Либерална демокрация, наричана също и конституционална демокрация или западен тип демокрация, е либерална политическа идеология и форма на управление.
Общи елементи в рамките на либералната демокрация са: избори между или в средата на множество различни политически партии, разделение на властите в различните клонове на управлението, върховенство на закона като част от отворено общество, пазарна икономика с частна собственост, всеобщо избирателно право и равна защита на правата на човека, гражданските права, гражданските свободи и политическите свободи за всички граждани. Либералната демокрация набляга на разделението на властите, независимата съдебна система и системата от проверки и балансиране между клоновете на управление. Многопартийните системи с поне две устойчиви, жизнеспособни политически партии са характерни за либералните демокрации.
Либералната демокрация проследява корените си – както и самия израз – до епохата на Просвещението. Конвенционалните възгледи, подкрепящи монархии и аристокрации, първоначално са оспорени от сравнително малка група интелектуалци от епохата на Просвещението, които вярват, че човешките постъпки трябва да се ръководят от разума и принципите на свободата и равенството. Те твърдят, че всички хора са създадени равни, че правителствата съществуват, за да служат на хората – а не обратното – и че законите трябва да се прилагат както за управляващите, така и за управляваните (концепция, известна като върховенство на закона), формулирана в Европа като Rechtsstaat. В Англия мислители като Джон Лок (1632–1704) твърдят, че всички хора са създадени равни, че правителствата съществуват, за да служат на управляваните, и че законите трябва да се прилагат еднакво както за владетелите, така и за гражданите (концепция, по-късно формулирана като върховенство на закона). По същото време, на европейския континент, френските философи развиват също толкова влиятелни теории: „За духа на законите“ (1748) на Шарл дьо Монтескьо развива доктрината за разделение на властите, „За обществения договор“ (1762) на Жан-Жак Русо формулира принципа на народния суверенитет и „общата воля“, а Волтер защитава свободата на съвестта и словото. Тези идеи са от основно значение за Френската революция и се разпространяват широко в Европа и извън нея. Те също така повлияват на Американската революция и по-широкото развитие на либералната демокрация. След период на разширяване през втората половина на 20. век либералната демокрация се превръща в преобладаваща политическа система в света.Anna Lührmann, Seraphine F. Maerz, Sandra Grahn, Nazifa Alizada, Lisa Gastaldi, Sebastian Hellmeier, Garry Hindle and Staffan I. Lindberg. Autocratization Surges – Resistance Grows. Democracy Report 2020. Varieties of Democracy Institute (V-Dem).
Либералната демокрация се основава на следните постулати: Правото на живот и достойнството на личността Свобода на словото Свобода на медиите и достъп до алтернативни източници на информация Свобода на религията и публично изразяване на религиозни възгледи Правото на присъединяване към политически, професионални и други организации Свобода на събранията и открита обществена дискусия Академична свобода Независимо правосъдие Равенство пред закона Правото на справедлив процес при върховенството на закона Поверителност и правото на личен живот Правото на собственост и частно предприемачество Свобода на движение и заетост Право на образование Правото на свободен труд и свобода от прекомерна икономическа експлоатация Равенство на възможностите
Източници
Категория:Демокрация Категория:Либерализъм Категория:Форми на управление