Гуаранският език (самоназвание: ava-ñe’ẽ – букв. „език на народа“) е тупийски език, един от двата официални езици в Парагвай (заедно с испанския). Говори се от около 4 850 000 души.
Това е най-говореният език в Парагвай, където половината от селското население не говори друг език.Mortimer, K 2006 „Guaraní Académico or Jopará? Educator Perspectives and Ideological Debate in Paraguayan Bilingual Education“ Working Papers in Educational Linguistics 21/2: 45 – 71, 2006 Говори се и от общности в съседни държави – в североизточна Аржентина, югоизточна Боливия и югозападна Бразилия. Той е втори официален език в аржентинската провинция Кориентес от 2004 г.Antecedentes sobre la población nativa de las Américas и е един от официалните езици в Меркосур (заедно с испанския и португалския).Incorporación del Guaraní como Idioma del Mercosur MERCOSUR official page
Освен че е един от най-широко говорените индиански езици, гуаранският е уникален с това, че парагвайците продължават активно да използват традиционния си език, докато по принцип навлизането на испанския език като официален е универсално явление в Латинска Америка.
Йезуитският свещеник Антонио Руис де Монтоя публикува през 1639 г. първата писмена граматика на гуарани в книгата си Tesoro de la lengua guaraní. Той го описва като език, който е толкова многословен и елегантен, че може да се съревновава и с най-известните езици по света.
Правопис Гуаранската писменост е базирана на латиницата, като има и два диакритични знака и шест диграфа. За поставяне на ударение над гласна се използва акут.
Съответствия между графеми и фонеми в гуарани:
Източници
Външни препратки Гуаранският език в Ethnologue
Категория:Индиански езици