Епидеиктичната реч (от гръцки epideixis – „монолог“Kenneth Seeskin, Dialogue and discovery: a study in Socratic method, SUNY Press, 1987, стр. 23Терминът epideixis сам по себе си се отнася до обилна, пищна, представителна и т.н. реч, съответно този тип реч е силно орнаментирана и може да се смята за една от целите на реториката (красноречие или убедителност), в случая „красноречие“Epideixis, Hellenica) или още тържествена (похвална) реч (като термини в реториката), също позната като похвално слово (особено в старобългарската литература) и тържествено слово в официалния стил е реч, чиято цел е да възхвалява, а в други случаи – да укорява, вини, порицава, осъжда.
Понятие Използва се по време на церемонии, като при този тип ораторски дискурс слушателят не е въвлечен във взимане на решение Макар че все пак тук аудиторията преценява и решава върху убедителността и красноречието, тоест върху способностите на самия оратор., също така според Квинтилиан епидеиктичната реч не въвлича във въпроси, по които съществуват противоречия и този тип дискурси са изцяло реторични, тоест се нуждаят единствено от аргументация по доказване или отричане – цел на оратора е да увеличи, уголеми и декорира темата. Thomás Albaladejo. The Three Types of Speeches in Quintilian, Book III. Communicative Aspects of the Political and Legal Features of Rhetorical Discource. in Olga Eveline Tellegen-Couperus (ed), Quintilian and the law: the art of persuasion in law and politics, Leuven University Press, 2003, pp. 53. Според Квинтилиан този тип речи се отнасят не само до това, което е достойно и добро, но въобще до status qualitis. Albaladejo, 54 В действителност този тип реч е близка до съвещателната тъй като възхвалявайки тя съветва. Albaladejo, 54 Според Chaim Perelmen и Lucy Olbrechts-Tyteca (1969) „Ораторът, който е въвлечен в епидеиктичен дискурс е много близо до ролята на педагог, на някой който обучава. Тъй като това, което той има да каже не повдига противоречия, и следователно не е от практически интерес, и не е въпрос на [словесно] нападение, атака или защита, но единствено на подкрепянето, поддъжрането на стойности, които са споделяни от обществото...“ (52) Chaïm Perelman, Lucie Olbrechts-Tyteca, The new rhetoric: a treatise on argumentation, University of Notre Dame Press, 1969.
История Според Ернст Куртиус съвременната епидеиктична реч е основно похвална реч, тоест тя е загубила характеристиките си на обвиняваща и порицаваща, и с Локууд дори смятат, че това е част от реториката, която после става литература (например много голяма част от средновековната литература като цяло е епидеиктична; истории, биографии, автобиографии и географии оттогава са похвални, възхваляващи).
Епидеиктични речи Известни епидеиктични речи: Реч на Горгий в диалога Горгий на Платон . В този диалог епидеиксисът е асоцииран със софистиката.
Източници
Вижте също Панегирик Типове реч
*