Ерик Артър Блеър (; известен под псевдонима Джордж Оруел, ) е британски писател, журналист и критик. Творчеството му се характеризира с ясна проза, социална критика, противопоставяне на тоталитаризма и подкрепа за демократичния социализъм.
Оруел пише в жанровете литературна критика, белетристика и поезия и публицистика. Най-голяма популярност придобива с двата си романа, написани към края на краткия му живот: сатиричната алегория „Фермата на животните“ и антиутопията „1984“. Забележителни са публицистичните му произведения „Пътят към кея на Уигън“ (1937), документиращ живота на работническата класа в североизточна Англия и „Почит към Каталония“ за личните му впечатления от Испанската гражданска война (1936 – 1939), както и есетата му на разнообразни теми: политика, култура, литература.
Роден е в Британска Индия, но расте и получава образованието си в Англия. След като завършва училище постъпва в колониалната полиция с назначение в Бирма. След повече от пет години служба се завръща в Англия, решен да стане писател. Приема псевдонима Джордж Оруел по името на любимата му река в Съфолк. Пише журналистически материали, но в началото работи и като учител и книжар в Лондон. Неговият успех като писател нараства постепенно от началото на 30-те години на XX век, когато публикува първите си творби. В края на 1936 г. заминава за Испания със съпругата си, взема участие в гражданската война на страната на републиканците и в началото на 1937 г. е ранен. При завръщането му в Англия възстановяването му е дълго и това е първият му период на влошено здраве. При избухването на Втората световна война Оруел вече е познато име в лондонските литературни и журналистически среди, а през 1941 г. започва да пише и за американско издание, което го свързва с нюйоркските интелектуалци. Започва работа и като журналист в индийската секция на Би Би Си, пише материали за вестници и списания, основно причислявани към левицата, а към края на войната е изпратен като военен кореспондент в Европа. Излизането на „Фермата на животните“ му носи истинска слава и подобрява финансите му. Здравословното му състояние обаче се влошава и продължително време се лекува от туберкулоза. Последните години от живота си прекарва между Лондон и шотландския остров Джура, където завършва най-известния си роман „1984“, публикуван половин година преди смъртта му.
Творчеството на Оруел остава влиятелно и до днес в популярната и политическата култура с описанието на тоталитарни и авторитарни социални практики (често наричани „оруеловски“), както и с много неологизми: Големия брат, полиция на мисълта, новговор и др.Robert McCrum, The Observer, 10 May 2009 През 2008 Таймс класира Оруел на второ място сред „50 най-велики британски писатели след 1945“.
Биография Детство и образование Ерик Артър Блеър е роден на 25 юни 1903 в Мотихари, Бенгал, Британска Индия в семейство от средната класа. Неговият прадядо Чарлз Блеър е заможен земевладелец и собственик на плантации в Ямайка, който се жени за лейди Мери Фейн от аристократичния род Уестморленд. Дядо му, Томас Ричард Артър Блеър, е англикански пастор, а бащата Ричард Блеър работи като чиновник в Кралската комисия по опиум в Индия. Майка му, Айда Блеър (с моминска фамилия Лимузин), израства в Мулмейн, Бирма, където баща ѝ – французин – преживява от спекулации. Ерик има две сестри: Марджъри, пет години по-голяма и Аврил, пет години по-малка от него. Когато Ерик е на година, майка му заминава с него и Марджъри за Англия. През 2014 г. в родната къща на Оруел в Мотихари е започната реставрация.
През 1904 г. Айда Блеър се настанява с децата в Хенли он Темз, Оксфордшър. Ерик е отгледан от майка си заедно със сестрите му и освен едно кратко посещение през 1907, вижда баща си едва през 1912. На петгодишна възраст Ерик е пратен в манастирското училище в Хенли, което посещава и Марджъри. Това е римокатолически женски метох на френски урсулинки. Майка му иска да го запише в частно училище, но семейството няма средства за таксата. С помощта на вуйчо си Ерик получава стипендия в училището-пансион Сейнт Сиприан в Източен Съсекс. Постъпвайки през септември 1911, той учи в пансиона следващите пет години, като се завръща в къщи само през ваканциите. Макар че не са му казали нищо за финансовите условия на обучението му, той скоро осъзнава „че е от по-бедно семейство“. Ерик мрази училището и много години по-късно пише автобиографичното есе „Радостите на младостта“ (Such, Such Were the Joys), публикувано посмъртно. В Сейнт Сиприан се запознава със Сирил Конъли, който по-късно става също писател и редактор на списание Horizon, което публикува есета на Оруел.
Преди Първата световна война семейството се премества в Шиплейк, Оксфордшър, където Ерик се сприятелява със семейство Будиком, особено с дъщерята Джасинта. Когато се срещат за първи път, той е направил челна стойка в полето. Попитан защо, той отговаря: „Човек забелязва повече неща така“. Джасинта и Ерик четат и пишат поезия и мечтаят да станат известни писатели. Той казва, че може да напише книга в стила на „Модерна утопия“ на Хърбърт Уелс. През този период той също обича да стреля, да лови риба и да наблюдава птиците с брата и сестрата на Джасинта.
Докато е в Сейнт Сиприан, Ерик написва две стихотворения, които са публикувани в местния вестник. Henley and South Oxfordshire Standard 2 October 1914 Henley and South Oxfordshire Standard 21 July 1916 Той се класира втори след Конъли в състезанието по история на Хароу, работата му е похвалена от външния оценяващ и той печели стипендии за колежите Уелингтън и Итън. Включването в списъка обаче не гарантира място и изчаквайки да се открие свободно място в Итън през януари 1917 г. той постъпва в Уелингтън, където обучението е силно военизирано и не му допада. През май вече се премества като кралски стипендиант в Итън. Той споделя с Джасинта, че Уелингтън е бил „зверски“, но в Итън е „заинтересован и щастлив“. По това време семейство Блеър живее в Нотинг Хил, Лондон. Негов основен преподавател е A. Гоу от Тринити Колидж, Кеймбридж, който продължава да го съветва и по-късно през кариерата му. Ерик учи за кратко френски при Олдъс Хъксли. Стивън Рънсиман, който също учи по това време в Итън, отбелязва, че той и неговите съученици оценяват високо таланта за езици на Хъксли. Сирил Конъли също постъпва в Итън, но двамата не общуват много.
Сведенията за оценките му в училище свидетелстват, че не е отличник, но по време на престоя си в Итън заедно с Роджър Майнорс издават списание The Election Times. Той участва и в други публикации – College Days и Bubble and Squeak – и в играта Eton Wall. Родителите му не могат да си позволят да го изпратят в университет, а от лошия му успех е ясно, че трудно ще спечели стипендия. Рънсиман отбелязва, че Ерик има романтична представа за Изтока и семейството решава, че той трябва да постъпи в Имперската колониална полиция, предшественик на индийската полицейска служба. За целта трябва да положи приемен изпит. През декември 1921 г. Ерик Блеър напуска Итън по средата между 18-ия и 19-ия си рожден ден и заминава при семейството си в Саутуолд, Съфолк. Пенсионираният му баща, майка му и по-малката сестра Аврил току-що са се преместили в първото от общо четири техни жилища в града. Момчето се записва в подготвителен курс и усъвършенства предметите класика, английски и история. Той издържа приемния изпит, като е седми от класираните 26 кандидати.
Служба в Бирма Бабата на Ерик по майчина линия живее в Мулмейн, така че той избира назначение в Бирма, тогава все още провинция на Британска Индия. През октомври 1922 г. той отплава на борда на кораба Herefordshire през Суецкия канал и Шри Ланка, за да постъпи в индийската имперска полиция в Бирма. Месец по-късно той пристига в Рангун (Янгон) и постъпва в полицейското училище в Мандалей. Назначен е за помощник окръжен управител (с изпитателен срок) на 29 ноември 1922 г. със заплата от 525 рупии на месец. След кратък престой в Меймио, в началото на 1924 г. той е командирован на граничен пост в делтата на Иравади
Работата му като имперски полицай носи значителна отговорност, докато повечето от връстниците му следват в университета в Англия. Когато като офицер го командироват по-далеч на изток в Делтата в Тванте, той отговаря за сигурността на около 200 000 души. В края на 1924 г. той е командирован в Сириам, по-близо до Рангун. Там е рафинерията на Burmah Oil Company, „околните земи са безплодна пустош, цялата растителност е унищожена от изпаренията на серен диоксид, изливащи се ден и нощ от рафинерията“. Но градът се намира близо до Рангун, космополитно морско пристанище, и Ерик Блеър ходи в града винаги, когато може, „за да разглежда книжарниците; да яде добре приготвена храна; да се измъкне от скучното ежедневие на полицейския живот“. През септември 1925 г. той отива в Инсейн, където се намира вторият по големина затвор в Бирма. Там той води „дълги разговори по всяка възможна тема“ с Елиза Мария Лангфорд-Рей (която по-късно се омъжва за Кази Лхендуп Дорджи Кхангсарпа, първият премиер на Сиким). Тя отбеляза неговото „чувство за крайна справедливост в най-малките детайли“. Michael Shelden Orwell: The Authorised Biography, William Heinemann, 1991 По това време Блеър е завършил обучението си и получава месечна заплата от 740 рупии, плюс надбавки.
В Бирма Блеър придобива репутация на аутсайдер. Той прекарва голяма част от времето си сам, четейки или извършвайки дейности, които не са обичайни за колонизаторите, например посещение на църквите на етническата група карени. Колегата му Роджър Бийдън припомня (в запис за Би Би Си от 1969 г.), че Блеър бързо научава езика и преди да напусне Бирма, „може да разговаря свободно с бирманските свещеници на „много висок бирмански““. Докато служи, Ерик прави промени във външния си вид, които остават до края на живота му, включително променя формата на мустаците си от тип „Хитлер“ в тънка линийка. Ема Ларкин пише в увода към „Бирмански дни“: „В Бирма той си пуска мустаци като офицерите от британските полкове, разположени там (тип Хитлер). [Той] също си прави някои татуировки; на всяко кокалче на пръстите има малък неправилен син кръг. Много бирманци, живеещи в селските райони, все още носят такива татуировки – смята се, че те предпазват от куршуми и ухапвания от змии.“ Emma Larkin, Introduction, Burmese Days, Penguin Classics edition, 2009
През април 1926 г. Ерик се мести в Мулмейн, където живее баба му. В края на същата година е назначен в Ката в Горна Бирма, но през 1927 г. се разболява от треска денга. Същата година има право на отпуск в Англия и му е разрешено поради заболяването си да остане до юли. Докато е в отпуск в Англия и на почивка със семейството си в Корнуол през септември 1927 г., той преосмисля живота си. Решава да не се завръща в Бирма и да стане писател. Подава оставка от индийската имперска полиция, считано от 12 март 1928 г. след пет години и половина служба. Той черпи от опита си в полицията на Бирма за романа „Бирмански дни“ (1934) и есетата „Обесване“ (A Hanging) (1931) и „Да застреляш слон (Shooting an Elephant)“ (1936).
Лондон и Париж