Обикновената круша (Pyrus communis), наричана също европейска круша, е вид дърво от семейство Розови (Rosaceae).

Произход Смята се, че питомната обикновена круша (P. communis communis) произлиза от два по-ранни подвида диви круши – P. communis pyraster и P. communis caucasica, понякога разглеждани и като самостоятелни видове. Според археологически данни дивите круши са събирани от хората дълго преди да започне отглеждането на питомни круши. Zohary, Daniel; Hopf, Maria; Weiss, Ehud (2012). Domestication of Plants in the Old World: The Origin and Spread of Domesticated Plants in Southwest Asia, Europe, and the Mediterranean Basin (Fourth ed.). Oxford: University Press. p. 176-177. Такива данни има от обекти от новокаменната и бронзовата епоха в Европа, а първите сигурни писмени данни са от древногръцки и римски текстове.

Отглеждане

Тя може да достигне на височина до 20 m, но за да се получат повече плодове, стъблото се подрязва ниско. Ползват се дюлеви подложки и крушовите дървета върху тях се ограничават до 4 метра височина, при което стъблото им е само половин метър. Клоните на тези нискостъблени круши са разположени само в две посоки и така се кръстосват помежду си, че образуват красив плет. Такива дървета се наричат палмети.

Напоследък все по-голямо приложение при нискостеблените овощни дървета намира формирането им като „свободно растящо вретено“. Листата на крушата са зелени, твърди, гланцирани, леко назъбени по края и с по-светъл цвят от долната страна. Цветовете са бели, събрани по няколко заедно, и имат дълги дръжки. Крушата цъфти, преди да са се развили листата, което улеснява пчелите по-лесно да открият цветовете и да ги опрашат.

В зависимост от сорта плодовете на крушата биват оцветени жълто или жълто-зелено, някои с червени припламъци отгоре. Повечето круши са сочни, сладки и с приятен аромат. В средата на плода се намират кафявите семенца.

Крушите се ядат в прясно състояние, но от тях се приготвят и вкусни компоти, мармалади и конфитюри. От сушените резанки се вари сладък компот.

От едно крушово дърво може да се получат 150 до 300 кг плодове. Крушите от едроплодните сортове тежат до 800 грама едната.

Източници

Михайлов, Цоло, Крушови насаждения, ИК „Еньовче“, София, 2017 г. 120 стр.

Категория:Круша Категория:Дървесни видове Категория:Плодове Категория:Ядливи плодове