингс – в Лисите о-ви, от Алеутските о-ви нос Билингс () – на северния бряг на п-ов Чукотка; село Билингс () – на северния бряг на п-ов Чукотка.

Трудове An account of a geographical and astronomical expedition to the Northern parts of Russia, performed in the year 1785, to 1794, narrated from the original papers by Mart. Sayer» (London, 1802). Путешествие капитана Биллингса через Чукотскую землю от Берингова пролива до Нижнеколымского острога и плавание капитана Галла по Северо-восточному океану в 1791 г., с приложением словаря 12 наречий этих народов (СПб., 1811).

Източници Биллингс, Иосиф Иосифович, в: Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. Дивин, В. А., Русские мореплавания на Тихом океане в XVIII веке, М., 1971 г. Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971. Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 242 – 245. Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 46, 230 – 234. Русские открытия в Тихом океане и Северной Америке в XVIII-XIX веках, М., 1975.

Категория:Английски изследователи Категория:Руски изследователи Категория:Изследователи на Азия Категория:Изследователи на Северна Америка Категория:Изследователи на Арктика Категория:Руски хидрографи Категория:Родени в Лондон Категория:Починали в Москва