Легендата за Тристан и Изолда е влиятелен трагичен рицарски роман, преразказван в множество източници с множество варианти. Легендата разказва трагичната история за тайната любов между корнуолския рицар Тристан (също и Тристам, Тристрам – ) и ирландската принцеса Изолда (Изолде, Изолт и пр.). Историята предшества и най-вероятно повлиява на Артуровия романс между Ланселот и Гуиневир, като оставя значима следа в Западното изкуство, идеята за романтична любов и литературата, откакто се появява през XII век. Докато детайлите се различават при всеки автор, разказал историята, то основната сюжетна линия винаги остава почти непроменена.
Персонажи
Тристан – племенник на крал Марк, влюбен в Изолда Изолда Русокосата – съпруга на крал Марк, влюбена в Тристан Крал Марк – чичо на Тристан и съпруг на Изолда Ривален – крал на Лоноа Бланшфльор – сестра на крал Марк, жена на Ривален и майка на Тристан Рохалт – доведен баща на Тристан Горвенал – учител на Тристан Бранжиен – прислужница на Изолда Перинис – слуга на Изолда Морхолт – ирландски рицар, брат на ирландската кралица Андрет, Генион, Гондоин, Деноален – барони на крал Марк Фросин – гърбаво джудже Ивен – болен от проказа Брат Огрин Ори – горският пазач Херцог Жилен Изолда Белоръката – съпруга на Тристан Хоел – бретонски херцог, баща на Изолда Белоръката Граф Риол – противник на херцог Хоел Кахердин – син на Хоел
Значение на имената Името Тристан вероятно идва от келтското Дристан, което означава „бурен вятър“. Родствената му дума на санскритски звучи като „Дритстан“ и се превежда като „самохвален“. Немската дума „тюрстиг“ означава „смел“ и „див“ като гръцката „трасис“. Според разказа на Жозеф Бедие името Тристан идва от френското triste и означава тъжен, скръбен:
Интересен е и произходът на името Изолда. Древната германска богиня на зимата се казва Иза. Немски езиковеди считат, че името на град Айзенах от провинция Тюрингия идва от името на тази богиня. Айзенах е недалече от замъка Вартбург. Близо до него е планината Холда, известна още като планината на Венера. Според древногерманския мит, в пещерата на тази планина е живяла фрау Холда, германизираната Венера, в чиито мрежи попада вартбургският певец Танхойзер. От сливането на тези две имена – Иза и Холда се получило името Изолда.
Легендата на Тристан
Съществуват две главни предания за легендата на Тристан. Ранните обхващат произведенията на двама поети от втората половина на XІІ век, Томас Британски и Берул (норман или бретонец).
Късните традиции идват от „Роман за Тристан“ в проза () 1240 г., която се различава значително от ранните версии на Томас и Берул. Прозаичният „Роман за Тристан“ се превръща в класическа средновековна приказка за Тристан и Изолда, който по-късно осигурява фон за произведенията на Томас Малори – английски автор, написал „Смъртта на Артур“ 1485 г.
„Артуризацията“ на легендата, т.е. присъствието на крал Артур и рицарите на Кръглата маса като основен повествователен декор, тук достига връхната си точка. Краят на романа не следва традицията от XII век за трагичната, но неизбежна участ на героите. Тристан загива от ръката на вуйчо си крал Марк, който подло го посича с изненадващ удар в гърба. Смъртта е представена не като възвишено пренасяне във вечността, а като нелепа случайност.
Историята и образът на Тристан са различни при всеки поет. Дори правописът се различава значително, но най-популярно е Тристан (Tristan). Повечето версии на историята обаче следват едни и същи очертания.
След победата над ирландския рицар Морхолт, Тристан пътува към Ирландия, за да върне Изолда на чичо си, крал Марк от Конуол, за да се оженят. По пътя Тристан и Изолда изпиват любовна отвара, която ги кара да се влюбят лудо един в друг.
В куртоазната версия ефектът на отварата е за цял живот, но в по-разпространените простонародни версии, ефектът намалява след три години. В някои варианти героите случайно приемат отварата, в други човекът, приготвил отварата, инструктира Изолда да я сподели с Марк, но тя нарочно я дава на Тристан. Въпреки че Изолда се омъжва за Марк, с Тристан са принудени да станат любовници заради отварата. Докато типичният доблестен Артуров герой би бил засрамен от действията си, Тристан и Изолда са освободени от отговорност поради невъзможността да се противопоставят на действието на любовната отвара. Кралските съветници многократно се опитват да изобличат прелюбодейството, но двойката непрекъснато използва трикове, за да запази невинната фасада.
Във версията на Берул действието на отварата изчезва и двамата любовници са свободни да избират дали да прекратят отношенията си или да ги продължат. Също като любовният триъгълник Артур – Ланселот – Гуиневир, Тристан, Марк и Изолда се обичали един друг. Тристан уважавал и обичал крал Марк като свой наставник и доведен баща. Изолда била благодарна, че Марк е добър към нея. Марк обичал Тристан като син, а Изолда – като съпруга. Но всяка нощ двамата любовници имат ужасни кошмари за бъдещето. Впоследствие чичото на Тристан разбира за взаимоотношенията му с Изолда и се опитва да залови прелюбодейците. Марк намира доказателство за тяхното предателство и решава да ги накаже: Тристан да бъде обесен, а Изолда да отиде на горящата клада. Но и двамата успяват да се измъкнат от наказанието: Изолда е подслонена в Прокажената колония, а Тристан бяга от бесилото. Той прави невероятен скок от параклиса и спасява Изолда. Любовниците намират убежище в гората на Мороа и използват прикритието, докато Марк не ги открива. Те се помиряват с Марк след като Тристан се съгласява да върне Изолда и да напусне страната. Тристан заминава за Бретан, където се жени за Изолда Белоръката, дъщеря на Хол от Бретан и сестра на Кехадин. В „Роман за Тристан“ в проза () и произведенията, базирани на нея, Тристан е смъртно ранен от Марк, който коварно го пробожда с отровно копие, докато Тристан свири на арфа за Изолда.
Поетичните версии на легендата за Тристан предлагат различна информация за смъртта на героя.
Според версията на Томас, Тристан е ранен от отровно копие, докато се опитва да спаси млада жена от шестима рицари. Тристан изпраща своя приятел Кахедин да намери Изолда от Ирландия, единствената способна да го изцери. Тристан казва на Кахедин да плава обратно с бели платна, ако води Изолда, и с черни, ако тя не е с него. Изолда се съгласява да се върне при Тристан с Кахедин, но ревнивата съпруга на Тристан, Белоръката Изолда, лъже Тристан за цвета на платната. Той умира от мъка, мислейки, че Изолда го е предала, а Изолда умира, падайки върху трупа му.
Няколко варианта от „Роман за Тристан“ в проза включват традиционната смърт на Тристан от поетичните версии. Във френските източници, като например тези които са внимателно подбрани и преведени от английски, се казва, че от гроба на Тристан се издига къпинов трънлив храст, който е израснал толкова, че е оформил арка, която се вкоренява в гроба на Изолда. Разказва се, че крал Марк три пъти се е опитва да изсече клоните и да ги раздели, но те винаги израстват наново и се преплитат. Това поведение на къпиновия храст било познато на средновековните хора, които се занимавали със земеделие. По-късни разкази разкрасяват тази част от историята, според която от гроба на Тристан израства шипков храст, а от този на Изолда – розов храст, които впоследствие се преплитат. Още по-късни версии говорят за растенията леска и орлови нокти.
Други истории разказват, че любовниците дори са имали много деца. В някои те имат само син и дъщеря, които кръстили на себе си. Тези деца оцелели след смъртта на своите родители и имали свои собствени приключения.
В романа „Тъжната Исае“ () анонимният герой е синът на Тристан и Изолда. Той се замесва с крал Оберон и се жени за момиче на име Марта, която носи неговия син Марк.
Произход на легендата Персийски и западен
Има много теории за произхода на легендата за Тристан, но историците спорят коя е най-точна. Някои учени смятат, че персийската история за „Вис и Рамин“ (, оригинал ) е моделът за Тристановата легенда, защото има твърде много прилики, за да е просто съвпадение.Stewart Gregory (translator), Thomas of Britain, Roman de Tristan, New York: Garland Publishers, 1991Fakhr al-Dīn Gurgānī, and Dick Davis. 2008. Vis & Ramin. Washington, DC: Mage publishers
Доказателствата за персийския произход на легендата са много косвениGrimbert, Joan T. 1995. Tristan and Isolde: a casebook. New York: Garland Pub и различни теории предполагат по какъв начин тази персийска история може да е достигнала Запада. Някои предполагат обмен на истории по време на Кръстоносните походи в Сирия чрез певците, които са имали достъп и до кръстоносците, и до сарацинитеwww.pravoslavie.bg в Свещената земя.Grimbert, Joan T. 1995. Tristan and Isolde: a casebook. с. 21
В Корнуол се намира т.нар. „Камък на Тристан“ (). Върху камъка има надпис с името Друстан (), но не всички историци са съгласни, че Друстан е архетипът на Тристан. Има препратки към Марк (March ap Meichion) и Тристан както в уелските триади, в гномната поезия (), така и в историите на МабиногионДума от уелски, идва от „mab“, което се превежда разкази за младежи, а по късно като разкази за герои. и в агиографията на Илтуд от XI век.
Герой, наречен Дристан, се появява като един от Артуровите съветници в края на произведението The Dream of Rhonabwy от ранния XIII век в приказка от колекция уелска проза, позната като Мабиногион (), а Изолда е спомената като една от великите, сред хората в двора на Артур, в един доста по-ранен Мабиногион Culhwch and Olwen.Jeffrey Gantz (translator), Culhwch and Olwen, from The Mabinogion, Penguin, 18 ноември 1976 г.
Аналогии
Възможните ирландски предшественици на легендата за Тристан са получили голямо научно внимание. Един злополучен triantán an ghrá, или любовен триъгълник, се намира в доста ирландски текстове и най-вече в текст, наречен „Tóraigheacht Dhiarmada agus Ghráinne“, или „Бягството на Диармайд и Грайне“. В тази история възрастният Фион мак Кумхейл взима младата Грейне за съпруга. По време на тържествената церемония тя се влюбва в Диармайд, един от най-доверените воини на Фион. Грейн дава приспивателна отвара на всички присъстващи освен на Диармайд. Впоследствие го убеждава да избяга с нея. Бегълците биват преследвани из цяла Ирландия.
Друга ирландска аналогия е „Scéla Cano meic Gartnáin“, запазена в „Yellow Book of Lecan“ от XIV век. В тази приказка Кано е детрониран шотландски крал, който приема гостоприемството на крал Маркел от Уи Майл (King Marcan of Ui Maile). Неговата млада съпруга Кред дава опиати на всички присъстващи и убеждава Кано да ѝ стане любовник. Те двамата се опитват да се срещат, докато са в двора на Маркел, но са притиснати от придворните. Впоследствие Кред се самоубива, а Кано умира от мъка.
В цикъла Ulster има текст Clann Uisnigh, или „Deidre of the Sorrows“, в който Наойс мак Юснеш се влюбва в Диърдри, която била пленница на крал Конкобар мак Нес, според пророчество, че Ълстър ще бъде въвлечен в гражданска война заради мъже, биещи се за красотата на Диърдри. Конкобар е дал дума да се ожени за нея, за да предотврати войната, и така си отмъщава на Clann Uisnigh.
Някои учени смятат, че Пирам на Овидий, както и историята на Ариадна в Наксос, могат да имат връзка с развитието на легендата за Тристан. Превръщането на умрелите Тристан и Изолда в растения и тяхното преплитане има общо с любовната история на Овидий за Бавкида и Филемон Baucis and Philemon, според която двама любовници са трансформирани след смъртта си в две различни дървета, израстващи от един и същи ствол. Това обаче също се случва и в сагата Deidre of the Sorrows.
Връзка с крал Артур