Спиро Василев Мореов, наричан Свирчо и Загоричанин, е български общественик, председател на Костурското благотворително братство, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография Спиро Василев е роден на 25 декември 1888 година в голямото българско костурско село Загоричани, тогава в Османската империя, днес Василиада, Гърция. Произхожда от рода на загорицкия чорбаджия Хаджи Георги Мореа и е внук на българския просветен деец Илия Хаджимореов. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 1-ва рота на 6-а охридска дружина.

В 1920 година заедно с други македонски българи основава Българското благотворително дружество „Подкрепа“ в Цариград.Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 42. През септември 1922 година предвожда делегация на македонските българи, поздравила силите на Ататюрк за победата над Гърция:

В Цариград става член на ВМРО (обединена). Участва като делегат от Горноджумайското македонско благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.НБКМ-БИА C VIII 38

Установява се в България. Става председател на Костурското братство.Шандански, Иван. Съдбата на българската милиция в Егейска Македония е трагична, вестник Монитор, 28 април 2007. Към 1941 година е все още негов председател.ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2

След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат Дамян Илиев, Спиро Василев и Петър Марков от Загоричани, Пандо Киселинчев от Косинец и Георги Христов от Хрупища. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – Баница – Екши Су – Зелениче – Загоричани – Хрупища – Косинец – Лабаница – Смърдеш – Брезница – Руля – Желево – Лерин, където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството пътуването на делегацията е определено като

Населението посреща делегацията „с луда радост“ и разпитва кога ще дойде българска войска, докато италианските и германските власти подпомагат гръцката администрация, която тероризира българите. Делегацията предлага да се изпратят българи-преводачи при военните комендантства, да се настоява в българските села да се назначават кметове българи и да се формира българска милиция, да се допусне разпространението на български вестници и книги, в Битоля (който е в територията анексирана от България) да се създаде егейски комитет, който да комуникира с българските власти.

В началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на ВМРО Костурското братство праща втора делегация в Костурско, в която влизат Спиро Василев, Георги Киселинчев, Тома Бакрачев, Димитър Палчев и Никола Трифонов. При завръщането си в доклад до Борис III делегацията описва тежкото положение на българското население, подложено на терор от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти и моли да се отпуснат на българската паравоенна организация Охрана 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.

Съвременник описва въздействието на Спиро Василев върху българите в Костурско така:

През юли 1943 година Спиро Василев заедно с Йосиф Кузев Марков, Христо Руков, Васил Стумбов и Кръстьо Янков пристигат в Битоля и се срещнат с привържениците на ВМРО в града – адвоката Георги Атанасов, Сотир Тренчев, Стефан Светиев, доктор Борис Светиев и отново заминават за Костурско, за да подпомогнат въоръжената борба на българското население. Заради тази му дейност комунистическият активист Минчо Фотев го описва така:

Лазар Киселинчев и Спиро Василев дешифрират и подготвят за печат личния дневник на Васил Чекаларов. През 1948 година Васил Ивановски и Спиро Василев правят опит да издадат дневника, но книгата е иззета от МВР като доказателство по предстоящото дело срещу Васил Ивановски.

През 70-те години публикува статии във вестник „Народна воля“.

През живота си събира данни за борбите на Загоричани и Костурско за свобода. Оставя спомени.

Умира на 2 януари 1976 година в София.

Външни препратки "Доклад от делегацията на костурската емиграция в България след посещението ѝ в Костурско и Леринско", София, май 1941 година "Писма на Спиро Василев до Никола Гушлев относно въпроси за революционната борба на Македония", публикувано в "Борба за свобода – Спомени на един македонски четник", София, 2014 година "Участието ми в Македоно-одринското опълчение и във войната срещу Турция през 1912/1913 година (машинопис)", София, февруари 1967 година "Втората световна война и мисиите на Костурското благотворително братство в София през 1941/43 (машинопис)", София, 1960 година

"Македонци в Цариград поздравяват анадолските националисти", публикувано във в-к "Зора", год. IV, бр. 990, София, 17 септември 1922 година "Илинденските тържества в Цариград", публикувано във в-к "Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери", год. III, бр. 22, София, 19 август 1923 година "Отпразнуването Илинден в Цариград", публикувано във в-к "Автономна Македония", год. II, бр. 79, София, 13 август 1922 година

Бележки

Категория:Родени в Загоричани Категория:Дейци на ВМРО Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български общественици от Македония Категория:Дейци на ВМРО (обединена) Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Починали в София Категория:Дейци на Охрана Категория:Български имигранти от Македония в Истанбул