Хорхе Франсиско Исидоро Луис Борхес Асеведо (( audio)) е аржентински писател, есеист, поет и преводач, смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век.
Роден в Буенос Айрес, Борхес прекарва там детските си години, докато през 1914 г. с родителите си се премества в Швейцария. Там учи в колежа на Женева, а семейството пътува много из Европа, включително Испания. Борхес започва литературната си кариера в началото на 1920-те години с публикации в издания, близки до сюрреализма. От 1955 г. е директор на аржентинската Национална библиотека и професор по литература в Университета в Буенос Айрес. През 1960-те години придобива международна известност, като получава няколко престижни награди, а произведенията му започват да се превеждат и издават в чужбина. Световната му слава укрепва през следващите години, превръщайки се в част от латиноамериканския бум в литературата.
Най-известните книги на Борхес са „Измислици“ (1944) и „Алефът“ (1949), сборници от разкази, свързани от общи теми, като сънищата, лабиринтите, библиотеките, животните, измислените писатели, религията и Бог. Произведенията му се отнасят към жанровете на фантастиката и характерния за латиноамериканската литература от този период магически реализъм. Критикът Анхел Флорес, който за пръв път използва термина „магически реализъм“, дори сочи като начална точка на това движение сборника на Борхес от 1935 година „Всеобща история на безчестието“.
Награждаван е многократно, но консервативните му политически позиции будят спорове и се счита, че пречат и на присъждането на Нобелова награда за литература,Británico gana el Premio Nobel de Literatura (en inglés) James M. Markham. The New York Times, 7 de octubre de 1983. Accesado el 15-08-2010Feldman, Burton (2000) El Premio Nobel: una historia de genio, controversia y prestigio. Editorial Arcade; p. 81 (En inglés) за която е номиниран в течение на близо тридесет години. На 55-годишна възраст той е напълно сляп: много изследователи предполагат, че прогресивната му слепота го мотивира да създава иновативни литературни символи чрез въображението. Умира в Женева през 1986 г.
Биография Произход и младежки години
Хорхе Луис Борхес е роден на 24 август 1899 г. в Буенос Айрес в образовано семейство от средната класа, живеещо в скромния по това време квартал Палермо. Баща му, Хорхе Гийермо Борхес Хаслам, е адвокат и преподавател по психология. Неговият баща е офицер с испанско-португалски произход, а майка му е англичанка. Борхес Хаслам израства, говорейки английски, и семейството му често пътува в Европа и остава свързано с английската култура.
Майката на Хорхе Луис Борхес, Леонор Асеведо Суарес, е преводачка и произлиза от стара уругвайска креолска фамилия, играла активна роля в испанската колонизация на Южна Америка, и често разказва за подвизите на своите предшественици. В своята книга от 1929 г. „Бележникът Сан Мартин“ („Cuaderno San Martín“) Борхес включва поемата „Исидоро Асеведо“ („Isidoro Acevedo“), посветена на неговия дядо, офицера Исидоро де Асеведо Лаприда.
До единадесетата си година Борхес получава образованието си у дома, двуезично на испански и английски. Едва деветгодишен Хорхе Луис Борхес превежда на испански „Щастливият принц“ на Оскар Уайлд. Преводът е публикуван в местно списание, но познатите му смятат, че истинският преводач е баща му.
Бащата на Борхес се отказва от адвокатската си кариера поради влошаването на зрението и през 1914 г. семейството се премества в Женева. Там Борхес Хаслам се опитва да лекува очите си, а синът и дъщеря му Нора посещават училище, където научават френски. Поради политическата нестабилност в Аржентина и започналата Първа световна война, семейството остава в Швейцария близо десет години. През 1917 г. Хорхе Луис Борхес се запознава с поета Морис Абрамович, с когото поддържа близки отношения до края на живота му. През 1918 г. завършва Женевския колеж, а след края на войната се мести често, заедно със семейството си, и живее в Лугано, Барселона, Майорка, Севиля и Мадрид.
През този период Борхес се запознава с произведенията на Артур Шопенхауер и „Голем“ на Густав Майринк, които оказват влияние върху неговото творчество. В Испания той се присъединява към авангардното антимодернистично литературно движение на ултраизма, вдъхновено от Гийом Аполинер и Филипо Томазо Маринети. Първото му стихотворение „Химн на морето“ е написано в стила на Уолт Уитман и е публикувано в испанското списание „Гресия“. В Испания се запознава с известни местни писатели, като Рафаел Кансинос-Асенс и Рамон Гомес де ла Серна.
Начало на литературна дейност
През 1921 г. Борхес и родителите му се завръщат в Буенос Айрес. Там той става един от пионерите на ултраизма и започва да публикува свои поеми и есета в различни литературни списания, като авангардисткото „Мартин Фиеро“. През 1923 г. издава първата си стихосбирка „Fervor de Buenos Aires“. Той участва и в издаването на вестник „Присма“, разпространяван главно чрез разлепване по улиците на града. По-късно Борхес съжалява за някои от ранните си публикации и се опитва да изкупи и унищожи техните налични копия. Въпреки това още през тези години той си създава добра репутация, като през 1930 г. Нестор Ибара го нарича „великият апостол на криолизма“, прославящ латиноамериканския регионализъм.
Борхес е сред редовните сътрудници на създаденото през 1931 г. от Виктория Окампо списание „Сур“ още от основаването му. То бързо се превръща във водещото аржентинско литературно издание, което помага за по-широката популярност на Борхес. Окампо го запознава с Адолфо Биой Касарес, друга известна фигура в аржентинската литература, който става негов близък приятел и сътрудник. Двамата пишат заедно няколко книги, част от тях под псевдонима Х. Бустос Домек, включително пародийна детективска поредица и фантастични разкази. Силно влияние върху Борхес по това време оказва и семейният приятел Маседонио Фернандес.
В средата на 30-те години Хорхе Луис Борхес се насочва към фантастиката и екзистенциалната проблематика. По това време много други латиноамерикански писатели като Хуан Рулфо, Хуан Хосе Ареола и Алехо Карпентиер също експериментират в тази посока, повлияни от феноменологията на Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер и от екзистенциализма на Жан-Пол Сартр. През 1933 година Борхес е назначен за редактор на литературната притурка на вестник „Критика“, където за пръв път публикува части от бъдещия си сборник „Всеобща история на безчестието“ („Historia universal de la infamia“, 1936). Книгата включва два вида текстове. Първият са документални есета и разкази, използващи похвати на художествената литература при описването на действителни случаи. Вторият вид са литературни мистификации, представени като преведени откъси от известни, но рядко четени произведения.
През следващите години Хорхе Луис Борхес е литературен съветник на издателство „Емесе Едиторес“, а от 1936 до 1939 г. води седмична рубрика в „Огар“. През 1938 г. е назначен за първи асистент в общинската библиотека в работническия квартал Мигел Кане. Той е натоварен с каталогизирането на книгите, но сбирката на библиотеката е толкова малка, че му остава много свободно време за писане.
Кариера
Бащата на Борхес умира през 1938 г., малко преди 64-ия си рожден ден. В навечерието на Коледа същата година Борхес претърпява тежка травма на главата, по време на лечението той за малко не умира от сепсис. Докато се възстановява от инцидента, започва да опитва нов стил на писане, с който ще стане известен. Първият му разказ, написан след инцидента, „Пиер Менар, автор на Кихот“, излиза през май 1939 г. Едно от най-известните му произведения, „Менар“ разглежда същността на авторството, както и връзката между автора и историческия контекст. Първият му сборник с разкази „Градината на разклоняващите се пътеки“ излиза през 1941 г., съставен предимно от произведения, публикувани преди това в „Сур“.Tóibín, Colm, Don't abandon me, London Review of Books, 11 May 20061. Посетен на 19 април 2009 г.
Заглавната история се отнася до китайски професор в Англия, д-р Ю Цун, който шпионира за Германия по време на Първата световна война, в опит да докаже на властите, че азиатец е в състояние да получи информацията, която търсят. Съчетание от книга и лабиринт, тя може да се чете по много начини. Чрез нея Борхес може би изобретява хипертекстовия роман и описва теорията на Вселената, основана на структурата на такъв роман.Bolter, Jay David; Joyce, Michael (1987). „Hypertext and Creative Writing“. Hypertext '87 Papers. ACM. pp. 41 – 50.Moulthrop, Stuart (1991). „Reading From the Map: Metonymy and Metaphor in the Fiction of 'Forking Paths'“. In Delany, Paul; Landow, George P. (eds.). Hypermedia and Literary Studies. Cambridge, Massachusetts and London, England: The MIT Press.
Съставена от истории, заемащи над шейсет страници, книгата като цяло е добре приета, но „Градината на разклоняващите се пътеки“ не успява да спечели литературните награди, които мнозина от неговия кръг очакват.Wardrip-Fruin, Noah & Montfort, Nick (2003). The New Media Reader. MIT Press. Виктория Окампо посвещава голяма част от изданието на „Сур“ от юли 1942 г. на проекта „Репарация за Борхес“. Многобройни водещи писатели и критици от Аржентина и от целия испаноезичен свят допринасят с писания за проекта.
В началото на тридесетте години, виждайки, че не може да се издържа като писател, Борхес започва нова кариера като обществен деятел. Става все по-голяма публична фигура, назначен е за президент на Аржентинското дружество на писателите и за професор по английска и американска литература в Аржентинската асоциация на английската култура. Неговият разказ „Ема Зунц“ е филмиран (под името „Дни на омразата“, режисиран през 1954 г. от Леополдо Торе Нилсон). По това време Борхес също започва да пише сценарии. През 1955 г. става директор на Аржентинската национална библиотека. В края на 50-те години той напълно ослепява.
По-късната си стихосбирка, „В похвала на мрака“, развива тази тема. През 1956 г. Университетът в Куйо присъжда на Борхес първата от многото почетни докторски степени и на следващата година получава Националната награда за литература. От 1956 до 1970 г. Борхес заема и длъжността професор по литература в Университета в Буенос Айрес и други временни назначения в други университети. През есента на 1967 г. и пролетта на 1968 г. той изнася лекции в Харвардския университет.
Тъй като зрението му се влошава, Борхес разчита все повече на помощта на майка си. Когато вече не може да чете и пише (никога не се научава да чете с брайлова азбука), майка му, с която остава много близък, става негов личен секретар. Когато Перон се завръща от изгнание и е преизбран за президент през 1973 г., Борхес незабавно подава оставка като директор на Националната библиотека.Borges, Jorge Luis (2013). Jorge Luis Borges: The Last Interview: and Other Conversations (The Last Interview Series). Melville House. ISBN 978-1-61219-204-8.
Международна известност В антологията на испаноамериканските поети от 1943 г. на Хей Хейс се появяват осем стихотворения на Борхес.H. R. Hays, ed. (1943) 12 Spanish American Poets. New Haven: Yale University Press p118-139. „Градината на разклоняващите се пътеки“, един от първите разкази на Борхес, преведен на английски език, се появява през август 1948 г. Въпреки че в литературни списания и антологии през 50-те години се появяват няколко други превода на Борхес (и един разказ е публикуван в научнофантастично списание), международната му слава датира от началото на 60-те години.Borges, Jorge Luis (1998) Collected Fictions Viking Penguin. Translation and notes by Andrew Hurley (editorial note), p. 517.