Народно социално движение (НСД) е популярното, но неофициално име на Демократически сговор (Александър Цанков), наричан още Синия сговорПоппетров (2009), стр. 523 – крайнодясна политическа партия в България през 1932 – 1944 година, получила известност и като „Цанково движение“. Заема националистически позиции.
История Народното социално движение води началото си от крилото на основания след Деветоюнския преврат Демократически сговор, водено от Александър Цанков. Цанков, който оглавява правителството на Сговора от 1923 година, влиза в конфликт с други влиятелни фигури в организацията, като Иван Вълков и Андрей Ляпчев. През 1926 година той е отстранен от премиерския пост и оглавява вътрешната опозиция в партията, но през 1930 година постига компромис с Ляпчев и става министър на просветата. След като Демократическият сговор губи изборите през 1931 година, разногласията отново се засилват и през 1932 година Цанков се отделя в самостоятелна партия – Народно социално движение.
През декември 1933 година към Движението се присъединява нова група от Демократическия сговор – Андрей Ляпчев, включваща Славейко Василев, Тодор Кожухаров, Никола Кемилев. В началото на следващата година в организацията се включват още общественици, като звенарят Димо Казасов, земеделците Константин Томов и Христо Манолов, сговористът Христо Статев.
Успехите в общинските избори от март 1934 г. (в които взема 11,5% от гласовете), го подтикват към непосредствено завземане на политическата власт в страната. За целта по подобие на Бенито Мусолини от края на октомври 1922 г., НСД планира за 21 май 1934 г. „поход към София“, но е изпреварен от звенарите, които предния ден извършват държавен преврат. След последвалата забрана на политическите партии в страната движението продължава да води полулегален живот. Скоро следва и разцепление, като част от неговите ръководни дейци, като Христо Калфов, Иван Русев и др., се ориентират към сътрудничество с деветнадесетомайците.
Въпреки че отделни представители на движението участват, макар и временно, в управлението на страната, неговият лидер проф. Александър Цанков е държан настрана от властта поради опасенията на цар Борис III от диктаторските му прийоми и голямата близост с Берлин. НСД заема твърди опозиционни позиции, като смекчава антидемократичните си позиции, но постепенно губи влияние, изместено от по-радикалните крайнодесни организации.
В навечерието на 9 септември 1944 движението се готви за нов държавен преврат в страната, но рязко променената обстановка след обявяването на война от СССР проваля тези му намерения, а водачът му проф. Александър Цанков бърза да избяга от страната. След 9 септември 1944 г. привърженици на движението формират конспиративни групи против отечественофронтовската власт, но бързо са ликвидирани. Печатни органи: в. „Демократически сговор“ (Цанков), в. „Нова България“, в. „Слово“.
Идеология и структура Народното социално движение възприема организационната структура и идеи на италианските фашисти, но след идването на Адолф Хитлер на власт в Германия (януари 1933 г.) се преориентира към германския националсоциализъм. Ратува за силна „надпартийна власт“, за решаващата роля на „водача“, за активната намеса на държавата в стопанския и социалния живот, за намаляване ролята на парламента в държавното управление и др.
Историкът Николай Поппетров сочи, че НСД симпатизираща на италианския фашизъм и националсоциализма, въпреки декларираната нужда за създаване на „наше собствено чисто българско движение“.Поппетров (2009), стр. 523 – 5; За цитата вж. Цанков (1932), стр. 13 – 45 Според Поппетров характерът на партията също издава това:
Различни изследователи подчертават и профашистките и пронацистки идеи и декларации на една от основните фигури в сговора – Александър Цанков.Shurbanov & Sokolova (2001), стр. 82; Bell (1999), стр. 233
Бележки
Цитирани източници
Източници На български
Поппетров, Н. (съставител) (2009). Социално наляво, национализмът – напред. Програмни и организационни документи на български авторитаристки националистически формации. София: ИК „Гутенберг“. ISBN 978-954-617-060-6 Цанков, А. (1932). Нашият път. [Програмна реч, произнесена на 12.06.1932 г. в София, театър Ренесанс]. София: Демократически сговор/печатница „Книпеграф“
На английски
Bell, J.D. (1999). The Radical Right In Bulgaria. In: S.P. Ramet (ed.), The Radical Right: In Central and Eastern Europe Since 1989. University Park, PA: Penn State Press. ISBN 978-0-271-04379-1 Shurbanov, A. & Sokolova, B. (2001). Painting Shakespeare red: an East-European appropriation. Newark London: University of Delaware Press Associated University Presses. ISBN 978-0-87413-726-2
Категория:Фашистки организации в България Категория:Закрити политически партии в България Категория:История на България (1918 – 1945) Категория:Забранени крайнодесни партии Категория:Основани в България през 1932 година