Андрей Александрович Миронов е съветски филмов и театрален актьор.
Миронов е сред най-популярните руски актьори от времето на съветската кинематография. Изпълнява главни роли в превърналите се в класики на съветското кино филми като: „Диамантената ръка“ (1968), „Пази се от автомобила“ (1966) и „Невероятните приключения на италианците в Русия“ (1974). На телевизионния екран блести като самия Остап Бендер в четирисерийната продукция „Дванадесетте стола“ по едноименния роман на Илф и Петров. Изявява се успешно и като естраден певец. Носител е на званието народен артист на РСФСР.
Биография и кариера Андрей Миронов е роден като Андрей Александрович Мена̀кер в Москва. Баща му Александър Мена̀кер и майка му Мария Владимировна Миронова са известни попизпълнители и комедийно дуо. Андрей има доведен брат по баща – Кирил Александрович Ласкари, който е балетмайстор и литератор.
През 1948 г. Андрей Мена̀кер постъпва в първи клас на 170-а мъжка гимназия в Москва. От края на 40-те години в СССР започва кампания за „борба с космополитизма“, която има антисемитски характер, в резултат на което родителите на Андрей решават да променят фамилното име на сина си от бащиното на майчиното му. През 1955 г. се състои дебютът му на училищната театрална сцена. Андрей играе ролята на Фон Крауз в спектакъла „Руски хора“ по Константин Симонов. След като завършва гимназия през 1958 г., Миронов постъпва в театралното училище „Б. В. Щукин“.
На 19 март 1962 г. се състои премиерата на дебютния филм на Миронов – „А если это любовь?“ на режисьора Юлий Райзман. Същата година Андрей се дипломира с отличие в театралното училище и веднага е приет в трупата на „Московския сатиричен театър“, където работи в продължение на 25 години.
Смърт
На 14 август 1987 г., по време на турне на театъра в Рига, Миронов губи съзнание на сцената по време на представлението на „Луд ден или Сватбата на Фигаро“, преди да завърши последното действие. (представлението се провежда в Рижската опера). Отнесен е зад кулисите и е извикана линейка. Актьорът е откаран в неврохирургичното отделение на местната болница „Гайлезерс“, където е диагностициран с масивен мозъчен кръвоизлив. В продължение на два дни са взети мерки за поддържане на дишането и сърдечната му дейност под непрякото наблюдение на неврохирурга Едуардс Кандел.
Според Янис Озолинш, ръководител на клиниката по неврохирургия, където Андрей Миронов е доведен в безсъзнание, актьорът е получил спукана аневризма в съд, доставящ кръв към фронталните части на мозъка и допринасящ за кръвоснабдяването на целия мозък. Диагностициран е масивен кръвоизлив между мозъчните полукълба. Съдовото изследване разкрива „гигантска аневризма по мозъчни стандарти: тя е била с диаметър повече от 2,5 сантиметра“. Спукването ѝ е довело до нарушаване на жизненоважни функции, по-специално дишането, и следователно до загуба на съзнание.Аневризма баловня судьбы. Врачебные тайны. Пороки и недуги великих.}}
Андрей Миронов умира без да дойде в съзнание в 5:35 ч. сутринта на 16 август 1987 г., на 46-годишна възраст.
Погребан е на 20 август 1987 г. на Ваганковското гробището в Москва (парцел № 40).
Точно както единадесет дни по-рано, на погребението на Анатолий Папанов, почти никой от театъра не присъства. Трупата по това време е на турне и ръководството смята за ненужно не само те да присъстват, но и актьорите да се сбогуват със своя другар. Само няколко от най-близките приятели пристигат без разрешение от ръководството.
На 16 август 1988 г. на Хълма на кръстовете близо до литовския град Шяуляй майката на актьора, Мария Миронова, и актьорите от театъра в Шяуляй издигат кръст в памет на Андрей Миронов.
Избрана филмография
Източници
Външни препратки
Официален мемориален сайт
Категория:Родени през 1941 година Категория:Руски актьори и актриси Категория:Съветски актьори и актриси Категория:Руски певци Категория:Руски телевизионни водещи Категория:Народни артисти Категория:Родени в Москва Категория:Починали в Рига Категория:Починали от инсулт