Правната система е обособената система на обективното право в дадено общество, обикновено в самостоятелна държава, обхващаща начина на организиране, структуриране и прилагане на правото. В по-общ смисъл правни системи (също правни семейства) се наричат разглежданите в сравнителното право групи от индивидуални правни системи, споделящи определени общи характиристики.
Правните семейства се разграничават по видовете и съотношението между използваните източници на правото и ролята на съда в създаването на прецеденти, както и по своя исторически произход. Някои правни системи имат смесен характер и споделят черти на повече от едно правно семейство. Главните правни семейства, допълнително разделяни на подгрупи, са: Континентална правна система Англосаксонска правна система Религиозно-традиционна правна система
Правната система в България се отнася към континенталното семейство, като в неговите рамки е претърпяла смесено влияние на германските и наполеоновите правни системи
Принципи на класификация Исторически възникналите, развили и обособили се правни системи, се групират в правни семейства. Няма единно мнение за това по какъв начин следва да бъде проведено това групиране, но на теоретично ниво критериите са: концептуални структури на правните системи; йерархия на източниците на правото; тип общество, изграждано чрез правото; място на правото в съответното общество; роля и отношение между частно и публично право.
Най-съществено разделящ и определящ критерий за определяне на двете преобладаващи правни системи в света (континенталната и на общото право) е водещия източник на правото - нормативния акт (закона) в първия случай или правния обичай, правния прецедент или правната доктрина – във втория.
Континентални системи
Континенталната правна система е водеща. Тя се поделя на пандектна система и романска система.
Континенталната система има за основа правните норми като правила за поведение в обществото, отговарящи на справедливостта и морала като субсидиарни източници на правото. Съдебната практика, за разлика от системата на обичайното право, тук не е водеща, а фундаментален източник на правото е закона който регулира обществените отношения в дадена област, а за по-големи сфери има кодекси. Водещото начало при континенталната система е регулирането на отношенията между гражданите посредством гражданското право, което е основен отрасъл при континенталната система.
Континенталната правна система възниква на базата на римското право и академичните усилия в европейските университети, започнали още от 12 век да развиват и приспособяват правото от Corpus Iuris Civilis към променящата се действителност и предизвикателствата на средновековния свят. В исторически план основна роля при формирането на континенталната правна система, която е и водеща, са изиграли последователно френската и немската правна школа. Френското гражданско право е кодифицирано още по времето на Наполеон Бонапарт от Френския граждански кодекс (1804/07) (определян като „гражданската конституция на френски език“, изменен и допълнен в началото на 2000 г.), а гражданското право на Германската империя е кодифицирано в Германски граждански законник през последните пет години на 19 век при управлението на Ото фон Бисмарк.
В Русия след Октомврийската революция и в бившите социалистически страни след Втората световна война се формира на пандектна основа т.нар. социалистическо право, което е конюнктурно и преходно явление в правния мир и след падането на Желязната завеса с Берлинската стена е в процес на отмиране.
Правото на Европейския съюз е континентален системен тип, обединяващо схващанията на двете водещи правни школи на континента – немската и френската. То е уникално еволюционно и своеобразно съчетание от нов тип в развитието на правото, обединяващо достиженията на юриспруденцията в т.нар. Стара Европа.
Особен случай в Европа представлява Ирландия.
Страните от Далечния изток (Китай, Корея, Япония) и Индокитай също се придържат в правната си система към принципите на континенталната система.
Аржентина и Южноафриканската република имат смесен тип правна система между континентална и основана на общото право.
В системата на континентално правно семейство са обособени: романско правно подсемейство германско правно подсемейство скандинавско правно подсемейство правно подсемейство на бившите социалистически страни със социалистическо право (все повече историческа категория) латиноамериканско правно подсемейство
Пандектни системи Пандектните системи от своя страна се подразделят на три подгрупи: класическа (немска), възприета модифицирана и по подразбиране от немскоговорещите страни, Чехия, Словакия, Гърция и Турция в Европа и нюансирано Холандия и Полша; скандинавска в страните от Северна Европа, Дания и Исландия; източноевропейска (славянските и балтийските държави с Унгария и Албания), повлияна през 20 век от т.нар. социалистическо право;
Романски системи Романската система на правото на романските народи условно се подразделя на две подгрупи: френска, включваща Франция и нейните колонии с Румъния на изток и латинска, включваща Испания и Португалия (териториите на техните колониални империи – Испанската и Португалската) с Латинска Америка основно, включително Италия;
Англосаксонски системи Системата на общото право е разпространена в страните от Британската общност без Квебек, американския щат Луизиана и Южноафриканската република, където тази правна система е модифицирана.
Системата на общото право се базира на прецедента, т.е. в нея не съществуват или съществуват само някои общи норми под формата на нормативен акт, насочени към решаването на конкретен проблем, но не и в систематичен като за континенталната система вид. Основен източник на правото в англосаксонската система е прецедента.
Характерна за англосаксонската правна система е конкуренцията между източниците на правото сред които са правния обичай, правната доктрина и закона. Поради това тази правна система, за разлика от континенталната, е недиференцирана. Това се дължи на историята на правото в Англия. На острова не навлиза в юриспруденцията римското право, а остават в сила традицията и обичая. Тази правна система се разпростира и в бившите английски колонии.
Днес системата на общото право в САЩ, Канада, Индия и Англия е различна.
В семейство на общото право са обособени: английско правно подсемейство американско правно подсемейство австралийско правно подсемейство
Религиозно-традиционни системи
Общото което характеризира тази правна система е отхвърлянето на позитивното право и строгото придържане към религиозното или естественото право.
В семейството на религиозно-традиционното право са обособени две подсемейства: религиозно подсемейство, което включва групите на мюсюлманското право, индуското право и юдейското право традиционно подсемейство, което включва групите на далекоизточните правни системи (Китай, Корея, Манджурия, Япония) и африканските правни системи
Мюсюлманска правна система Днес към правото на шариата се придържат повечето страни от Арабската лига и шиитски Иран и Афганистан. Иран и Афганистан представляват особен случай.
Индуска правна система Индуската правна система е характерна за някои индийски щати в които мнозинството от населението изповядва индуизъм.
Юдейска правна система Юдейската правна система е особен случай само за Израел. Тя е изключение спрямо всички останали правни системи. Представлява смес от светско и религиозно право по юдаизма (Халаха).
Смесени системи Особен случай представляват страните от Далечния изток и Индокитай. При тях правоприлагането се осъществява от смес от писани по континентален тертип нормативни актове и норми на обичайното право. В тези страни на пиедестал е естественото право.
Индия се характеризира с липсата на унифицирана и единна за страната правна система.