Яне Сандански

Яне Иванов Сандански е български революционер,Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 349. живял в края на XIX и началото на XX век, деец на Върховния комитет, дългогодишен ръководител на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, сред най-спорните фигури в освободителните борби на македонските българи. Известен е като Пиринския орел, Пиринския цар, Сандан паша, Старика. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.ДАА, Фонд № 1955К, оп.1

Ранни години

Яне Сандански е роден на 18 (30) май 1872 година в Шемето, най-северната махала на село Влахи, Мелнишко, като последно, трето дете в семейството на Иван и Милка Сандански, дъщеря на поп Стойко Харизанов от Влахи. Името Яне идва от умалителното име на баща му Иван. По време на Руско-турската Освободителна война семейството му живее в Горна Джумая. Баща му участва в Кресненско-Разложкото въстание, след което се преселват в Дупница, която за разлика от Горна Джумая остава в България.

В Дупница Яне Сандански завършва начално училище и учи две години в прогимназията. В продължение на две и половина години учи обущарски занаят и работи като чирак при местен, дупнишки майстор. От 1892 до 1894 година е войник в българската армия. Служи в 13 пехотен полк в Кюстендил. След уволнението си като ефрейтор от казармата се завръща в Дупница и започва работа като помощник-просбописец в адвокатската кантора на вуйчо си Спас Харизанов.

Във Върховния комитет Четническа акция През лятото на 1895 след създаване на Върховния комитет, дотогавашните структури на местното Македонско благотворително дружество в Дупница се вливат в новата организация под името „Единство".Димо Хаджидимов. Живот и дело. Боян Кастелов, изд. на Отечествения Фронт, София, 1985 г., стр. 48 – 50. Начело е преизбран адвокатът струмичанин Костадин Змияров, а в него членуват Никола Малешевски и Димо Хаджидимов. Сандански също се включва в дейността му. По време на подготовката на Четническата акция през есента на същата година, през Дупница минава формираната край Рилския манастир Сярска чета на стария войвода Стойо Костов от село Скрижево, Зъхненско. Яне Сандански решава да помага на дело на освободителната борба и тръгва с нея за Родопите. Четата е от около 200 души, множество от които са войници от българската армия и сред тях има 12 млади български офицери, тогава поручици – Тома Давидов, Димитър Жостов, Димитър Думбалаков. В четата участват и редица сетнешни дейци на организацията, по това време студенти Кирил Пърличев, Димитър Мирасчиев и други. Целта е била четите да навлязат във вътрешността на Османската империя и с провокативни действия да предизвикат намесата на Великите сили да поискат от султана и турското правителство изпълнението на член 23-ти от Берлинския договор, предвиждащ автономия за Македония и Одринско. Четата, в чийто състав е и Яне Сандански, се насочва към Родопите, като напада и подпалва помашкото село Доспат. При атаката са убити 40 от жителите му. След това преследвана от войска и башибозук, четата се изтегля в България и се разпуска.

В четата на Кръстьо Захариев Яне Сандански продължава да работи като просбописец и да участва в дейността на Комитета. През 1896 година Сандански узнава, че освен ВМОК съществува и друга, нелегална организация за борба в Македония и Одринско, но информацията за нея е оскъдна. През 1897 година в Дупница, по повод избухналата Гръцко-турска война е формирана нова чета на Върховния комитет, под войводството на Кръстьо Захариев от село Ореховец, Сярско, състояща се от тридесетина четници, към които се присъединява и Яне Сандански. Четата е получила оръжието си отново от българските офицерски патриотични дружества, чрез младите поручици Йордан Венедиков и Морфов. След това четата навлиза в Пиринско. Най-сериозният сблъсък на тази чета с турските войски е над село Пирин, в местността Дебели рид, където след еднодневно сражение успяват да се измъкнат от около 150 души аскер, без нито един убит или ранен четник. По-късно в сражение с аскер в местността Лопово е убит един четник, а Сандански е ранен в лявата ръка и по-големият му брат Тодор Сандански, който също е в четата, го връща в Княжество България за лечениеСандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 190..

Политически борби в Княжеството

След завръщането си в България Сандански е разочарован от дотогавашната си дейност. Той вече знае повече за съществуването на ВМОРО. Сандански е убеден, че трябва да проучи цялостно състоянието на освободителните борби и само след това да се включи отново в освободителното дело. По това време той влиза в дружеството „Младост“ около учителя Иван Димитров,По-голям брат на комунистическия деец Станке Димитров. което се противопоставя на консервативния кръг на Димитър Радев и има за цел самообразоване на своите членове и работа по събуждането на региона. Дружеството има читалня и библиотека, отговорник на която за известно време е Яне Сандански. През ноември 1897 година дружеството подпомага с облекло, храна и жилища бежанците от Винишката афера и организира протестен митинг срещу посещението на премиера Константин Стоилов в Цариград. След стачката на дупнишките учители през декември 1899 година, шестима учители социалисти са уволнени и изгонени от Дупница и председателското място на дружество „Младост“ се заема от Сандански, който поддържа активна кореспонденция с уволнения си приятел и убеден марксист Димо Хаджидимов. Сандански е активен поддръжник на радослависткото крило на Либералната партия и малко след като то идва на власт през февруари 1899 година, Яне Сандански е назначен за началник на дупнишкия затвор.

Идейни борби между ВМОК и ВМОРО През същата година Сандански научава вече подробности за състоянието на ВМОРО от Никола Малешевски, който организира и първата му среща с Гоце Делчев. Двамата привличат интереса му към организацията и нейните цели. Заедно с Хаджидимов преустройват дупнишкия Върховен македонски комитет и насочват дейността му към сближаване с ВМОРО. Първоначално Сандански е подпредседател, Георги Паничаревски – председател, а Хаджидимов е секретар, но след уволнението на учителите дружеството е оглавено от Сандански. През юли 1900 година заедно с Малешевски е делегат на дупнишкото дружество на Седмия македоно-одрински конгрес в София.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169. На конгреса Сандански е против промяната на член 4-ти от Статутите на организацията, която отразява виждането на Софийския комитет, македонският въпрос да се реши по-скоро с дипломатически натиск, а не с революция. След конгреса при избухналия конфликт между сарафистите и цончевистите във Върховния комитет, Сандански заема различна позиция, близка до тази на Вътрешната организация. Двамата с Малешевски са делегати и на Осмия конгрес през април 1901 година и подкрепят внесената от Никола Габровски и приета резолюция за сътрудничество с Вътрешната организация и за „премахването на националните и шовинистическите вражди“ на Балканите. По това време се получава разрив в отношенията на ВМОК с ВМОРО, като основният проблем е дали е назряла ситуацията за въоръжено въстание. Сандански е твърдо на страната на ВМОРО, като смята, че още не е дошло време за това.

Във ВМОРО Аферата „Мис Стоун“

След завръщането си от конгреса Сандански окончателно решава да се включи в революционните борби на страната на ВМОРО. Той изоставя годеницата си Елена КьосеваЕлена Кьосева по-късно се жени за Томан Златков, брат на върховисткия войвода и основен противник на Яне Сандански Дончо Златков. и напуска държавната си работа като управител на затвора. Яне незабавно сформира първата си чета от осем души, с която тръгва на агитационна дейност в полза на ВМОРО из Горноджумайско и Разложко. Секретар на четата му става Петър Милев. По това време ВМОРО вече започва да изпитва финансов недостиг, тъй като разривът с ВМОК се засилва и вече не може да се разчита на помощта на комитета. По същото време генерал Иван Цончев, който е в новото ръководство на ВМОК, изисква обратно от Сандански около 600 пушки, които са му предадени за съхранение от старото ръководство, начело със Сарафов. Яне Сандански е принуден да върне пушките, но това го води до остър конфликт с Върховния комитет. След това той започва спешно да дири нови средства за въоръжаване. За известно време Яне предоставя двора си в Дупница за производство на фалшиви сребърни монети от Тимо Ангелов, но това не решава нещата. Поради тази причина организацията предприема няколко отвличания, с цел да се получи паричен откуп при връщането на отвлечените пленници. През лятото на 1901 г. Яне, Гоце Делчев и Христо Чернопеев се събират в Кюстендил да обсъдят паричния проблем. Сандански предлага да бъде отвлечен княз Фердинанд, но Делчев се противопоставя. Решават, че ако ще отвличат хора за откуп, това трябва да стане на турска територия. Така на пътя между Банско за Горна Джумая (дн. Благоевград) Яне Сандански и ръководената от него сборна чета, в която влизат Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов отвлича протестантската мисионерка Елън Стоун и нейната спътница Катерина Цилка. Така се поставя началото на аферата „Мис Стоун“. Поисканият откуп от 14 500 турски златни лири е за въоръжаване. Въпреки преследванията, на 18 януари 1902 година, четата успява да получи откупа в Банско. Малко по-късно мис Стоун е освободена и изнася много беседи в Америка за македонската кауза. Междувременно нараства напрежението между ВМОРО и Върховния комитет, ръководен от генерал Цончев.

Сблъсъци с върховистите

След предаването на парите от откупа на Гоце Делчев в София в началото на април 1902 година Сандански се връща в Македония. Той започва да обикаля заедно с Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов селата по брега на Струма и Разлог, опитвайки се да се противопостави на действащите в района чети на Върховния комитет на Юрдан Стоянов и Георги Янакиев. Тримата агитират и срещу идеята за преждевременно въстание, подкрепяна от върховистите. В четата на Сандански влизат 16 души, между които Сава Михайлов, Георги Скрижовски, Петър Милев, Андрей Казепов, Спиро Петров и Георги Баждаров. На 6 август 1902 година четата на Сандански заедно с демирхисарската чета на Илия Кърчовалията и неврокопската на Атанас Тешовски влиза в сражение с върховистката чета на капитан Христо Саракинов в местността Харамийската чешма между селата Петрово и Голешово, в което загиват Теофил Иванов, Ангел Спанчовалията и още трима върховистки четници. По-късно в Пирин трите вътрешни чети водят сражение с четата на Дончо Златков, в което загиват двама върховистки и един вътрешен четник. Димитър Колешинов е четник и байрактар на Яне Сандански от българската общност в град Солун. След Горноджумайското въстание през октомври 1902 година Сандански отново подновява организационните си обиколки и посещава Валовищко, Сярско и Неврокопско. Макар официално да е само войвода на Мелнишки революционен район, Сандански постепенно се издига в основен авторитет в целия Серски окръг.

Илинденско-Преображенско въстание