Мария де лос Анхелес Феликс Гуереня (), известна като Мария Феликс () и Ла Доня, е мексиканска актриса и певица.Dillon, Sam (9 de abril de 2002). «María Félix, 87, Feisty Heroine Who Reigned Supreme in Mexican Cinema, Dies». The New York Times (en inglés estadounidense). ISSN 0362-4331. Consultado el 21 de mayo ze 2021.
Биография и кариера Мария де лос Анхелес Феликс Гуереня е родена на 8 април 1914 г. в Аламос, Сонора,María Félix (Memoire). Pierre Philippe. (2006) 78 pag. ISBN 2843238889, ISBN 978-2843238888 като дъщеря на военния и политик Бернардо Феликс Флорес и Хосефина Гуереня Росас. Тя има единадесет братя и сестри: Хосефина, Мария де ла Пас, Пабло, Бернардо, Мигел, Мерседес, Фернандо, Мария Еухения, Рикардо, Бенхамин и Ана Мария дел Сакраменто.Los Grandes: Maria Felix (Los Grandes Mexicanos).. Luis Rutiaga (2005). 174 pag. ISBN 9706669817, ISBN 978-9706669810
Детските си години прекарва в Аламос, където живее с брат си Пабло и майка си. През 1931 г., на 17-годишна възраст, Мария се омъжва за мъж на име Енрике Алварес Алаторе, с когото има син – известният мексикански актьор Енрике Алварес Феликс, роден на 5 април 1935 г. Двойката се развежда през 1938 г. Един ден, без точна дата, Алаторе я посещава в мексиканската столица, където тя се премества, и взема Енрике със себе си в Гуадалахара, отказвайки да ѝ го върне. Изправена пред тази ситуация, се казва, че Феликс се заклела, че един ден ще бъде по-влиятелна от него и ще си върне сина, нещо, което се случва години по-късно и успява да си върне попечителството над сина си.Félix (1993), vol. 1, p. 74-75
Мария Феликс започва актьорската си кариера през 1943 г., вземайки участие във филма Скалата на душите.Félix (1993), vol. 1, p. 80-82Maria Felix. 47 Pasos Por El Cine. Paco Ignacio Taibo. (2008). ISBN 9707103450, 978-9707103450 След това участие кариера ѝ тръгва бързо и през същата година участва във филмите Мария Еухения, Розата на светостта, Доня Барбара, Жена без душа. През 1946 г. участва във филма Поглъщащата (1946), и Световъртеж (1946), в допълнение към привличането на вниманието на чуждестранни продуценти, тъй като се казва, че ѝ е предложена главната женска роля в Дуел под слънцето, но тя не може да вземе участие, тъй като ѝ предстои проектът Влюбена, така че актрисата Дженифър Джоунс участва на нейно място. Изправена пред ситуацията да отхвърли холивудски филм, Феликс коментира следното:
Първите ѝ чуждестранни филми, сред които Нашето море (1948), Всяка жена (1950) и Съботна вечер (1950), са испански по произход. През 1951 г. участва във френско-испанската копродукция Черната корона (1951). Тя продължава задграничната си кариера в Италия, където участва във филмите Трагично заклинание (1951) и Месалина (1951).
През 1952 г. работи в Аржентина и се снима във филма Голата страст. Същата година тя се завръща в Мексико и се омъжва за актьора и певец Хорхе Негрете,Una Mujer Llamada Maria Felix: Historia No Autorizada. Carmen Barajas Sandoval (1998). 174 pag. ISBN 9684096739, ISBN 978-9684096738 с когото работи във филма Възторгът и по-късно заснема филма Камелия, и двата от 1954 г. Негрете умира на 5 декември 1953 г., така че Феликс решава да се върне в Европа. Във Франция се появява във филмите Красивият хълм (1954), Френски канкан (1954) и Героите са уморени (1955). Последният ѝ европейски филм е испанската продукция Фаустина (1957).
Завръща се отново в Мексико през 1955 г., участвайки във филмите Скритата (1955), Кошница с мексикански истории (1955), Тисок (1956), Отвъд всички граници (1957), Кафе Колон (1958), Пепелна сряда (1958) и Празната звезда (1958).
През 1959 г. Мария Феликс се снима във филма Ла Кукарача, където споделя сцени за първи и единствен път с Долорес дел Рио. Освен това през същата година се появява във филмите Сонати (1959) и Треска в Ел Пао (1959).
През 1960 г. участва в продукциите Хуана Гайо (1960), Бандитката (1962) и Любов и секс (1963). Освен това през същото десетилетие тя е четвъртата най-фотографирана актриса в света след Мерилин Монро, София Лорен и Марлене Дитрих.«La extraña relación de María Félix con los mexicanos». През 1986 г. получава хонорар, без да работи, когато подписва договор за участие в Вечна топлина, филм на Хайме Умберто Ермосийо. Проектът обаче е отменен поради фискални и финансови проблеми на продуцента, така че продукцията никога не е заснета.Revista Somos: María Félix: El mito más bello del cine. Editorial Televisa S.A de C.V. 1999. p. 47. Последният филм, в който участва, е Генералът, филм от 1970 г.
През 1993 г. пише своята автобиография с подкрепата на мексиканския историк Енрике Краус.Félix, María (1993). «Vol.4». Todas mis guerras. Clío. p. 86.
Личен живот Относно сина си Мария дори коментира: „Ако не бях Мария Феликс, щях да искам да съм дете на Мария Феликс. Енрике е много надарен човек, с възхитителен здрав разум. Той е най-добрият ми приятел. Много се забавлявам в неговата компания. Той не е мамино дете, както мнозина смятат. Работете сами, борете се самостоятелно. Той има своя собствена кариера, своя публика, свой облик и поема своите отговорности, без да разчита на мен“.Félix (1993), vol. 4, p. 18
След като се оттегля от киното, тя получава титлата „Кралицата на хиподрумите“ във Франция.
Обществен образ Мария Феликс изпитва възхищение към интелигентните хора и това я подтиква да се свърже, още в началото на кариерата си, с това, което тя нарича аристокрация на таланта, титла, която тя дава на този сектор от интелектуалци и талантливи хора, които се открояват в изкуствата на 20-ти век и в която тя се вписа перфектно, както в Мексико, така и в Европа.Felix, Maria (1993). «vol.3». Todas mis guerras. Clio. p. 39. По същия начин, по който тя се възхищава на умовете на артистите, те са очаровани от нейния, защото тя има любопитен ум и освен това нейното присъствие и физическа красота са съблазнителни за тях. Причина, поради която великите фигури на световното изкуство я почитат с приятелството си и се вдъхновяват от нея.Félix (1993). «Vol.3». Todas mis guerras. Clio. p. 69. В юношеството си тя е нарисувана в Гуадалахара от Хосе Клементе Ороско, който според Мария я е нарисувал като „гримиран череп“.Félix (1993), vol. 3, p. 55
От много ранна възраст тя се откроява с физическите си качества. В Гуадалахара, когато е на 15 години, е обявена за кралица на студентите от Университета в Гуадалахара и участва в множество конкурси за красота, в които винаги излиза победителка.Félix, María (1993). «Vol.1». Todas mis guerras. Clío. p. 62. Образът на Мария Феликс се превръща в символ на блясък, присъствие и елегантност. Когато започва работа в Европа, Феликс започва да се облича от най-известните дизайнери към момента като Диор, Живанши, Ив Сен Лоран, Баленсиага и др.«María Félix». www.mariafelix.com.mx. Consultado el 6 de septiembre de 2020. Тя е обявена за най-красивата жена в света от известните международни списания „Лайф“, „Пари Мач“ и „Ескеър“.Félix, María (1993). «Vol.1». Todas mis guerras. Clío. p. 32.
Диего Ривера я определя като:
Мексиканската поетеса Пита Амор ѝ посвещава няколко стиха във връзка с нейното поведение и походка, след като се засичат един ден на улицата:
През 1973 г. Елена Понятовска интервюира Феликс, след което заявява:
Жан Ко, с когото Феликс е имала кратка афера, редакционният секретар на Жан-Пол Сартр, пише:
Жан Кокто, когото среща на снимките на испанския филм Черната корона, казва следното за нея:
Мария Феликс е обрана пред репортерите, които винаги се стремят да получат противоречиви истории. Използвайки смелостта си, тя се защитава и изявленията ѝ често са остроумни, но скандални.«Historias de vida - María Félix». Archivado desde el original el 15 de noviembre de 2020. Consultado el 6 de septiembre de 2020. Веднъж репортер в Аржентина я пита: „Мария, ти лесбийка ли си?“. Тя го оглежда от горе до долу и категорично отговоря: „Ако всички мъже бяха като теб, разбира се, че съм“.«María Félix responde a reportero»
Въпреки своята личност, тя често е критикувана. Докато в чужбина е виждана като необикновена жена, в Мексико има (и все още съществува) консервативен сектор, който не харесва нейния начин на живот.«La extraña relación de María Félix con los mexicanos».
Въпреки това, Мария очарова широката публика, както във филмите си, така и на местата, където се появява, поради което е смятана за дива през целия си живот и дори след смъртта си, като често е давана за пример.María Félix, leyenda y diva
Относно всичко, което Мария представлява като жена, носителят на Нобелова награда за литература Октавио Пас казва следното:
Бракове Вторият ѝ брак (1945-1947) е с известния композитор Агустин Лара.Una Mujer Llamada Maria Felix: Historia No Autorizada. Carmen Barajas Sandoval (1998). 174 pag. ISBN 9684096739, ISBN 978-9684096738 Мария е почитателка на Лара от тийнейджърска възраст. Те се срещат случайно и не много сърдечно в една телефонна кабина на улица „Реформа“. Известно време по-късно те са официално представени от общ приятел, актьорът Тито Новаро. От този момент нататък двойката започва силно рекламирана любовна връзка, която завършва с брак през 1945 г. Лара увековечава Мария в огромен брой песни, като Дим в очите, Когато се върнеш, Две ками и Хубавата Мария,Una Mujer Llamada Maria Felix: Historia No Autorizada. Carmen Barajas Sandoval (1998). 174 pag. ISBN 9684096739, ISBN 978-9684096738 като последната е композирана в Акапулко по време на техния меден месец, и която той изпълнява премиерно в серенада за нея с Педро Варгас. Прекомерната ревност на Лара обаче слага край на връзката им през 1947 г. Самата Мария твърди, че в пристъп на жестока ревност Лара дори се е опитала да я убие.Félix (1993), vol. 2, p. 59
През 1952 г., когато Мария се завръща в Мексико след престоя си в Европа и Аржентина, тя се среща отново с актьора и певец Хорхе Негрете. След кратък романс двойката се жени на 18 октомври 1952 г.
Четвъртият ѝ брак (1956-1974) е с френския банкер от румънски произход Александър Бергер. Мария се запознава с Бергер през 40-те години на миналия век, но по това време и двамата са женени. Години по-късно се срещат отново. Двамата имат брак в продължение на 18 години. С него тя отново се опитва да стане майка, но инцидент по време на снимките на Отвъд всички граници (1957) Мария да губи детето, което очаква.Félix (1993), vol. 3, p. 81 Бергер умира през 1974 г.
Любовни връзки След раздялата си с Лара, Мария изживява известни романи с магната Хорхе Паскел, тореадора Луис Мигел Домингин и аржентинския актьор Карлос Томпсън. Тя се запознава с последния в Аржентина по време на снимките на Голата страст (1952). Връзката е сериозна до такава степен, че те се сгодяват, за да се оженят, и Феликс дори се обажда на сина си Енрике Алварес Феликс, за да се срещне с Томпсън. Феликс обаче отменя сватбата няколко дни по-рано, заявявайки, че е стигнала до извода, че единственото нещо, което я свързва с Томпсън, е просто физическо привличане, а не истинска любов.