Джулия Фарнèзе (; * 1475, Канино, Папска държава; † 23 март 1524, Рим, Папска държава) е италианска аристократка, губернаторка на Карбоняно (1506 – 1522), метреса на папа Александър VI.
Нейната привлекателност, която ѝ спечелва прозвището „Джулия красивата“ (Giulia la Bella) сред нейните съвременници, отваря пътя към властта и богатството за нея и семейството ѝ, давайки началото на богатството на Дом Фарнезе.
Произход
Джулия е родена в Канино, в крепостта, разположена в историческия център, в това, което сега е площад „Мацини“, през 1475 г., като дъщеря на Пиер Луиджи Фарнезе Стари (* 1435, † 1487), кондотиер и господар на Монталто ди Кастро, и на съпругата му Джована Каетани. Нейни дядо и баба по бащина линия са известният кондотиер Ранучо Фарнезе Стари, граф на Питиляно, и Аниезе Моналдески, а по майчина – Онорато Каетани, херцог на Сермонета, и Катерина Орсини. Има трима братя и една сестра:
Алесандро (* 1468, † 1549) – папа Павел III (1534 – 1549) Бартоломео, господар на Монталто и съпруг на Йоланда Моналдески Анджело, господар, съпруг на Лела Орсини Джиролама (* 1478)
Биография Детство Нищо не се знае за нейното образование, което трябва да е било много скромно, какъвто е бил обичаят по онова време за жените в семействата на провинциалните господари, като семейство Фарнезе по това време. Почеркът на трите ѝ писма с автограф е почти детски.Regesto 2012, с. 109-111, 115-116, 144.
На 12 декември 1484 г., на 9-годишна възраст, Джулия губи баща си. Майка ѝ смята за подходящо да продължи споразумението, сключено години по-рано между кардинал Родриго Борджия и нейния съпруг Пиер Луиджи относно годежа на децата им. Джулия ще се омъжи за Орсино Орсини – племенник на кардинала и господар на Басанело (днес Вазанело).
Брак 14-годишната Джулия е изпратена от майка си в Рим, за да завърши образованието си и да се интегрира в римската аристокрация."The story of the marriage of Giulia Farnese | Palazzo Sforza Cesarini"
Брачният ѝ договор е сключен в Рим на 20 – 21 май 1489 г., в дома на могъщия испански кардинал Родриго Борджия, който три години по-късно е избран за папа с името Александър VI. Джулия е на 15 години и се омъжва за Орсино, 17-годишният син на Лодовико Орсини и Адриана де Мила, братовчедка на кардинал Борджия.Regesto 2012, с. 11-20. Младоженецът е сляп с едното око (дотолкова, че получава прякора monoculus Orsinus) и въпреки че принадлежи към семейство с голяма известност, е незначителен персонаж: военен, който винаги прави всичко възможно, за да избегне битка. Зестрата на Джулия е 3000 златни флорина. Същинската сватба се състои година по-късно, на 9 май 1490 г. в Рим и е отпразнувана с голяма кавалкада на римската аристокрация, както съобщава Йоханес Буркард – папски церемониалмайстор, в неговия Liber notarum.Regesto 2012, с. 21-22. Джулия, както е нейно задължение, последва мъжа си до владението му Басанело.
Спори се дали на датата на сватбата Джулия вече е била любовница на Родриго Борджия – чувствен мъж, който има вече четири деца от любовницата си Ваноца Катанеи, както и от други неизвестни жени. За някои бракът е удобно прикритие за връзката – нечестив договор между нейната свекърва Адриана де Мила и братовчеда ѝ кардинал, който позволява на Орсино да постигне значителен напредък. Известно е, че Адриана де Мила в крайна сметка одобрява връзката на Родриго Борджия и Джулия Фарнезе, за да спечели по-висок статус за сина си във Ватикана.
Има също дебат дали дъщерята на Джулия, Лаура Орсини, родена на 30 ноември 1492 г.,Regesto 2012, с. 33. е от Орсино Орсини или от Родриго Борджия. Сигурно е, че семейство Фарнезе (и по-специално Алесандро, братът на Джулия) се опитват да ѝ намерят съпруг от най-ранното ѝ детство, като я представят за дъщеря на папата.Съобщава го Lorenzo Pucci във вече споменатото писмо до Giannozzo Pucci, da Roma, -24 dicembre 1493, в Regesto 2012, с. 83-87. Все пак трябва да се отбележи, че Александър VI, въпреки че винаги е бил много щедър с децата си, прави много малко за Лаура. Може би той се ограничава до подкрепата на целите на Фарнезе, утвърждавайки с мълчанието си лъжа, която не може да му навреди.
Метреса на Родриго Борджия
Връзката на Лаура с Родриго Борджия със сигурност е консолидирана през 1493 г., когато Джулия е в Рим, далеч от съпруга си, живееща в двореца на кардинал Джован Батиста Дзено в Санта Мария ин Портико (в съседство с Ватикана, където се намира колонадата на Бернини)Разположението е уточнено от G. Chastenet в книгата "Lucrezia Borgia". Сегашната църква Санта Мария ин Портико на площад "Кампители" носи името си от древната църква "Санта Гала", разрушена преди време. заедно с папската дъщеря Лукреция Борджия, под покорното ръководство на свекърва си и папска братовчедка Адриана де Мила. Там тя приема молители, които молят за благодат от папата, и работи особено усилено, за да получи голяма църковна помощ за Лоренцо Пучи, девер на сестра ѝ Джиролама, който по-късно става кардинал и папски датарий. На 20 септември 1493 г. братът на Джулия, Алесандро Фарнезе, става кардинал.Regesto 2012, с. 50. Той получава прякора „Кардинал Фарнезе“, за да му се подиграят за неблагородния начин, по който заема поста. На 14 ноември 1494 г. той също получава легацията на Patrimonium Petri, която плаща 100 дуката на месец и която му позволява да управлява територията, в която се корени семейство Фарнезе. От своя страна Адриана де Мила и Орсино Орсини получават феодите Карбоняно и Джулианело (днес Винянело).Regesto 2012, с. 90.
Джулия вече е признатата любовница на папата, напълно заслепен от страстта му към тази красива и провокативна млада жена, до степен че неговите съвременници започват да я наричат „папска конкубина“ (concubina papae) или дори, с палава ирония, „Христова невеста“ (sponsa Christi). Това, което би трябвало да е обикновена афера, се превръща в неудържима сенилна страст, опустошителна и обсебваща, чийто пламък гори дълго време, подхранван от мрачно желание и болезнена и на моменти бълнуваща ревност: папа Александър стига до точката да заплаши Джулия с отлъчване от Църквата, ако тя се дистанцира от него.В известното писмо от 22 октомври 1494 г., в което папата нарича Джулия неблагодарна и коварна (Regesto 2012, с. 170-171).
Криза на връзката На 12 юни 1493 г. е сватбената церемония между 13-годишната Лукреция, дъщеря на папата, и Джовани Сфорца, господар на Пезаро. Същинската сватба се състои едва година по-късно поради различни пречки (а също и поради упорството на момичето). Няколко дни след сключването на брака двамата младоженци заминават за Пезаро; Джулия и Адриана де Мила ги придружават и остават в Марке за няколко седмици, въпреки че папата няма търпение Джулия да се върне и я призовава да се върне.
Междувременно войските на френския крал Шарл VIII, който нахлува в Италия през пролетта, претендирайки за короната на Неаполитанското кралство, се разпростират на юг, без да срещат сериозна съпротива. Загрижен за безопасността на любимата си, папата ѝ нарежда да се върне. Пристигат обаче новини, че Анджело Фарнезе, братът на Джулия, е в тежко състояние в крепостта Каподимонте. Издържайки на папския гняв, Джулия веднага тръгва, за да отиде до леглото на Анджело, когото намира вече мъртъв (12 юли).Regesto 2012, с. 135. Самата Джулия и брат ѝ Алесандро се разболяват и папата изпраща своите лекари да ги лекуват.Regesto 2012, с. 136-137.
Към есента ситуацията изглежда се влошава: към заплашителното настояване на папата, който изисква Джулия да се върне в Рим, се добавят взаимните обвинения и заплахи на мъжа ѝ, който шумно настоява тя да се върне в Басанело. Папата посреща ситуацията по обичайния начин: с арогантна решителност той пише много груби думи срещу нея и самата Адриана, заплашвайки и двете с отлъчване; той засипва всичките си събеседници с отровни писма, включително кардинал Алесандро Фарнезе и самия Орсино Орсини, упреквайки ги за големите предоставени облаги и стигайки дотам, че да ги заплашва с отлъчване и конфискация на имуществото им, ако се противопоставят на волята му.Regesto 2012, с. 166-173.
Сплашването е успешно, тъй като Джулия, свекърва ѝ и сестра ѝ Джеролама отново тръгват към Рим. Но близо до Витербо шествието на дамите, ескортирано от тридесет рицари, които папата специално изпраща от Рим, е пресрещнато от авангард на френската армия. Тридесетте „парадни“, а не бойни рицари не се опитват да окажат съпротива. Французите, знаейки с кого си имат работа, решават, че могат да се възползват максимално от това: те отвличат трите дами, като поискват откуп от 3000 дуката. Папата премества всички възможни дипломатически пионки и след няколко дни, благодарение на личния интерес на Шарл VIII, трите дами подновяват пътуването си към Рим, ескортирани от истинска армия.Regesto 2012, с. 183-192. Те влизат в Рим на 1 декември и според съобщенията Джулия прекарва нощта във Ватикана, като веднага ѝ е простено за наглостта от любящия папа.Regesto 2012, с. 190: писмо на Пандолфо Коленучо до херцог Ерколе I д’Есте: «dicesi che domenica de nocte [madama Iulia] allogiò in palazzo».
Бягство от Рим Новините за напредването на Шарл VIII стават все по-тревожни и нарастващ страх се разпространява в Рим. Папата няма никакво намерение да напуска Светия престол, въпреки че мнозина настойчиво го предлагат. Джулия, която се е върнала преди няколко дни, се страхува за себе си и за дъщеря си и желае да напусне Рим възможно най-бързо. Поради тази причина тя се обръща към брат си Алесандро с молба да ѝ помогне да организира бързо напускане на града. Две седмици преди пристигането на Шарл VIII и неговите войници Джулия напуска Рим без знанието на папата. Александър VI никога повече няма да я види.
Не е сигурно къде отива Джулия след това бягство. Възможно е тя да се е присъединила към съпруга си в Басанело или да е намерила убежище директно в замъка на Карбоняно, където се намира няколко години по-късно. Със сигурност се знае, че през 1500 г. съпругът ѝ умира в Басанело. Притежанията му са наследени от дъщеря му Лаура Орсини, над която продължава да витае подозрението за бащинството на Борджия.
В Карбоняно Следи от Джулия са открити към края на 1503 г. На 18 август същата година папа Александър VI умира и последиците от това започват да се сипят върху Дом Борджия. За Фарнезе е време да поверят късмета си другиму и Джулия отново е главната героиня на един от ключовите моменти на този възход. След краткия понтификат на Пий III, който умира месец след избирането си, конклавът избира за папа Джулиано дела Ровере, който приема името Юлий II. 30-годишната Джулия се завръща в Рим, за да уреди изгодна сватба за единствената си дъщеря Лаура. Звездата на Дела Ровере е в апогея си и Джулия добре разбира възможността за брак с този силен дом. Преговорите са толкова успешни, че на 15 ноември 1505 г. 13-годишната Лаура Орсини се омъжва за Николо дела Ровере – син на една от сестрите на папата.
През 1506 г. Джулия става губернаторка на Карбоняно – феодалното владение, което Александър VI е дарил на съпруга ѝ. Тя се установява в градския замък, на портала на който години по-късно е гравирано нейното име. В хрониките на замъка се казва, че Джулия е била умела администраторка и е знаела как да управлява земите си с твърда и енергична ръка, докато в Рим нейният брат продължава блестящата си църковна кариера.
През 1509 г. тя се омъжва за барон Джовани Капече Боцуто ди Афрагола, син на Чезаре Мария, владетел на Афрагола, и член на дребното неаполитанско благородство.. През октомври 1517 г. Джулия, на 43 години, овдовява за втори път.
Смърт Джулия остава в Карбоняно до 1522 г. След като напуска замъка, тя се завръща в Рим, където прекарва последните две години от живота си. На 23 март 1524 г., в големия дворец на брат ѝ кардинал Алесандро, тя умира от неизвестни причини на възраст 48 – 49 г. Десет години по-късно брат ѝ става папа с името Павел III.