Пиърс Чарлз де Лейси О'Махони () е ирландски благородник и протестант националист, филантроп и виден българофил.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 595.
Биография Пиърс О'Махони е роден на 9 юни 1850 година в Дъблин, но произхожда от благороднически род от графство Кери. Завършва училището „Ръгби“, графство Уоруик, колежа „Магдалена“ в Оксфорд и се дипломира в Кралския земеделски колеж в Сиренсестър. Като британски депутат в периода 1886-1892 и ирландски националист защитава идеята за независимост на Ирландия. Заедно с Уилям Гладстон защитава българската кауза в британския парламент след потушаването на Априлското въстание в Османската империя.
Сиропиталище „Свети Патрикий“
Пристига в България през 1903 година, за да основе сиропиталището „Свети Патрикий“ в София за деца сираци от Македония и Одринска Тракия, жертва на турските изстъпления през Илинденско-Преображенското въстание. Всичките деца са осиновени от Пъирс О'Махони, взимат неговата фамилия О'Махони или Махонин и получават солидно образование с неговата помощ. Сред възпитаниците му са: граматиковците Никола Иванов, юрист и подофицер, Атанас Димов, мичман II ранг на миноносеца „Храбри“ и Тодор Петков, български художник, Апостол Георгиев, български офицер, загинал през Първата световна война,ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 143, л. 21, 22ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 88; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 172-173 Атанас Попфилипов от Бачево, лекар,Асиова, Бойка, „Съдба - не за смут, а за памет“, сп. „Тема“ и други.
След Междусъюзническата война и българската национална катастрофа О'Махони активно защитава българската кауза.
Преди началото на Първата световна война активно работи България да не се присъедини към съюза на Централните сили. През януари 1915 година е награден лично от цар Фердинанд I с орден „За гражданска заслуга“. По време на пребиваването си в България приема православието, но не спира да е член на Ирландската църква, докато през 1927 година е принуден да избира между двете и в крайна сметка приема католицизма през 1929 година.
Умира на 31 октомври 1930 година в Дъблин.
Памет Площад и улица () в София носят името Пиърс О'Махони.
Допълнителна литература Shortall, Séamus, Spassova, Maria, „Pierce O’Mahony, an Irishman in Bulgaria“ (2002) / Мария Спасова, Шеймъс Шортал. Пиърс О`Махони – един ирландец в България. 2002. Изд. „Аксиор мрежови системи“, 352 стр., двуезично издание на български и английски език.
Бележки
Външни препратки Михо Червенков. О' Махони – благодетелят. – Дума, 20 януари 2017, брой 14. Зорница Панталеева. Пиърс О'Махони – ирландецът, който спаси македонските сираци. 2016. Делото на благородника българофил Пиърс О' Махони. – България Македония. 2014, бр. 4 – 5. Ралица Кръстева. Благородният старец Пиърс О'Махони и дългите пътища на сърцето. – Свет. 2011, бр. 7, с. 36 – 43.
Категория:Ирландски политици Категория:Ирландски благодетели Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“ Категория:Ирландци в България Категория:Родени в Дъблин Категория:Починали в Дъблин