Ивайло Петров

Ивайло Петров (истинско име Продан Петров Кючуков) е български писател.

Биография Ивайло Петров е роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, област Добрич. Завършва гимназия в Добрич през 1942 г. След това е изпратен да служи в териториите под българска окупация в Сърбия в Нишка Баня. Там на 28 август 1944 г. цялото свързочно поделение, в което той служи, е арестувано от дотогавашните германски съюзници. Това става след промяната на ориентацията на България във войната, като няколко дни по-късно всички са освободени. На 9 септември се прибира в Шумен, но след няколко месеца е мобилизиран от новите ОФ власти и е изпратен на фронта срещу германците в Унгария, където на два пъти се разминава на косъм от смъртта. Писателят споделя, че може би под влияние от тези спомени е написал „Преди да се родя и след това“, което после излиза от печат под друго име: „Преди да се родя и след смъртта ми“.

През 1947 – 1949 г. учи няколко семестъра право в Софийския университет. Учи и графика в Художествената академия при Александър Бешков.

Работи в списание „Пламък“ и вестник „Литературен фронт“.

Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юли 2026 г.

Умира на 16 април 2005 г. и е погребан в Централните софийски гробища.

Творчество Първият му сборник е „Кръщение“ (1953 г.), а с повестта „Нонкина любов“, която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. През 1949 г. е редактор в Радио София. Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.

Автор е на повече от 20 книги, повечето от които преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след смъртта ми“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е романът „Хайка за вълци“ (1982), който за броени години се превръща в класика и получава наградата на Съюза на българските писатели за 1986 година.

Творбите му са преведени на беларуски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски и др.

Признание и награди

Петров е лауреат на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура „Христо Г. Данов“ за 2002 г., на наградата „Златен век“ за принос в българската култура, на наградата „Йордан Йовков“ за 1990 г., на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2002) и много други.

На Ивайло Петров е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (). На столичната улица „Солунска“ № 35 върху фасадата на дома, в който писателят Ивайло Петров е живял от 1978 г. до 2005 г. е поставена негова паметна плоча барелеф. Инициативата е във връзка с 85-ата годишнина от рождението му.

През 1994 г. е удостоен със званието почетен гражданин на град Добрич.Община Добрич: Почетни граждани на Добрич.

През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.Указ № 4 от 7 януари 2000 г.

Удостоен посмъртно със званието Почетен гражданин на Балчик на 24 май 2011 г.Почетни граждани на Балчик на сайта на Община Балчик.

Посмъртно признание През 2006 г. Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Добрич, която е завършил Ивайло Петров, учредява награда на неговото име. Всяка година носител на наградата е възпитаник на гимназията, постигнал най-високите резултати в областта на науката. Връчването ѝ е на 11 май – патронен празник на учебното заведение.

През 2008 г. издателство „Литературен форум“, съвместно с фондация „Бъдеще за България“ учредява Национална литературна награда „Ивайло Петров“. Неин пръв носител става писателят Георги Мишев за романа „Патриархат“. В наградата, освен парична сума, влиза и издаването на романа. По повод 85-годишнината от рождението на Ивайло Петров издателството му посвещава специален брой на вестник „Литературен форум“, организира изложба в СГХГ галерия от картини на писателя и издава том с негови автобиографични текстове и спомени за него, онасловен „Преди и след“. Изложбата, заедно с премиерата на „Преди и след“ и наградения роман, същата година гостува в Добрич и Балчик.

Библиография 1956 – „Нонкината любов“, повест; 1961 – „Мъртво вълнение“, роман; 1968 – „Преди да се родя и след това“, повест (дописана: „Преди да се родя и след смъртта ми“; 1971 – „Объркани записки“, новели; Български писател 1973 – „Лъжливи хора“, повести; изд-во на Отечествения фронт 1978 – „Есенни разкази“. Български писател 1981 – „Три срещи“, разкази. Профиздат 1982 – „Хайка за вълци“, роман – първа част. Български писател 1987 – „Хайка за вълци“, роман. Профиздат (пълен вариант) 1983 – „Избрани произведения“ в 2 тома; Български писател 1989 – „Цветът на мечтите“, разкази; Факел 1989 – „Объркани записки. Втора книга“, Български писател 1991 – „Присъда смърт“, роман; 1997 – „Баронови“, роман. Крида Арт.

Източници „Хайка за вълци“ в българската литература и култура. Съст. Пламен Дойнов. София: Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-140-4.

Бележки

Външни препратки

От и за Ивайло Петров в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Писмо до Петър Алипиев, Електронно списание LiterNet, 13.08.2005, № 8 (69) Ивайло Петров, Откъс от романа „Преди да се родя и след смъртта ми“ , в. „Литературен форум“, бр. 5 (428), 26.09.2000 г.

Ивайло Петров в Литературен свят Найден Вълчев, „Последните дни на Ивайло Петров“ , сп. „Простори“, април 2006

Категория:Български писатели Категория:Български романисти Категория:Български автори на разкази Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Почетни граждани на Балчик Категория:Почетни граждани на Добрич Категория:Родени в област Добрич Категория:Починали в София Категория:Почетни граждани на София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Погребани в Централните софийски гробища