Неопаганизъм (, „жител“, „гражданин“; на български новоезичество) е общ термин използван с разнородно приложение за различни западни духовни или религиозни вярвания и практики на природните или политеистични религии в противовес на авраамическите.
В български думата е взета от латински. Латинското paganismus означава набор от местни обичаи и вярвания, обреди, почитащи локални божества. През Средновековието, вследствие на християнската проповед, думата е добила негативно значение и се е възприемала като синоним на вещерство, на магьосничество, на нещо зло.
На български, за разлика от традиционното понятие езичество, терминът паганизъм по-често се свързва със съвременни религиозни и гностични движения, изкуствено създадени на основата на реконструкции на древни езически религии. Тези движения често биват наричани и нео-паганизъм, т.е. нов паганизъм, за да се подчертае неавтентичният им характер и разликата с оригиналния паганизъм. Такова разграничение на български не съществува и двата термина са взаимозаменяеми.
Характеристика Съвременният паганизъм използва древни езически представи, за да изгради една съвсем нова и съвременна идеология. Нуждата от тази идеология се появява през 60-те и 70-те години на 20 век, заедно с развитието на хипи движението. Паганизмът цели да даде отговор на проблемите на модерното общество и на модерния човек вътре в него. С помощта на старите религии, той обяснява равенството и свободата на човека и неговото място в околния свят. Паганизмът въздига в основен принцип Природата и обявява за върховен Природния закон.
Особено внимание се отделя на богините и тяхната роля във Вселената. Често за върховно божество се определя Богинята, която има три хипостаса — девица, майка и старица. Богинята-майка е символ на Земята и нейната сила. Всяко действие във вреда на Земята е обида към Богинята и е заплаха за хората.
Видове
Паганизмът е амалгама от множество различни и независими религиозни течения и групи. Всяка от тях се характеризира с почит към различни божества и придържане към различна древна езическа традиция. Всяко отделно течение се нарича Път (англ. Path), например Нордически Път, Славянски Път, Келтски Път и др. Най-разпространени са Пътят на мъдростта и Уикка, които са синтетични идеологии и често се преливат. Първото учение е сбор от реконструирани друидски и скандинавски вярвания и идеи, осмислени от съвременна окултна гледна точка. Второто съчетава подобни вярвания, но счита че техни пазители са били т.нар. вещици. В Уикка участват предимно жени, организирани в ковъни. На езически празници те се събират и честват старите богове и силата на природата.
Вижте също Езичество Славянска религия Родоверие, славянски паганизъм Асатру, нордически паганизъм Друидизъм, келтски паганизъм Религио романа, древноримски паганизъм Ромува, балтийски паганизъм
Литература Вивиан Краули, „Принципи на паганизма“ (превод), София, 2000 Марион Уейнстейн, „Блага магия“ (превод), София, 1994 Дирийн Валиенте, „Вещици от бъдещето“ (превод), София, 1998 Филип Кар-Гом, „Друидски мистерии“ (превод), София, 2002
Външни препратки Българският нео-паганизъм (Петър Марчев)
Категория:Езичество