Дико Илиев Диков е български народен и военен композитор, музикант и диригент.
Създава няколко духови оркестъра във Врачанско и Монтанско. В основата на творбите му лежи народното творчество. Той е създателят на жанра хорà за духови оркестри, който придобива широка популярност. Неговите прави хора за духов оркестър са придобили изключителна известност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора.
Биография Дико Илиев е роден през 1898 година в Карлуково, Луковитско, в селско семейство. След като завършва четвърто отделение в родното си село, през 1911 година постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-и пехотен ловчански полк в Орхание. Заедно с полка участва в Балканските войни и в Първата световна война. През 1917 година пише на Добруджанския фронт първото си авторско хоро – „Искърско хоро“.
Оркестрант е във Военното училище в София (1919 – 1920). След Първата световна война преустановява тази дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Врачанско (1920 – 1931). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк (1931 – 1958). Този период, в който си сътрудничи активно с диригента на оркестъра Александър Вейнер (1931 – 1941), е особено плодотворен, създава някои от най-популярните си хора и маршове. От 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането си в пенсия е диригент на оркестъра. Диригент е на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско.
В своята продължителна кариера Дико Илиев аранжира народна музика за духови оркестри и създава десетки свои авторски хора и китки, най-известни сред които са „Дунавско хоро“, „Александрийка“, „Добруджанско хоро“, „Майски цветя“, няколко еленини и дайчови хора. Автор е още на самоковски хора, ръченици, коконяци, както и на около 20 марша, музикални китки и др.
Удостоен с почетното звание „Герой на социалистическия труд“ (указ № 435 от 14 февруари 1983), заслужил деятел на културата (1979)Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 206
Почит Читалище в родното му село Карлуково е наречено „Дико Илиев“.
Ежегодно през август в Оряхово се провеждат Панаирните дни, които в програмата си включват изпълнения на духови оркестри и творби на Дико Илиев.
В град Монтана се провеждат наречени на прочутия композитор Празници на духовите оркестри „Дико Илиев“.
На Дико Илиев е наречена улица в квартал „Обеля 2“ в София ().
Посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Община Луковит“ през 2014 г.Почетни граждани на Община Луковит – церемония октомври 2014 г., сайт на Община Луковит
Илиев ледник на остров Александър в Антарктика е наименуван на Дико Илиев.SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Iliev Glacier.
Известни произведения Хора
Ръченици
Маршове
Валсове
Танга „Безденица“
Рапсодия „Танцът на жетварките“ – 1950 г.
Народни китки
Много други малки произведения, писани за различни поводи – тържества и др.
Източници Биография в сайта на Съюза на българските композитори „Енциклопедия български композитори“
Категория:Северозападна фолклорна област Категория:Български народни композитори Категория:Български народни диригенти Категория:Български композитори Категория:Български диригенти Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Заслужили деятели на културата Категория:Почетни граждани на Луковит Категория:Оряховци Категория:Починали в София