Паладин (Paladin; мн.ч. Paladine от лат. palatinus) е название на висш придворен, благородник с особена почит, най-често рицар, на двора на римските и византийски императори.
Името произлиза от римския хълм Палатин, където са живели императорите.
През Средновековието са се определяли 7 паладини или курфюрсти, които трябва да избират краля и да го заместват, когато не е в града. Наричат ги пфалцграфове.
Според поемата „Песен за Ролан“ Карл Велики имал 12 Паладини: Роланд, племенник на Карл Велики и главен герой на историята; Оливер, приятел на Роланд; Жерин, Гѐриер, Бѐренгиер, Отон, Самсон, Енгелиер, Ивон, Ивоаре, Ансѐис, Гирард (Gérin, Gérier, Bérengier, Otton, Samson, Engelier, Ivon, Ivoire, Anséis, Girard)
Паладини се наричат и рицарите на Кръглата маса на крал Артур.
В по-ново време Хитлер също нарича „Paladin“ втория човек в държавата Херман Гьоринг.Stefan Marthens: Erster Paladin des Führers und Zweiter Mann im Reich. Paderborn 1985, ISBN 3-506-77474-3.Wolfgang Paul: Hermann Goering: Hitler's Paladin or Puppet? London 1998, ISBN 1-85409-429-7
Източници
Вижте също Паладинският ритуал
Категория:Древноримски титли Категория:Византийски титли и длъжности Категория:Благороднически титли *