Тракийският език е бил индоевропейски език, говорен от древните траки. Вероятно е принадлежал към източния индоевропейски дял, т.нар. сатем езици.

Класификация Тъй като е мъртъв езикМЪРТЪВ ЛИ Е ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК? и е оставил малко и кратки писмени източници, тракийският език е слабо проучен и сравнително непознат на науката. При все това множество думи могат да бъдат намерени в открити надписи по украшения, сгради или монети, а други са добре засвидетелствани от древногръцки и римски автори. Други думи биват възстановени по топоними.

Различна принадлежност е била приписвана на тракийския език. Счита се, че е бил близък с дакийския, който често е определян като северен тракийски диалект. Също се предполага близост с фригийския език, който според някои учени е езикът на тракийски племена, които са мигрирали в Анатолия. Подобни взаимовръзки са много трудни за доказване, тъй като всички споменати езици са мъртви и малък брой думи от тях са оцелели до днес.

Поради липсата на доказателства, необходими за установяване на категорична езикова връзка, тракийският език в съвременните лингвистични учебници обикновено се третира като отделен клон на индоевропейския, заедно с дакийския. По-старите учебници често го групират с илирийски или фригийски.

Съществува малко популярното схващане, че трако-дакийският език образува клон на индоевропейския заедно с балтийския, но единността на балто-славянското езиково семейство е толкова широко прието от индоевропейската езикова общност, че тази хипотеза не може да бъде издържана без обширен сравнителен анализ със славянски и балто-славянски.

Звукова еволюция от протоиндоевропейски Следните таблици представят реконструираните Тракийски и Дакийски фонеми, и покозват степента на близост със сатемските Балтийски и Славянски езикови семейства, и кентумските Гръцки и Фригийски език. П-И-Е*ḱ*ǵ*ǵʰ*kʷ*gʷ*gʷʰ*e*é*ē*a*ā*o*ō*bh*dh*wТракийскисзк, кхг, кгейеēа ~ oāaō ~ āбдб/вДакийскик, чг, дж ~ зг, дж ~ зйе/яä (я)aāлСлавянскиг, дж ~ ж/зг, дж ~ ж/зē/я (ѣ)a ~ oā ~ aoā ~ aл/вБалтийскишжкггeee˙aoaуoвФригийскиккгккeeāaā ~ ēo ~ уувГръцкикгкхп, т, кб, д, гпх, кх, тхeeēaā ~ ēoōпхтхø PIE*m̥*n̥*r̥*l̥*ai*ei*sr*swТракийскиуминърьлаиеистрвДакийскиъ/аaрьльaeСлавянскиõм (ѫ) ~ ъ/aẽн (ѧ) ~ a/eрь/ърль/ьл ~ лъ/ълсвБалтийскииминирилиееишр/срсвФригийскиȳм ~ мa ~ aн ~ a/aнaр~ алаиеибрлГръцкиaaaрaлаиеирхх Информацията се позовава на филологичните изследвания на езиковедите Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Михай Радулеску, Едгар Поломѐ, Ханс Еберхард Майер и Херман Шал.

Тракийски надписи

Пръстен от Езерово Писан Камък Ситовски надпис; Надарски надпис – използвани са гръцки букви; Надпис при Малка Драгойна – архаичен вариант на гръцката азбука; Надпис при Кьолмен (Шуменско) – открит през 1965 г., Надпис при Браничево – открит е върху сребърен пръстен и датира от V в. пр.н.е., архаични гръцки букви; Надпис от Дуванлии (Пловдивско) – врязан върху златна фиала (ритуална чаша) от края на VI или началото на V в. пр.н.е.; Надписи от Вишеград (край Кърджали) – архаичен вариант на гръцката азбука, използван за тракийска реч.

Други древни надписи Синайските оловни таблети – написани са на палео-иврит (древна еврейска азбука), не са разчетени; възможен фалшификат; Златна орфическа книга – връзката с траките е спорна, артефактът има надписи с етруски букви, не е разчетена.

Тракийски глоси Малко се знае със сигурност за тракийския език, тъй като няма задоволително разчетен текст. Оцелели са достатъчно тракийски лексикални единици, за да покажат, че тракийският е бил член на индоевропейското езиково семейство. Днес са известни малко на брой тракийски думи, които са предадени от гръцки и латински автори и изрично отбелязани като тракийски. В таблицата с тях са вписани потенциални тълкувания и сродни думи от други индоевропейски езици, но повечето не са намерили общо признание в индоевропейските изследвания. ДумаЗначениеПотвърдено отСродни думиἄσα (аса)билката подбел (Беси)Педаний ДиоскуридЛитовски asȳs, asiūklis („конска опашка“, „хвощ“, „шавар“), Латвийски aši, ašas, ašķi („конска опашка“, „хвощ“), Български оп-ашка, оп-ашат, Македонски оп-аш.βόλινθος (бóлинтхос)вол, бизонАристотелПрото-Славянски *volъ („вол“).βρία (бриа)отворено селище (без укрепление)Хезихий Александрийски; думата присъства в много топоними в Тракия: Πολτυμβρία, (Полтумбрия – на тракийския цар Полтис), Σηλυ(μ)μβρία (Сêлумбрия), Βρέα (Бреа), Μενεβρία (Месембрия) и други.Български ври („много топъл“, „кипи [с живот]“). Сравнено с Тохарски A ri, B riye („градче“) и Гръцки ῥίον (ríon; „връх, предпланини“). Алтернативно сравнение с Прото-Келтски *brix- („хълм“). Възможна близост с Български пивоварна.βρίζα (бриза)ръжГаленБългарски ръж от Прото-Индо-Европейски *wrugʰyo- („ръж“). Наподобява Славянски ориз, Гръцки ὄρυζα, Санскрит vrīhí-(„ориз“).βρυνχός (брункхос)китараМного авториПрото-Славянски *bręčati („звънтя“), славянски – бръмча. Заета в румънски – broancă (контрабас).βρῦτος (брутос)бира от ечемикМного авториСлавянски vriti (варя, приготвям пиво), Немски*bruþa-(„бульон“), Латински dē-frŭtum („за сваряване“), Английски brew („бира“, „пиво“).δέβα (дева)градПрисъства в много топоними в Тракия, например Pulpudeva (Пулпудева).Български дявам („поставям“) от Индо-Европейски *dheh1-u-eh2 („поставям“) < *dheh1 („поставям“, „слагам“, „на място“).dinupula (динупула), sinupyla (синупяла)див пъпешПсевдо-АполейЛитовски šùnobuolas („кучешка ябълка“), Славянски *dynja („диня“). Според Владимир Георгиев, от *kun-ābōlo- или *kun-ābulo- („куча ябълка“).γέντον (гентон), γέντα (гента)месоХериодиан, Суда, Хезихий АлександрийскиПрото-Славянски gъbnǫti (гъна се), Прото-Славянски *gъbьnъ („мек, жилав, огъващ се“), Прото-Германски gadōn („съединено, здраво, неразпаднало се“). Сравнено с Прото-Славянски godьnъ („годен за ядене, задоволителен“). Алтернативно от Индо-Европейски *gʷʰn̥tó- („удрям, убивам“), Санскрит hatá- („удрям, убит“), Прото-Славянски žęti („жъна, жътва, убивам“.ἴτον (итон)тракийско име на вид гъбаПлиний Стари, Теограст.Неизвестна етимологияκαλαμίνδαρ (каламиндар)чинар дърво (Едони)Хезихий АлександрийскиНачалото kalam- се тълкува с Прото-Индо-Европейски *ḱolh₂mos („кол“, „прът“, „пръчка“) от което произлизат Български кол и Старо-Гръцки κάλαμος („кол“). Краят -dar е еднакъв със Старо-Индийски dāru („дърво“), Старо-Гръцки δóρυ („дърво“) и Български дърво. Тоест ”колово дърво".κη̃μος (кемос)вид плод с обвивкаФотийНеизвестна етимологияκóλαβρος χορός (колаброс хорос)традиционен тракийски танцЮлий ПолуксПрото-Славянски kolovortъ („коловрат“), Старобългарски коловрат („въртящо се колело“). Тоест „хоро танцувано във въртящ се кръг“.κτίσται (ктистаи)девствени тракийски монасиСтрабонПрото-Славянски čistъ („чист“), Български чист, Латвийски šķîsts („чист“).μάγαδις (магадис)струнен тракийски инструмент, носещ името на тракиеца Μάγδις (Магдис)Алкман, Анакреон, Евфорион.Вероятно тракийското име Магдис е всъщност епитет на Орфей. Сравнено е с "магът" на български (магьосникът). Музикалният инструмент носещ това име отговаря на лира или арфа според учените. Впечатляващо е сравнението с древния регион Македония, където в областта Пиерия е едно от няколкото засвидетелствани възможни родни места на Орфей. В този случай Магдис е равно на Македон, епонимът на Македония. Подкрепя се от по-старото име Мигдония, тракийските племена Мигдони и Едони, и билката носеща името на региона – магданос. В Израел имало кула с името מִגְדָּלָהּ („Магдала“), която вероятно била построена от Александър Велики, с нея е свързано името Магдалена. Алтернативно е сравнението с готски - 𐌼𐌹𐌳𐌾𐌹𐍃 („среден“, „централен“), Санскрит mádhya („междинен“) и български – „междинен“, като в този случай тракийският герой Магдис е кръстен на региона Македония, който означава централен район. По този начин се тълкува и името на тракийското племе Меди.midne (мидне)селищеНадпис от РимЛитовски mītne („обиталище“), Латвийски mitu, mist („обитавам“), Aвестийски maēϑana- („място за живот“), Прото-Славянски męti („отъпквам“, „стъпвам на място“), Български мъна („отъпквам“), мътя („лежа на място“), място и местност.πέλτη (пелта)лек щит с покритие от кожа изобретен от ТракитеХеродотПрото-Славянски poltьno („платно“), Прото-Славянски plotъ („плет“, „бариера“), Прото-Славянски platъ („плат“), Прото-Славянски plъtьnъ („оплътнен“, „плътен“), Български плът („кожа“), Прото-Индо-Европейски *pel- („кожа“, „покривало“, „обвивка“).Πολτυμ(βρία) (Полтумбрия)ограда или плет от дъски, кула от дъски, плътно укреплениеМного авториПрото-Славянски poltьno („платно“, „сал“, „плат“, „фазер“), Славянски платно, Славянски плътен, Старо-Английски speld („дървесина, дънер“). Възможно е името на философа Платон да има подобна етимология („плътен“, „плетен“).ῥομφαία (рхомфая)тракийски меч със завит връхМного авториСравнено с Латински rumpō („пробивам“), Славянски ромб („завъртяна форма“, „изкривена форма“), Старо-Гръцки ῥόμβος („завит връх“), Български ръб (ръб, острие). Алтернативно тълкуване с Руски разрубать („раздирам“), Полски rąbać („сеча“, „нарязвам“), Сърбо-Хърватски rmpalija („побойник“).σκάλμη (скалмê)нож, мечСофокъл, Юлий Полукс, Марк Аврелий, Хезихий Александрийски, Фотий.Свързано със Славянски скала („заострен камък“, „крив камък“), Прото-Индо-Европейски (s)kel- („огънат“, „крив“), Прото-Славянски ǫgъlъ („ъгъл“, „ъгълник“, „ъгловат“), Прото-Славянски kolti („коля“, „пробождам“) и Старо-Норвежки skolmr („разрез“, „цепка“). Късна заемка в Албански shkallmë („меч“).σκάρκη (скаркê)сребърна монетаХезихий Александрийски, Фотий.Прото-Славянски *(s)kъrkati ("скърцам", "стържа", "издавам стържещ звук"). Сродно с Български скорец.σπίνος (спинос)„вид камък който пени водата в която е потопен“ (варовик, тебешир')АристотелПрото-Балто-Славянски (s)páiˀnāˀ (пяна), Прото-Славянски pěna („правя пяна“), Литовски spáinė („пяна“).τορέλλη (тореллê)припев на оплакваща песенХезихий АлександрийскиРуски терять („губя, пилея, плача“), Македонски теретам („обременявам, утежнявам, оплаквам“).ζαλμός (залмос)животинска кожа – свързано с името на ЗалмоксисПорфирийПрото-Славянски *zamъkъ („замък“, „ключалка“, „защитна обвивка с отвор“). Според Георгиев, от *kolmo-s. Свързано с Готски hilms, Немски helm („шлем“), и Старо-Ирландски sárman („защита“). Алтернативно от Прото-Славянски *zamъknǫti („замъквам“, „мъкна“, „влача“).ζειρά (зейра)вид ямурлук носен от ТракитеХеродот, Ксенофонт, Хезихий Александрийски.Български зирка („разрезен отвор“, „празнина“, „отвор за ръкав“), Български зира („прозримост“). Български зея („отворен съм“, „зяпам“). Според Георгиев, свързано с Гръцки χείρ („ръка“) и Фригийски ζειρ („ръкав“).ζελᾶ (зела), ζῆλα (зêла), ζηλᾱς (зелас)виноМного авториПрото-Славянски cělъ (пълен, непроменен), Старобългарски дзело (цял, концентриран). Свързано с Гръцки χάλις („неразредено вино“) и κάλιθος („вино“).ζετραία (зетрая)ритуална делва, глинен съдЮлий ПолуксПрото-Индо-Ирански ȷ́ʰáwtraH („жертвам, изливам, давам, лишавам се, отливам питие за боговете“) от Индо-Европейски ǵʰew- („изливам“), Български жертва. Според Георгиев, сродно с Гръцки χύτρα („делва за вода“).zibythides (зибутхедес)тракийските благородници и светци - свързано с името на СевтХезихий АлександрийскиСравнено с Литовски žibùtė („светещ“), Литовски žibeti („свети“) и Български светец. Алтернативно от Прото-Славянски životъ („живот“), или živъ („жив“) + otьcь („отец“).σίκινις (сикинис)танц извършван от племето Сатри в чест на ДионисСофокъл, Еврипид.Литовски šokinys, šokis („танц“, „празнично веселие“), Руски скинуть („ритам“, „хврълям насам натам“, „хвърляме заедно“), Прото-Славянски kydnǫti („ритам“, „хвърлям“), Старобългарски кꙑнѫти („хвърлям, ритам“), Български диал. кина („ритам“, „хвърлям“), Македонски кине („разкъсва“). Също е свързно с Български кънтя от Прото-Индо-Европейски *(s)kan- („ехтя“, „тънтя“, „викам“).

Официална теза