Кирсово (; ) е село в Комратски район, Гагаузия, Молдова. Мнозинството от населението на селото е съставено от етнически българиКонстантин Иречек, История на българите, стр.604 и гагаузи. В Кирсово живеят 6861 души (2004).

История В Русия В историографията са изказвани различни мнения за годината на основаване на Кирсово. Най-ранната е 1791, в края на Руско-турската война от 1787 – 1792, когато районът се контролира от ногайците. Някои изследователи приемат 1811, а руският автор от XIX век, А. Скалковски – 1830. В молба на кирсовчани от 1860 година се твърди, че селото е основано през 1812 година от „65 семейства преселници“.Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояше, София 1993, с. 15.

В Указ на руския император Александър І от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на „българите и другите отвъддунавски преселници“, Кирсов е посочено като селище в Буджакски окръг.Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857 – 1918), Chişinău 2004, с. 518.

В 1852 година Кирсово, което е част от Горнобуджашкия окръг, има 1668 жители. Отглеждат се 300 коня, 815 вола, 302 крави, 10100 овце.Новаков, С. З., пос. съч., с. 527. Данни от предишната, 1851 година, покакзват, че 25 семейства в селото се занимават със занаятчийство. Общият брой на занаятчиите е 60, сред които петима са зидари, 18 – шивачи, 10 – дърводелци, 5 – кожари, 1 – ковач, 6 – обущари, 5 бояджии, 2 – бъчвари, 2 – керемидари, 2 – тухлари, 1 – грънчар.Новаков, С. З., пос. съч., с. 532 – 534. Този брой е показателен за мястото на Кирсово като занаятчийски център, тъй като в целия Кагулски уезд единствено в Болград и Комрат работят повече занаятчии. В началото на 50-те години на XIX век в селото има 226 къщи и 19 вятърни мелници. От къщите само 2 са каменни и 2 тухлени.Новаков, С. З., пос. съч., с. 530.

Границата, която съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. разделя Южна Бесарабия между Княжество Молдова и Русия, е прокарана през 1857 година и преминава западно от Кирсово. Селото остава в руска територия, но над 2415 десетини от неговата земя са в състава на Молдова (по-късно – Румъния).Новаков, С. З., пос. съч., с. 46. През 1877 година в Кирсово, което е част от Комратска волост, има 3 конни и 27 вятърни мелници.Новаков, С. З., пос. съч., с. 433. През същата година местното училище е посещавано от 120 момчета и нито едно момиче.Новаков, С. З., пос. съч., с. 235.

В началото на ХХ век Кирсово, известно и като Башкьой, има 526 двора и 3226 жители. То влиза в състава на Бендерски уезд.Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.

В Румъния През 1918 – 1940 година Кирсово е в пределите на Румъния. По време на Втората световна война, в периода юни 1941-август 1944 година, селото също е под румънско управление.

В СССР От края на юни 1940 до юни 1941 година и от 1944 до 1991 година Кирсово е в състава на Съветския съюз. През 1946 – 1947 година, по време на глада в Бесарабия, мнозина местни жители умират. Описанието на съвременник е следното:

В Република Молдова От 1991 година селото е в пределите на Република Молдова, а от 1994 година – в нейното автономно териториално образувание Гагаузия.

Църква Историкът Иван Думиника установява, че първоначално през 1812 година е построен молитвен дом, първа дървена църква „Успение на Божията Майка“ – през 1817 г., а през 1853 г. – втора дървена църква. Съвременната каменна църква е построена и осветена през 1886 година.Думиника И. Храм Успения Божией Матери села Кирсово. Исторические аспекты. Кишинэу, 2012, с. 37 – 41

Религии Местните жители са православни християни.

Население Демографско развитие 1852 – 1668 души 1870 – 2429 души (1248 мъже и 1181 жени)Новаков, С. З., пос. съч., с. 406. 1875 – 2292 (1182 мъже и 1110 жени) 1877 – 2159 (1115 мъже и 1044 жени) 2004 – 6851 души

Етнически състав Според данни от преброяването в 2004 година жителите на Кирсово по етнически състав се разпределят по следния начин: българи – 3326 души гагаузи – 3128 души молдовани – 156 души руснаци – 119 души украинци – 98 души цигани – 9 души други – 25 души.

Побратимени градове Вълчи дол, България (от 2010 г.)

Бележки

Категория:Села в Гагаузия Категория:Български селища в Молдова