Пемо (Pemmo) e от 706 до 739 г. херцог (dux) на лангобардското херцогство Фриули.
Син е на Било от Белунум (Белуно), който е избягал заради въстание във Forum Julii (Цивидале).
Женен е за Ратперга, с която има синовете Ратчис, Ратхаит и Айзтулф.Павел Дякон, Historia Langobardorum VI, 25 – 26
През 706 г. Пемо става херцог на Фриули, като наследник на смъкнатия Корвол (Corvolus). В своя дом той приема сираците на падналите лангобарди в последната война против словаките и ги възпитава заедно със собствените си деца.Historia Langobardorum VI, 25 – 26 Когато славяните от Карантания нападат Лауриана, той марширува против тях с порасналите си възпитаници. Славяните претърпяват големи загуби, а Пемо загубва само един човек. Сключват мирен договор.Historia Langobardorum VI, 45
Той затваря патриарх Каликст от Аквилея, понеже той изгонил владиката Аматор на Julia Carnica от Фриули. Тогава крал Лиутпранд сваля Пемо от трона и поставя около 739 г. на неговото място за херцог на Фриули сина му Ратчис. Пемо иска да избяга заедно с привържениците си при славяните, но Ратчис успява да накара Лиутпранд да го помилва. Помилвани са също и синовете му Ратхаит и Айзтулф, а останалите са затворени. Historia Langobardorum VI, 51
За по-нататъшния живот на Пемо няма сведения. Синовете му Ратчис и Айзтулф стават крале на лангобардите.
Ратчис подарява в чест на баща си олтар. Надписът разказва за „прочутият и благороден Пемо“, който възстановява разрушената Йоан-църква и я обогатява с много подаръци.Hodgkin, Italy and her Invaders Vol VI, S. 333 – 334
DE MAXIMA DONA XPI AD CLARIT SVEBEIMI CONCESSA PEMMONI VBIQVE DIRVTO FORMARENTVR VT TEMPLA NAM EI INTER RELIQVAS SOLARIVM BEATI JOHANNIS ORNABIT PENDOLA EX AVRO PVLCHRO ALT ARE DITABIT MARMORIS COLORE RATCHIS HIDEBOHRIT.
Литература Павел Дякон, Historia Langobardorum. Ludwig Bethmann und Georg Waitz, in: Monumenta Germaniae Historica, Scriptores rerum Langobardicarum et Italicarum saec. VI–IX, Hahn, Hannover 1878, S. 12−187 (Liutprand S. 177−187) Wilfried Menghin, Die Langobarden. Archäologie und Geschichte. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985, ISBN 978-3-8062-0364-4. S. 193−198 Jörg Jarnut, Geschichte der Langobarden, Kohlhammer, Stuttgart 1982, ISBN 3-17007515-2, S. 80−105
Източници
Външни препратки Павел Дякон:History of the Langobards Ludo Moritz Hartmann: Geschichte Italiens im Mittelalter Bd. II Teil 2, Perthes, Gotha 1903, S. 134 – 136 Thomas Hodgkin, Italy and her Invaders Vol VI, S. 332 – 334 херцог Пемо
Категория:Лангобарди Категория:Херцози на Фриули