Истанбу̀л или Цариград (, /isˈtanbuɫ/), известен в миналото още като Константинопол и Византион, е най-големият град в Турция, който служи като икономически, културен и исторически център на страната. Градът е разположен на двата бряга на протока Босфор, разделящ Европа и Азия. Градът е с население от над 15 милиона жители, което представлява 19 % от населението на Турция. Истанбул е най-населеният европейски град и 16-ият по големина град в света.

Градът е основан под името Византион през VII век пр.н.е. от гръцки заселници от Мегара. През 330 година римският император Константин Велики го прави своя имперска столица, преименувайки го първо на Нов Рим и след това на Константинопол (Константинополис) на себе си. Поради стратегическото си местоположение градът нараства по размер и влияние и се превръща в ключова спирка по пътя на коприната и в един от най-важните градове в историята.

Градът е имперска столица в продължение на почти 1600 години: по време на Римската (330 – 1204), Латинската (1204 – 1261), възстановената Византийска (1261 – 1453) и Османската (1453 – 1922) империя. Градът играе ключова роля в развитието на християнството през римско и византийско време, като е домакин на четири от първите седем вселенски събора (включително Четвъртия вселенски събор, проведен в Халкедон — днешния квартал Кадъкьой в азиатската част на града), всички от които са били проведени на територията на днешна Турция, преди превръщането си в ислямска крепост след падането на Константинопол през 1453 г. През 1517 година градът става седалище на Османския халифат и се превръща в духовен център на исляма.

През 1923 година, след Турската война за независимост, Анкара заменя града като столица на новообразуваната Република Турция. През 1930 г. името на града е официално променено на Истанбул — турското наименование, използвано за разговорно обозначаване на града на гръцки език още от XI век.

Градът е посетен от над 13,4 милиона чуждестранни туристи през 2018 г., осем години след като той е обявен за европейска столица на културата, което го прави осмият най-посещаван град в света. Историческият център на Истанбул е обект на световното наследство на ЮНЕСКО и е домакин на централите на много турски компании, които представляват повече от 30 % от икономиката на страната. Истанбул е Европейска столица на културата за 2010 г. Градът надминава Лондон и Дубай, за да се превърне в най-посещаваният град в света с повече от 20 милиона чуждестранни посетители през 2023 г.

С населението си от над 15 милиона души (към 31 декември 2023 г.) градът е център на една от най-големите агломерации в ЕвропаThe United Nations defines an urban agglomeration as „the population contained within the contours of a contiguous territory inhabited at urban density levels without regard to administrative boundaries“. The agglomeration „usually incorporates the population in a city or town plus that in the suburban areas lying outside of, but being adjacent to, the city boundaries“. Figures dated 1 July 2011 place the populations of the agglomerations of Moscow and Istanbul at 11.62 million and 11.25 million, respectively. The UN estimates that the agglomeration of Istanbul will exceed the agglomeration of Moscow in population by 2015 (with 12,46 million and 12,14 million, respectively), although extrapolation suggests that the former will not surpass latter until the second half of 2013. A revision with 2013 data is due in the first half of 2014. и света.rapor.tuik.gov.tr Площта на Истанбулската провинция е 5343 km². Истанбул е преходноконтинентален град, разположен около Босфора, през него минават едни от най-натоварените пътища в света. Неговият търговски и исторически център се намира в Европа, а една трета от населението му живее в Азия.WCTR Society; Unʼyu Seisaku Kenkyū Kikō (2004). Urban Transport and the Environment: An International Perspective. Amsterdam: Elsevier. ISBN 978-0-08-044512-0.

География Местоположение

Истанбул се намира на 41° с.ш. и 29° и.д. Състои се от полуостров Чаталджа на запад и полуостров Коджаели на изток. Градът граничи с Черно море на север и Мраморно море на юг, като се разполовява от Босфора. Състои се от кварталите Сарай, Teкирдаг, Черкезкьой, Чорлу, Maрмараереглиси, Kaндъра, Koджаели. От полуостровите, които съставляват Истанбул, Чаталджа е на европейския континент, а Коджаели е на азиатския континент. Босфорът в средата на града разделя двата континента. Двете части на града се свързват с мостове над Босфора: Фатих Султан Мехмет, Явуз Султан Селим и Мост на мъчениците от 15 юли. Градът се намира в северозападната част на Турция, върху пролива Босфор и залива Златния рог. Площта на Истанбул е 5461 km².

Географското положение на Истанбул е основната причина за разрастването на града. Разделя се на три основни части: 1) Историческият полуостров, разположен на юг от залива Златния рог; 2) Галата – на север от Златния рог и 3) Новият град. Първите две части се намират в европейската половина, а третата – в азиатската. В европейската част преобладават предимно търговски и промишлени предприятия, а в азиатската – жилищни комплекси.

Истанбул разделя Европа и Азия, свързва Черно и Мраморно море и се разполага на двата бряга на пролива Босфор. Заливът Златния рог (с дължина 7 km) разделя европейската страна на две части. Местоположението на града му придава важно геополитическо значение. Завземането на Истанбул е било стратегически етап от всички опити за завладяването на двата континента в миналото. Мегаполисът се намира на 770 km от Кайсери, на 939 km от Адана, на 1171 km от Хатай, на 454 km от столицата Анкара, на 724 km от курорта Aнталия, на 243 km от Бурса, на 227 km от Одрин, на 103 km от Коджаели, на 1372 km от Диарбекир, на 1136 km от Газиантеп, на 565 km от Измир, на 663 km от Коня, на 733 km от Самсун и на 1067 km от Tрабзон.

Понастоящем градът е важен политически и търговски център за страните от Балканския полуостров, Средния изток и турскоезичните републики.

Заради доброто си географско положение градът (с тогавашното име Византион) е избран през 324 г. от Константин Велики за столица на Римската империя. През 330 г. градът официално е осветен за столица с името Константинопол. След 1453 г. под името Константиние е столица и на Османската империя. Разположен на седем хълма, заобиколен от три страни с вода, Истанбул е бил непревземаем, а заливът Халич (Златният рог) е бил идеално убежище за военната флота.

Релефни форми Полуостровите Чаталджа и Коджаели, където се намира Истанбул, са ерозирани плата. Босфорът преминава през средата на тези плата в посока североизток-югозапад. Въпреки че няма всеобщо прието научно обяснение за образуването на Босфора, най-често поддържаната гледна точка е, че Босфорът е разломна падина, запълнена с морски води. Около 18 – 20 хиляди години пр.н.е. ледниковата епоха приключила и ледените маси, които покривали по-голямата част от света, започнали да се топят. В резултат на процеса на топене, продължил хилядолетия, през осмото – седмото хилядолетие пр.н.е. водите на Средиземно море се издигнали приблизително на 150 метра над първоначалното си равнище, при което наводнили Мраморно море, прелели в Босфора и се съединили с Черно море. Намаляването на дълбочината на Босфора от север на юг подкрепя тезата, че северните възвишения са служили като преграда срещу водите на Мраморно море в миналото, но са били преодолени от водите вследствие на покачването на морското равнище.

В Истанбул няма значителни възвишения. Трите най-високи точки в града са хълмът Айдос (537 метра), планината Кайъш (438 метра) и Алемдаг (442 метра). 74 % от територията на града е покрита от плата, 9,5 % от равнини и 16,1 % от ниски планини и хълмове. Езерата Бююкчекмедже, Kючукчекмедже и Дурусу, които са най-важните езера на града, са лагуни. Крайбрежието на Босфора образува три залива: Златния рог, Тарабия и Истиние. Бреговете на Истанбул придобиват окончателната си форма с покачването на водата, станало преди десет хиляди години. В града има единайсет острова с различни размери в Мраморно море и Босфора, малки скали в Черно море и островите Бахарие в Златния рог.

Флора

Географските особености на Истанбул и почвените условия благоприятстват образуването на гори. Разпределението на горите и дървесните видове в града обаче е неравномерно. Поради наличието на хумусни почви в северните части близо до Черно море и по северните склонове на хълмовете, там са се развили влажни гори. В южните райони и южните склонове се срещат устойчиви на суша гори. Най-важните гори в Истанбул са Белградската гора, гората Айдос и гората Кайъшдаги. Площта на горските земи в Истанбул е 240 960 хектара дървета; Той е общо 535 259 хектара, от които 294 299 хектара са открити. Дървесните и храстови видове, които обикновено се срещат от двете страни на Истанбул, включват обикновен габър, обикновена елша, обикновен лешник, източен бук, лилав рододендрон, клен, мушмула и дъб Истранка.

Отношението на горските площи към общата площ на Истанбул като цяло е намаляло, особено от 80-те години на XX век. Според изследването през 1971 г. площта на държавните гори е 264 702 хектара, докато при изследването през 2003 г. площта на държавните гори е намаляла до 236 266 хектара.

Псевдомахични образувания се наблюдават в райони, където естествените гори са деградирали или унищожени. Псевдомахията, наблюдавана на север, близо до Черно море, е много по-висока и по-храстовидна обикновено поради структурата на почвата и климатичните характеристики на региона. През последния половин век наличието на гори в града е намаляло успоредно с нарастването на населението. Благодарение на мостовете, построени през Босфора, предвиденото разширение на града в посока изток-запад се измества на север; Поради тази причина горските земи са унищожени, за да се създадат нови населени места. Третият мост на Босфора, чийто строеж приключва през август 2016 г., е критикуван от екологични групи с мотива, че ще навреди на горите в града.

Днес всичко, което остава от горите, които се отдалечават от центъра с разрастването на града, са градските горички. Много от тези зелени площи, които са защитени чрез ограждане, сега са обществени и служат като зони за обществен отдих. Градските горички, особено концентрирани по хребетите на Босфора, са сред най-посещаваните места от истанбулчани. Горичките Йълдъз, Наиле Султан, Наджийе Султан, Принц Сабахаттин, Eмирган и Aязага се намират в европейската част на града; а Бейкоз, Mихрабад, Kючюкчамлъджа и Валидебаг са разположени в азиатската част на Истанбул.

Сеизмология

Северноанадолската разломна линия, разположена на около 20 km южно от Истанбул, се простира от Северен Анадол до Егейско море. Две тектонични плочи, Евразия и Африка, се притискат една към друга, което води до преместване на разлома. Поради тази линия на разлома, много силни земетресения се случват в региона през цялата история. Голямото земетресение в Истанбул през 1509 г. е най-големият пример за това. Това земетресение причинява срутването на 100 джамии и смъртта на 10 хиляди души в Истанбул. При земетресението от 1766 г. сгради като двореца Топкапъ, Света София, джамията Еюп Султан и Капалъ чарши са сериозно повредени. При земетресението в Гьолчук през 1999 г. загиват 18 хиляди души и много хора остават без дом.

Климат

Климатът на Истанбул е преходен между черноморския климат и средиземноморския климат в Турция, така че климатът на Истанбул е умерен. Според климатичната класификация на Кьопен Истанбул има преходен климат, показващ умерен субтропичен климат (Cfa), средиземноморски климат (Csa) и океански климат (Cfb). Поради големината на града, неговата топографска структура и бреговата линия до две различни морета в северна и южна посока, в града се наблюдават различни микроклимати. Районите, които обхващат северната част на града, близо до Черно море и бреговете на Босфора, са под влиянието на умерен субтропичен и океански климат и имат относително висока влажност и гъста растителност.