ФК „Сливнишки герой“ е футболен клуб от гр. Сливница, участник в Югозападна Трета аматьорска футболна лига.
Председател на Управителния съвет на клуба е Венцислав Баликов, Изпълнителен директор е Янко Димитров, спортно-техническото ръководство включва старши треньора Николай Христозов, с помощник Владимир Манолков, Директор на Детско-юношеската школа е Петър Кръстанов.
Мачовете си отборът играе на градския стадион „Сливнишки герой“.
История на клуба Ранни години
Футболът е най-старият спорт, развиващ се на територията на Сливница, и без съмнение е най-обичаният.
Отборът по футбол е сформиран през 1923 година, малко след създаването на дружеството за физкултура и спорт „Сливнишки герой“. Клубът може да се похвали с една от най-дългогодишните истории в държавен мащаб. До началото на 70-те години на XX век, футболният отбор е играл мачовете си на тревното игрище на територията на машинно-тракторната станция или на Сливнишкия военен полигон.
През годините клубът носи имената: Сборен отбор Сливница (от 1954 г.), Урожай (от 1955 г.), Сливнишки герой (от 1957 г.).
През 1964 – 65 година за нуждите на тима е построен градският стадион „Сливнишки герой“. В близост до него се намира и помощното игрище и постройка, изпълняваща функциите на съблекалня и офис. С годините възникват проблеми с материалната база, нейното обновяване и реконструкция. Дълго време радиоуредбата на стадиона не е работила. А след възникването на мотоболния клуб, двата отбора е трябвало да делят помощното игрище. Това принудило футболния тим да тренира на стадиона, което влошило състоянието на терена.
Освен на градския стадион „Сливнишки герой“ мачове, предимно на ДЮШ, се играят на тревното игрище в двора на ПГТ „Никола Й. Вапцаров“. Клубът притежава едно помощно игрище, а се разработва още едно, на мястото на бившия стадион за мотобол.История
Освен известния отбор „Сливнишки герой-1923“, масовото увлечение на населението по играта довежда до сформирането и на други отбори от града, създадени най-вече на квартален принцип. През 1945 година се създават два по-значими квартални отбора, сателити на „Сливнишки герой“. Това са „Горномалски устрем“ от кв. Горна махала и „Юнак“, от кварталите Паланка и Адамова махала. През годините са създавани още такива тимове, най-вече заради организирани градски мачове, със странни, често екзотични имена. До нас достигат имена като „Ударник“, „Урожай“, „Стрела“ и др. Някои от тези тимове са се състезавали в окръжните групи на бившия София окръг. Съществуват до края на 50-те години на XX век, след което остава само първият тим на града и някои заводски тимове, участници в работнически турнири и спартакиади.
Най-дълго съществува „Горномалски устрем“, който изработва собствен печат и участва в срещи с отбори от околийските села, в които постига няколко победи. Съществуването е относително кратко, като след разпадането си тимовете от кварталите дават на представителния тим няколко играчи. „Юнак“ предоставя на „Сливнишки герой“ петима играчи, а „Горномалски устрем“ шест играчи (един от които е вратарят Вергил Петров).
С годините в традиция се превръща провеждането на приятелски мачове между тези два отбора (махали). Оттогава „Сливнишки герой“ е единственият представителен отбор на Сливница.
След създаването на „Сливнишки герой“ тимът се състезава в Б РФГ, а през 1948 година се класира за квалификациите, даващи право на участие в А група. Съперник е отборът на „Марек“. Заради масов бой мачът е прекъснат при гол преднина за гостите от Дупница.
Неспортсменската проява довежда и до налагането на дисциплинарно наказание от БФС, което лишава Сливнишки герой от състезателни участия. Подновяването на тренировъчния процес след прекъсването е било много трудно. Много от по-добрите футболисти напускат отбора, като за следващите мачове предимно се е разчитало на местни момчета. Представянето на тима в тогавашната А окръжна група е било посредствено.
60-те години на ХХ век
В началото на 60-те години на XX век футболът търпи масово развитие. Работата на дружеството е насочена към младите. Организират се детски и средношколски отбори, започва редовен тренировъчно-състезателен процес. Футболната игра се застъпва и сред работническите колективи чрез турнири между предприятията.
От 1963 година с възраждането на Детско-юношеската школа за треньори първоначално са назначени няколко учители. През 1965 година ръководител на детския отбор е Данко Роев (поч. 2008 г.) – млад специалист, започнал да се занимава системно с футбол, по-късно станал един от най-известните треньори в страната (бил е начело на Локомотив Сф, Академик Сф, Пирин, Черноморец, Добруджа и Славия, има 44 мача начело на младежкия национален тим на България, водил е за 3 срещи и А отбора, „Алки“ Кипър и „Сулей Бахат“ Кувейт). Повечето от младежите, които той е подготвял, по-късно сформират основното ядро на представителния тим.
През 1966 г. мъжкият тим се поема от Георги Милушев. Завършилият ВИФ „Г. Димитров“ треньор е бил и играещ футболист.
В началото на 60-те години на XX век футболът в Сливница започва да се развива по-масово, сформират се отбори в училищата и предприятията. Ръководени от млади треньори детските и средношколските формации участват в окръжните първенства. През 1963 година детският тим достига до финала на окръжното първенство в София. Две години по-късно (1965 г.) средношколниците на училище „Христо Смирненски“ стават окръжни първенци и се класират до републиканско първенство. От редиците на тези детски отбори излизат състезатели за представителния тим.
През сезон 1966/67 година „Сливнишки герой“ е изграден от млади и талантливи футболисти. Те достигат да първото място на окръжното първенство и получават шанса да играят в квалификации за влизане в зоналните групи.
След успешно представяне на квалификационните срещи състояли се в Дупница и Ботевград, отборът на Сливница влиза в групите на зона „Витоша“.
70-те години на ХХ век, участие в Б ПФГ Доброто представяне на тима продължава и там. Първата година се класира на трето място, втората заема втората позиция. А третата година, през 1970 г., влиза в Б южна РФГ.
В Б група отборът играе 13 години. Там той постига и най-силните си резултати. Играе срещу представители на окръжните градове – Пирин, Благоевград, Пазарджик, Несебър, Смолян, Пловдив, Кюстендил и много други.
Първата си година в Б група „Сливнишки герой“ изиграва 34 мача и е с актив от 33 точки, заемайки десетото място.
В Сливница футболната игра винаги е била разпространена сред работническата класа. Мачовете и турнирите между отбори на предприятията са следени с голям интерес. Някои от тези тимове дори се подвизават в окръжните първенства. През 70-те и 80-те години на XX век успешно там се състезават работническите колективи на „ТПК Васил Левски“ и „ЗХМ Хладилна мебел“. В тези тимове играят работници от посочените предприятия и състезатели, ненамерили място в мъжкия отбор на „Сливнишки герой“. Впоследствие някои от тях се завръщат в представителния отбор.
В следващите три години тимът постига слаби резултати, като се представя на средно ниво. Нищо не е подсказвало предстоящия успех през сезон 1974/75, което класиране в крайна сметка се оказва най-високият резултат достиган някога.
През сезон 1974/75 година сливничани реализират 19 победи от 38 мача и с набраните 43 точки актив заемат престижното четвърто място. Пред тима са единствено отборите на „Берое“ СЗ (60 точки), „Черноморец“ Бс и „Торпедо“ Карлово, като с Торпедо имат равен брой точки, но по-лоша голова разлика. Въпреки дисциплинарното наказание от 1948 г. и темперамента на сливнишките привърженици, със завръщането си в Б група дружеството получава и купа за „Образцова спортна публика“.
В най-добрите си години, когато се е състезавал в Б групите, Сливнишки герой е бил воден от специалисти като: Трендафил Стойков, Борислав Габровски, Цветан Лалов, Борис Петров, Асен Милушев, Васил Симеонов, Димитър Йорданов.
За годините между 1950 г. и 1980 г. ДФС „Сливнишки герой“ се стреми да възстанови (след дисквалификацията на отбора) основите на сливнишката футболна школа. Осъществяването на тази цел не е било лесна задача. Като за начало дружеството е насочило усилията си към налагането на футболната игра в учебните часове и сформирането на детски и юношески отбори.
През 1976 година в града се основава школа по футбол с директор Младен Василев – един от най-добрите състезатели, които е имала Сливница. Надеждите на ръководството са били към изграждането на млад и перспективен отбор с бъдещи успехи.
Работата с детско-юношеските формации е била съчетавана с обновление на материалната база, привличането на специалисти, умножаване на чисто футболните прояви.
80-те години на ХХ век, аматьорски футбол През 1980 г. футболът продължава да бъде водещ в дружеството. След челното класиране през 1974 г. местата, които заема отборът следващите години, се приемат като провал. Проблемите пред тима са били свързани с липсата на млади попълнения от юношеските отбори. В продължение на четири години не са излъчени местни кадри, които да играят за представителния тим. Всичко произтичало от ограничената и несериозна дейност на школата, където дружеството работело най-усърдно. Нереализираното на момчета от града същевременно довежда и до увеличаване на пътуващите състезатели. През 1980 играчите от София наброявали дванадесет души.
Въпреки изготвените планови програми и амбиции, малка част от тях биват реализирани. Причините за това се крият не толкова в недостатъците на програмите, колкото в дали изобщо се прилагат и отговорността, с която се извършва този процес. Организацията от писменото съставянето на документа до прилагането му на практика никога не е било нещо, с което са могли да се похвалят дружеството и неговите дейци. Преобладаването на повече членове-запалянковци в секцията, отколкото на ръководни хора, допълнително утежнява положението на местния спорт. Често решенията относно бъдещето на клуба са се вземали на фона на емоциите, което не ги прави правилни.
През 1982 г. председател на секцията е Марин В. Павлов. Същата година се изработва и приема поредната перспективна програма, като тя е в сравнително дългосрочен план, за периода 1982 – 1985 г. Общи елементи между нея и предходните, се виждат главно в опитите за масовизиране на спорта – чрез наблягане на развитието на ученическия спорт, редовно провеждане на футболни прояви, подобряване работата в детско-юношеската школа, обновяване и реконструкция на материалната база, идейно-възпитателна работа с кадрите.
Въпреки голямата си застъпеност с предходни програми, тази засяга области от футболната игра, които дотогава са били пренебрегвани. В нея внимание се обръща на дейността и кадърността на треньорите, ръководството и медицинския надзор върху играчите. За тези институции е щяло да се организират ежегодно участие в семинари и съвещания с цел подобряване своята квалификацията, ежегодна оценка на работата им по програмите за развитие на съвременния спорт, редовни контролни прегледи на функционалното състояние на играчите (преди всеки полусезон). Програмата не е реализирана, остава само добре оформен документ, но без да допринася за развитието на футболната игра. Именно когато е трябвало да се отчетат положителни резултати от нея, отборът на Сливница е в немилост и изпада във В група.
Като естествен резултат от негативните събития през сезон 1982/83 година отборът изпада от Б РФГ, а през следващата 1984 година изпада и от зоналната група, започва да се състезава в А окръжна група.