Димитър Тодоров Халачев е български революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Роден е в Малко Търново на 20 октомври 1880 година в семейството на Тодор и Кераца. Завършва I клас. Емигрира в България и в 1896 година постъпва на служба като подофицер в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк на Българската армия. Вследствие на агитацията на Стоян Петров сред емигрантите в Бургас и след срещата с Михаил Герджиков в хотел „Москва“, Димитър Халачев напуска военната служба през януари 1903 година и влиза във ВМОРО като четник на Михаил Герджиков. През февруари участва в опита за атентат при гара Синекли. До Конгреса на Петрова нива обучава смъртни дружини, участва в снабдяването с оръжие и провизии. Заедно със Стоян Томов, Петко Хашлака и Кръстю Българията обикалят василиковските села Блаца, Маджура, Пиргопуло и Резово и малкотърновските - Цикнихор, Камилите, Кладара и колибите Саботиново, Бялковци, Папракювица, Селище и други.
Халачев е определен за войвода на VI Кладарски революционен участък:
VІ въстанически участък Име Родно място Бележка 1. Георги Костадиев Малко Търново подвойвода 2. Ефтим Попов Малко Търново р. 1876, учител в Паспалево, секретар 3. Минчо Нова Загора запасен подофицер, знаменосец 4. Недялко Куртев Малко Търново групов началник в четата 5. Стоян Томов Малко Търново 6. Петко Николов Малко Търново освен четник и куриер 7. Димитър Ефтимов Малко Търново знаменосец 8. Петко Жребечков 9. Калчо Господинов Камилите 10. Черняй Мерджанов Карнобат 11. Апостол 12. Никола Арабаджиев Бутниколибата Лозенград 13. Яни Фъстакчията Лозенград 14. Георги Градев – Шарап чауш Малко Търново съдържател на „Ботевата механа“ в Бургас 15. Петко Коцакев Малко Търново 16. Андон Киров Рашев Малко Търново 17. Стамат Георгиев Малко Търново 18. Тодор Хр. Тепавчаров Малко Търново
През Илинденско-Преображенско въстание участва в нападението на Василико. При потушаването на въстанието четата му охранява българските бежанци до границата с България от турската армия и башибозук.
След въстанието се връща на военна служба. Жени се за Мария, с която има двама сина – Тодор и Желю. Като умира съпругата му и остава сам, Димитър Тодоров Халачев отива да живее в село Извор при сестра си Бърза Домузчиева. Работи като библиотекар и е училищен настоятел. Умира на 27 март 1952 година в село Извор, Бургаско.
На 25 март 2004 г. в Извор е основана тракийска организация, която носи неговото име, а на 20 август 2006 г. Тракийско дружество „Димитър Тодоров Халачев“ поставя паметник на гроба му и президентът Георги Първанов, съпругата му историчка и специалистка по македоно-одринското революционно движение Зорка Първанова, директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров и почетният председател на Тракийско дружество „Екзарх Антим I“ в Бургас Маруся Любчева откриват паметна плоча пред сградата на клуба.
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Тракия Категория:Български подофицери Категория:Родени в Малко Търново Категория:Починали в област Бургас